- Публикувана: 26 авг. 2019, 00:51 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2022, 11:50 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало
Каски. 
Духаха с различна сила, различно нагорещен въздух. И не само за трайно къдрене, а и за обикновено. Навият ти косата мокра, с ондулин, на ролки и те пратят под каската. Като изсъхне, свалят ролките и оформят прическата с резресване, тупиране, временно фиксиране с щъркелчета и трайно фиксирне с лак. Много пъти съм чакала точно под някоя изключена каска, докато правят прическа на мама. Все на ондулиране ходеха жените по онова време.
Духаха с различна сила, различно нагорещен въздух. И не само за трайно къдрене, а и за обикновено. Навият ти косата мокра, с ондулин, на ролки и те пратят под каската. Като изсъхне, свалят ролките и оформят прическата с резресване, тупиране, временно фиксиране с щъркелчета и трайно фиксирне с лак. Много пъти съм чакала точно под някоя изключена каска, докато правят прическа на мама. Все на ондулиране ходеха жените по онова време.
Анахид Цонева с прическа типична за ония години, правена точно по описания начин.
Не са ме ондулирали, но студено къдрене съм си правила няколко пъти. Първия път бях в 9 клас.
Накъдрих се и от фризьорския салон духнах на село, защото ме достраша да се прибера веднага вкъщи. Селската ми баба беше много съвременна жена, силно отворена към всичко ново и прогресивно (за разлика от градската ми баба) и много ми хареса новата прическа.
Да, но дойде време да се връщам. Слизам от автобуса и с подкосяващи се крака се влача към нас. И срещам майка ми. Добре че бяхме на улицата, та не вика много... силно. Чак накрая, когато попита как селското бабе (майка ѝ) ме е възприела, омекна.
В интерес на истината и градската баба не го прие много тежко. Най-голямата драма беше с майка ми, ама тя си беше професионално деформирана учителка, та ѝ се полагаше по длъжностна характеристика.
Е, все пак не беше чак такава драма, както когато си направих руси кичури в деня преди сватбата. Ама това е друга история...
Накъдрих се и от фризьорския салон духнах на село, защото ме достраша да се прибера веднага вкъщи. Селската ми баба беше много съвременна жена, силно отворена към всичко ново и прогресивно (за разлика от градската ми баба) и много ми хареса новата прическа.
Да, но дойде време да се връщам. Слизам от автобуса и с подкосяващи се крака се влача към нас. И срещам майка ми. Добре че бяхме на улицата, та не вика много... силно. Чак накрая, когато попита как селското бабе (майка ѝ) ме е възприела, омекна.
В интерес на истината и градската баба не го прие много тежко. Най-голямата драма беше с майка ми, ама тя си беше професионално деформирана учителка, та ѝ се полагаше по длъжностна характеристика.
Е, все пак не беше чак такава драма, както когато си направих руси кичури в деня преди сватбата. Ама това е друга история...
Продавач на сирене със своите кози в Монмартър, Париж, 1930 г. Фотограф: Анри Картие-Бресон
Продавач на метли, Париж, 1930 г.
Продавачка на цветя в Париж, 1932 г. Фотограф: Андре Кертес
Продавач на метли, Париж, 1930 г.
Продавачка на цветя в Париж, 1932 г. Фотограф: Андре Кертес
Снимки от Втората световна война – от семейния албум. Дядовците ми са участвали и двамата.
