Снимки – спомени от близко и далечно минало

При нас понякога връщаха за дънки под престилката.В един момент забраниха цветните якета през зимата.Само синьо или черно.Директора беше натегач,комунист естествено.За някакво мероприятие трябваше да сме с тъмносини поли.Аз се появих с дънкова пола и ме спипаха и изгониха.Заплашиха ме с последствия.Бях страшно притеснена.Не казах вкъщи,нямаше и последствия,но наистина много се стресирах.

Продават масленки но вкусът не е като от преди.  Мм беше купил от една фурна за хляб и се доближааха до онзи вкус.     Аз правя но не винаги се получават.    Тези бяха  много вкусни 😋   

Откачалки!
Аз много не съм хванала от това време, но и сега като покажа хубава дреха в тъмно син цвят на сестра ми/по-голяма от мен/, тя категорично казва "не, като ученическа униформа" За това пък разрешаваха бели яки, плетени на една кука на сините престилки.
Аз много мразех руските филми в петък, все за Втората световна война.

Под престилката дънките и един пуловер, закупен от магазин Гигант, за да е като блузон.  По това време бях 45 кг., а в този пуловер, изложен на витрината, се влюбих от пръв поглед. Не мирясах докато събера пари от стипендията, за да си го купя и треперех да не свърши. Да съм била 10 клас тогава. Вярвате или не, но с този пуловер изкарах голяма част от бременността си (удвоени килограми!) и до ден днешен чат - пат си го обличам из къщи и ми става гот на душата.
Входа на кооперацията до училището го бяхме превърнали в съблекалня - сваляш дънките, тикаш ги в чантата и си ОК. После заключиха входа, но на нас не ни пукаше, че изуваме гащи на тротоара. Луди млади години!

Ей ви баба ви Лилянка












Тези календарчета на Балкантон, плюс още.едни нейни чернобели картички изръчках от вкъщи и понеделник заминават при нейна фенка. Значи както не я събирам, гледам да не ми е дома, така в един момент се оказвам със солидно количество от нейното присъствие на плочи или снимки. Последно взех много евтино един лот снимки на звезди, за 2.50 (просто не можах да не го взема на тази цена) и Лилянка се изсипа пак вкъщи. Имам и един куп снимки на руски соц артисти, ама ще.ги мисля тях по-нататък. Имам и снимки на звезди от Златния орфей. Абеее.... имам

По повод училищната униформа, при нас нямаш право да носиш панталон преди 1.11 и след 31.03. Черни, бели или тъмносини обувки, панталони или поли, емблемата здраво зашита на левия ръкав, ученическо палто-една тенекия беше, умирахме от студ с него, добре че баща ми беше купил тъмносиня шуба, че ходих с нея. Освен това престилката трябваше да бъде наравно с полата до коленете, нагоре не! За грим и маникюр гонеха от училище!

Добре де, колко големи са били тези престилки, че да носите дънки и макси "блузон" под тях?! Как става това?

И не разбрах друго - тръгвате с дънки и пред училище ги сваляте или обратно - пред училище ги обувате?

Моите родители са имали подвижна книжарница в Слънчев бряг, в която са продавали нелегални плочи на рокаджии през 70-те. Много се гордея с тях.

Изобщо, да слушам историите на предната генерация, как изобретателно са заобикаляли правилата и в какво ли не са се забърквали, ми е любимо.

Ондин, ние блузоните ги носехме върху престилките. Имаше една мода през 80-те - то не бяха точно блузони, а нещо като пуловери без ръкав, май на една кука бяха плетени, с големи дупки. Дълъг блузон и къса престилка. Не съм сваляла дънки, носехме си ги през зимата, но нашата гимназия беше с по-либерален режим от другите училища. Бях в гимназията 1983-1987 г. Бяхме единственото училище в града без емблеми, въведоха ги месец преди завършването на 10-ти клас, после го отчетоха като грешка. Познатите ми от другите училища ги лепяха с тиксо или ги закрепяха с копченца тик-так и като излязат от училище, ги махаха. При нас беше по-либерално и за косите, носехме си ги пуснати, имах и приятелки, които се къдреха или боядисваха. Ползвахме молив за очи и спирала за мигли също, даже и червила, но в училище не ярки. Класният ни беше 45-годишен бивш военен, а ние само момичешки клас, правеше ни проблеми за дължината на престилките. Имах проблеми заради тъмно вишневи ботуши, но пак си ходех с тях, защото много си ги харесвах. Правеха внезапни проверки по заведенията, за непълнолетни или такива, които не работят, не знам какво ставаше ако те хванат, винаги се измъквахме, защото сервитьорките ни познаваха и ни криеха или сме изкарвали късмет.

В моята гимназията бяхме с костюми - пола, сако и риза, разрешаваха се черни, тъмносини или бели пуловери. На влизане често ни караха да си показваме бележниците. За обувките беше страшно при нас. Толкова се радвах на едни кларкове цвят кемъл, но класната се обади на майка, че ако още един път отида с тях ще ми намалят поведението и майка ги боядиса черни. Още са ми пред очите тези пусти кларкове.
Това с дънките под престилките го имаше, но при нас не ставаше защото бяхме с костюми.
ХГ обаче бяха ларж, въобще не им държаха за униформи.
От едно училище учениците се събирахме в определени градинки и така си бяха кръстени неформално по името на училището.

При нас в гимназията също не са издевателствали чак толкова за униформите. И аз бях в от по-ларж гимназиите. Ходехме с престилки, тъмно сини с бели якички. Якичките бяха поле за развиване на творчеството и фантазията на майките и бабите. Повечето престилки бяха дълги до под коляното. Имаше съученички, които си ги бяха скъсили до средата на бедрото. Но това повече ангажира с какво си облечен под престилката. А с дългите си позволявахме и с дънки да ходим. И без това от тях се виждаше съвсем малка част. Особено с тъмни дънки изобщо и не те забелязваха. Момчетата с бели ризи и костюм, но панталонът можеше и да не е от костюма. Никакъв спомен нямам да ме е мъчила емблема, сигурно сме нямали задължителна за носене. Косите - и пуснати, и вързани. На къдрене и боядисване не се гледаше с добро око. Основно за пуснатите коси проблемът беше, че влизат в очите и закриват светлината падаща върху тетрадките и учебниците. И майка ми у дома за същото ми е правила забележки. На вратата сутрин проверяваха за изрязани нокти, за наличие на носни кърпички и дали обувките са чисти. След влизането в училище, преди започването на часовете, всички класове са нареждахме в редици и колони в училищния двор. Пускаха ни музика и играехме задължителната сутрешна гимнастика, или т.нар физзарядка. Едва ли е била по-дълга от 10-15 минути. Водеше я учителят по физическо. Опитвам се да си спомня дали в края или в началото й пускаха и химна, но съм забравила вече. Два пъти в седмицата в голямата зала на Младежкия дом се организираше ученическа дискотека. Ходехме от всички училища и ставаше страшен купон. По принцип трябваше да свършва до 20 ч., но винаги успявахме да изкрънкаме поне още 2-3 песни. Баща ми веднъж ме беше дебнал да види с кого и как се прибирам по тъмно. Бях издържала проверката.

За дискотеките още помня един случай. Бяха ме пуснали нашите, но ми бяха определили час кога да се прибера. Аз се запознах с едно момче и той ми предложи да ме изпрати до нас. Мен и приятелката ми. Да обаче закъснях някъде с половин час и така си вървим хванати за ръка, когато изведнъж ни осветиха някакви фарове. Приятелката ми каза "Това не е ли ладата на баща ти?" Само след секунда нямаше и помен от момчето. Само го видяхме как тичаше надолу по улицата.

Ехеее, върнахте ме в далечните 1968-1971 г., когато учех в Икономически техникум. Нашите униформи за ежедневието бяха разкроени  престилки( тип принцеса)  от черен брилянт с бяла кръгла якичка. Под нея можеше да се носи панталон.  Официалните униформи бяха черна пола с плоха отпред и бяла копринена блуза с къс ръкав с остра якичка. Монограмът беше отпред отляво. Носехме и барети с монограм. Освен тях, имахме задължителни едни къси роклички( туники) от синя материя, с които ни обличаха за някакви общоучилищни масови мероприятия.   Тогава не бях във възторг, но истината е, че изглеждахме  много добре!  За лек грим нямам спомен да са ни гонели, защото аз нямах интерес да си слагам. Скубех си веждите лекичко. Тогава излязоха на мода  шушлеците.  Иначе през зимата бяхме с тъмни палта.
Ох, искам тези години да се върнат!  Не сме оценявали колко щастливи сме били!

Да, правеха ученически дискотеки от 18 до 20 ч. Още си спомням една такава с ФСБ в Младежкия дом. Някъде 85-та година в моята гимназия излезе модата на войнишките торби. Приватизирах я от баща ми, една сиво зелена брезентова чанта, цялата я нашарих с надписи с имената на рокгрупи. Преди това пък, като бях в шести-седми клас излезе модата на дипломатическите куфарчета, що мрънкане мрънках на майка ми да ми купи... Аз хванах експеримента УПК и след десети клас ни разделяха по други училища, в новото училище постоянно имах проблеми за пуснатата коса и не вярваха, че в старото никой не ни е правел забележки за това.

Голяма глупост беше упк.  Компа нещо обърка документите и ме прати в двугодишно с мъжки професии.  Правих ротори ,мотори ,релета, ел табла. ..

Защо да е било глупост УПКто?
Цял живот работя с дипломата от там - административно обслужване. Бях секретарка, перосонален асистент, ТРЗ, касиер-счетоводител. Нямам нито ден без трудов стаж вече над 35 г.  По искане на баща ми избутах след него и едно  ВИШУ,  искаше диплома - връчих му я и до там. Не ме влечеше историята - нито да съм научен работник из разните институти, нито даскалка.
Съучениците  с майки-натегачки, активистки ги записаха УПК - професионални шоф. курсове. Разните непукисти съученици се кефеха да са стругари и готвачки. А нас - административното направо живи ни ожалиха, че имало много за учене.