И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. "Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!", отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически натиск от страна на Румънското правителство.
Тогава министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг - архитектурният проект го позволявал. Веднага след тази стъпка обаче едновременно реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и всички гледали на България с лошо око. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор.
Под този международен натиск от Румъния, Гърция и Турция, нашите политици вместо упорито да отстояват позицията си, се прекланят в кръста и "свалят" лъва от върха на паметника и го "поставят" на козирката над главния вход от северната страна при това обърнат на ... запад.
Сега мълниеносно реагирала Сърбия. Дали пък българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните покрайнини? Сръбският посланик дори връчил официална нота на външното министерство. "Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни."
И така, пак се събрал Министерският съвет и накрая било взето решение ЛЪВЪТ да гледа на изток, откъдето са дошли Освободителите. След това решение, българите приели всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират, а кабинетите на двама министри се занимавали с "въртенето на лъва в различните посоки на света..."
трудовашката чета, изпълнявала заповедите на министерството по въртенето на лъва.
http://pitagorid.blog.bg/history/2012/06/20/vryh-shipka-liubopit … stni-fakti.970380