Снимки – спомени от близко и далечно минало

  • 711 745
  • 11 934
  •   1
Отговори
# 3 465
  • Мнения: 2 886
благодаря, профи.
даже сградата отзад е същата. как се оставих да ме убедят, че не е там и аз не знам. Simple Smile Simple Smile Simple Smile

Да, Хисаря е. Пазя същата картичка, изпратена преди много години от дядо ми, почивал е там. Написал е, че има местна легенда, че тази девойка е убила пашата (или бея) с таблата, докато му е прислужвала гола. Винаги ми е било много тъжно, когато я погледна...

# 3 466
  • Sofia
  • Мнения: 26 700
Сватбата на брат на баба ми                 

# 3 467
  • Мнения: 14 815
Doli припомни ми и ученическите чанти.Имах такива през годините виненочервена и светлокафява.По-късно дори не си спомням откъде се снабдих с тип войнишка,масленозалена.Голям кеф беше.Лекичка от плат,а и не се товарех вече с мн.учебници и помагала.Имах сиви кларкове,уау.SmileyКупувахме ги от някакъв обущар.Ателието беше около Попа в близост до тогавашният бул.Толбухин.

# 3 468
  • Мнения: 6 987
Сега бул. Толбухин се казва бул. Васил Левски. Големите нечечни намера станахме малки четни....

# 3 469
  • Sofia
  • Мнения: 26 700
И моята беше светлокафява,несесера също в тоз цвят.
Не съм имала кларкове.Не ми пасваха на стила...Тях май ги носеха фенове на пънк и нюуейф/така ли беше/.
Спомням си как търсех и какво чакане беше да си купя еспадрили...продаваха се някакви без гума отдолу/в Кореком имаше с подметки,но долари нямаше/.За сухо време ставаха,но аз нямах късмет и все уцелвах дъжд като съм с тях... едвам се прибирах  с джвакащи,с раздута слама и  разлепени патъци...няколко чифта съсипах така

# 3 470
  • Мнения: 381
Doli, младоженецът много ми заприлича на Никола Вапцаров Simple Smile

# 3 471
  • Sofia
  • Мнения: 26 700
Има лека прилика,но беше рус със сини очи.Много е бил хубав на младини.

# 3 472
  • Мнения: 14 815
Е,лятото с еспадрили,да.Някои ги мажеха отдолу с лепило,да издържат повече.
Цитат
Не съм имала кларкове.Не ми пасваха на стила...Тях май ги носеха фенове на пънк и нюуейф/така ли беше/.
Доста движения ги носеха.Метъли и хипита,също.Сигурно си била от ''дупетата''?WinkИмах и такива дрехи.Благодарение на мама,намираше ми хубави.Имах така модерните яке,поли,блузки в електриково синьо,наситено розово.Blue HeartHeartpulse

# 3 473
  • Sofia
  • Мнения: 26 700
О,да,в електриково и циклама джитках...е,умерено де,не отгоре до долу..а и наш'те не ми даваха да нося черно...
От 7-8клас започнах да си шия дрехи,без кройки..мерих,чертаех и режех без много да му мисля...що платове съсипах,ужас.
Както споменах имах категорична забрана за черно.Дори тънък чорапогащник не ми даваха да нося.Е,като станах 11-12клас вече носих.Няма да забравя как си купих от ЦУМ черно сако и ме принудиха да го върна.Смених го за електрик.

# 3 474
  • Мнения: 14 815
Цитат
Дори тънък чорапогащник не ми даваха да нося
Да,по едно време беше много актуално.С тъмносините,ученически престилки,стоеше грозно,но всички си ходехме така.Леле,сега се сетих как в/у черните чорапогащници се носеха и бели и цветни къси чорапки.Satisfied
https://www.youtube.com/watch?v=eUDcTLaWJuo
Пo-късно навлязоха цветните чорапогащници.И те бяха супер хит.

# 3 475
  • София
  • Мнения: 6 151
Имах едно дънково смачкано костюмче в Гимназията. От тези като изпрани на грешна програма или пресушени в сушилня. Бях трепач. Или само така се чувствах Stuck Out Tongue Winking Eye  добре че не носех шапка, щеше да  ми пречи вирнатият нагоре нос

# 3 476
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 573
Моята майка ненавиждаше черно, а аз имах 2-3 години, в които друго не обличах. Направо й призляваше, то кубинки, колани, големи пентаграми на гърба, чокъри - от малка сама си избирах дрехите. Черно до черно, най-много с шотландско каре да го съчетая.
Та на леля ми (нейната сестра) й беше изгърмял бушона и наряза черните дрехи на дъщеря си на парченца, голяма драма. Пък аз развих нова стратегия и бях един ден в черно, един ден - Барби Grinning Тогава от една учителка за първи път чух термина биполярно разстройство Grinning

# 3 477
  • Варна
  • Мнения: 18 178
Реклама на общинското казино във Варна - 1929 година..

# 3 478
  • Мнения: 7 082
При нас, в гимназията, дънките бяха забранени, не се позволяваше с 'краварски гащи" да се обличаме. Емблемите на гимназията ( кръгли) трябваше да бъдат зашити изцяло. Не се позволяваше да са само прикачени отгоре и отдолу - на влизане, дежурният учител, ако се усъмни, бъркаше с пръст да види емблемата дали е зашита добре. Ноктите плътно изрязани, без лак, ако се усъмнят, че са с безцветен лак, стържеха да проверят. Косите на момичетата или сплетени на плитка, или подстригани късо. Доста строго ни държаха.
Но като се прибирахме, някои хора по улиците ни гледаха с уважение, като видят емблемата на гимназията, беше най-авторитетната в града. И не беше неприятно да си ходим по улиците с униформите.

# 3 479
  • Мнения: 4 809
А майка ми правеше домашна лимонада от лимони. В една кофа, нарязани лимони със захар и вода, това нещо трябваше да престои около 24 часа. Аз не бях голям фен. В по-късно времена имахме сифон - голяма бутилка, в която водата се газираше и си правехме сода. Обожавах мазните пирожки, сега където видя, си купувам, никъде не срещнах като от едно време. Обожавах и масленките, даваха ми по 50 ст. джобни и аз си купувах по 10 масленки по 4 ст., редовно това ми беше закуската в голямото междучасие. Топяха се в устата. Миналата седмица майка ми измъкна отнякъде една тарелка с масленки да ме черпи и направо ме върна в детството, толкова ми хареса, че почти ги ометох, само дето не можа да ми обясни на коя фирма са.

Общи условия

Активация на акаунт