Снимки – спомени от близко и далечно минало

  • 711 465
  • 11 934
  •   1
Отговори
# 1 035
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
На 21 септември 1938 г. Дора Ротиен е свалена от влака за Кьолн. Кондукторът съобщава на полицията, че във влака има мъж, облечен като жена. Първоначално Дора показва документи, че е жена, но впоследствие разказва историята си - всъщност е интерсексуална, тоест носи неопределени или смесени полови белези, като по-скоро е мъж. Отгледана е като момиче, дадено й е женско име. В тийнейджърските си години започва да се занимава със спорт, през 1938 г. участва в Европейския шампионат по лека атлектика, на който печели златен медал. През 1939 г. чупи световния рекорд при високия скок. По-късно наследява заведение, управлявано от родителите му и получава нови документи, според които е мъж.

# 1 036
  • Мнения: 1 655
Попаднах на нещо, което ми се стори интересно. Мъж в Русия купува от антикварен магазин нож - кортик от 1957 г., за да го прибави към колекцията си. Кортик е хладно късо оръжие на морски офицери, офицери - танкисти, летци и друг род войски. При разглобяването, за да го почисти и реставрира, намира бележка. Романтично любовно послание или шифър? Или може би изразяване на благодарност към самото оръжие, че е заедно с притежателя и ще го пази винаги...Интересното е, че този нож е от следвоенните години. Към кого и за какво ли е била тайната бележчица, скрита в дръжката му? Разчитам име Виктория. Което значи и ''Победа''... Преводът според мен гласи ''Обичам те, Виктория Крилова...обичам те  и ще те обичам. Голубов? Алексей? Александър?...04.12.19...''  И текст от другата страна ''Скъпа Викачка /Галено име на Виктория? Псевдоним?/, хубава, най - красивата в целия свят.'' Мое тълкуване  на фамилиите Крилова и Голубов - Крила и Гълъб...








# 1 037
  • Мнения: 1 124
имаше един много стар руски филм "Летят жерави". Там имаше скрито едно такова послание в кошничка на плюшена катеричка (?) подарена на сбогуване с любимата, преди заминаване на фронта. Той се казваше Борис, а тя...? Беше много красива.

# 1 038
  • Мнения: 2 015
имаше един много стар руски филм "Летят жерави". Там имаше скрито едно такова послание в кошничка на плюшена катеричка (?) подарена на сбогуване с любимата, преди заминаване на фронта. Той се казваше Борис, а тя...? Беше много красива.

 А тя беше Вероника - Татяна Самойлова. Алексей Баталов - Борис.Така и не се срещнаха повече.. Култов филм и песен.

# 1 039
  • Мнения: 22 867
И аз съм чела за тоя кортик, потърсих материала и го открих: на руски е. Надолу в мненията има всякакви предположения, но си мисля, че е истинско написаното или така ми се иска.Simple Smile

# 1 040
  • Пловдив
  • Мнения: 14 134
Татяна Самойлова е много красива. Аз си я спомням и от "Анна Каренина", за мен филмът с нея е най-сполучлив, но съм го гледала много отдавна, преди повече от 30 години и може би това е било само първото ми впечатление. Но оттогава Каренина за мен е с нейния образ. В "Летят жерави" е Вероника.





# 1 041
  • Мнения: 2 015
Татяна Самойлова е много красива. Аз си я спомням и от "Анна Каренина", за мен филмът с нея е най-сполучлив, но съм го гледала много отдавна, преди повече от 30 години и може би това е било само първото ми впечатление. Но оттогава Каренина за мен е с нейния образ.



И за мен също. Има толкова нови екранизации по книгата, последно загледах с Кийра Найтли..Ами най-правдоподобно, аристократично,... достолепие въпреки емоцията.. я играе Татяна Самойлова.
Улавям се, че често цитирам мъдрости от *Анна Каренина*.

# 1 042
  • Пловдив
  • Мнения: 23 935
Не могат някак американците да се направят качествено на руснаци. Няма го... едно неопределимо руско усещане.

# 1 043
  • Мнения: 1 655
Откъде видях това за тоя кортик, че ме загриза любопитството. Намерих информация за една Виктория Крилова от Забайкалието - интервю от 2008г. - ''Човекът, който рисува спомени''...Вероятно тя не е ''героинята'' от бележката, но е била ярка и запомняща се личност...Няма снимка. Преведох /колкото мога/:

Скрит текст:
"Културният живот на село Дарасун в продължение на много години бе грижливо пазен от една крехка жена. Благодарение на безотказните й усилия тук възниква местен краеведчески музей. В нейния клас в училище децата учеха изкуството да живеят. В умелите й ръце все още се раждат картини и бродерии. Всичко това са резултатите от работата на Виктория Леонидовна Крилова. Трудната младост на младото дарование - Виктория Леонидовна е родена през 1928 г. в град Шилка. Детството й протича в напрегнатите  предвоенни години. Тя помни баща си вечно като военен. „Спомням си, че баба ми написа писмо до командира на баща ми, за да може той да го пусне да види болната си жена. ''Баща ми дойде и донесе голям меден чайник със свинска мас. ” - споделя спомените си тя. На 17 години Вика заминава да учи в Балей, настанява се в общежитие, където една стая споделяли 14 души. Още там тя започва да рисува - помага да се подготвят плакати. Понякога се налага да стои и да работи по нощите. Често имало кражби в общежитието. Колкото и да било трудно в Балей през тези години, Виктория била готова за държавните изпити като никой друг. Агент от Читинския педагогически институт, който пристига по време на изпитите, й предложил да й напише заявление за прием в Историко-географския факултет. Както се очаква, те записват Вика без изпити. И тогава Леонид Феоктистов, нейният баща, умира. Той превозвал бомби до фронтовата линия, и директен удар в колите причинил смъртта на неговите другари. Самият Леонид бил съкрушен. Върнал се у дома и починал на 56-годишна възраст. След дипломирането си Виктория започва работа, което се превръща в смисъл на живота й в продължение на много години. Тя отдава 48 години от живота си на училище №1 в Дарасун. Когато в училище № 2 няма учител по история, тя учи  децата и там. ''Аз трябваше да работя дори в Тиргутей. - Когато нямаше учител по рисуване, трябваше да го заместя. И така, заедно с децата, аз самата се научих да рисувам.'' През 60-те години професор Алексей Баркин от Педагогическия институт идва в Дарасун и предлага на Виктория Леонидовна да организира музей. Идеята не е нова за нея, по това време Виктория вече събира материали за участниците във войната. Тя има три албума с материали за живи ветерани и един за загиналите във войната. Виктория с радост започва да създава музея. За първите експонати се объръща към местното население. Жителите на Дарасун отговорят на молбата и започват да носят намерените учебни мини и колани за картечници. Освен всичко друго, музеят има дори фугасна бомба, която е открита на брега на реката, на мястото на тренировъчната площадка. Виктория Леонидовна провежда активна работа в музея, обикаля местата на декабристите, създава кът от природата, където са представени птици, риби и някои животни, създадени от ръцете й, които в този момент вече ги няма. Макетите на хората са отделна работа. В музея човек можело да види Бурят, семейство, шаман и дори баба и дядо в отделен ъгъл. Старата жена държи в ръцете си въртящо се колело, а дядото - въже. Когато експонатите се преместват в селския съвет, те са наводнени, така че нещата трябвало да се възстановят от самата Виктория Леонидовна.
И сега, както преди, Виктория  все още се занимава с изкуство. Бродерията на нейните произведения е възхитителна. Тя започва да бродира килими и възглавници, когато взели сина й Алексей в армията. За да не скучае в мрачните вечери създава изкусни неща. Някои от нейните творби са представени  на изложбата „Какво могат да направят женските ръце“, където тя получава награда - кристална ваза. След това произведенията й са представяни на различни изложби, но пет картини така и не се завръщат. Когато снахата на Витория - Галина Сергеевна, учител по география, казва, че възникнал въпрос за дизайна на помещенията на кабинета, предложила Виктория, защото може да се справи с всичко, но колегите й не я приели насериозно. И само след известно време, когато цялата работа била готова, две огромни картини върху листове от ПДЧ от пода до тавана, трябвало да признаят, че Галина Сергеевна е права. Както казва самата Виктория Леонидовна - сега  „рисува спомени“. Онези гледки, които са виждани вече в миналото, пейзажи, с маслени бои и акварел.  Гостите й виждат на стените на стаите й нежни изгреви и ярки залези, лъчи светлина, заплетени в зеленина и тъмни сенки от стволовете, падащи на земята.''

Сега видях, че в историята има и двама Алексеевци - сина й и професора от Педагогическия институт...

Последна редакция: нд, 29 мар 2020, 16:40 от Карла_Карла

# 1 044
  • Мнения: 2 015
.

Климент Денчев (1939 – 2009)
На някои от нас рисуваше за лека нощ приказки. Умира на днешния ден 29 март.

# 1 045
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 366
помня приказките на бате Климбо, светла му памет.
и децата ги знаят, от моите разкази и опити за пеене, а напоследък от интернет.
заради него и заради моите детски спомнеи купих "Анините приказки", уж за Горинич. Simple Smile

"Трите патета" и "Магарето"

# 1 046
  • София
  • Мнения: 6 166
Кой ли не е играл Каренина? На мен ми хареса Боярска в ролята. Винаги така съм си представяла героинята.

И в този ред на мисли - поpа-поpа-поpадуемся... Grinning
Д’Артанян — Михаил Боярски


Атос — Вениамин Смехов


Портос — Валентин Смирнитски


Арамис — Игорь Старигин

# 1 047
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 366
любими, любими. Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 1 048
  • София
  • Мнения: 14 878
Бях влюбена в Арамис.😘

# 1 049
  • Sofia
  • Мнения: 26 673
Колко пъти като малка съм си мечтала да нарисувам  с боички прозорците и огледалата  в къщи гледайки как го прави бате Климент Grinning

Общи условия

Активация на акаунт