Още си пазя аз дъгите. Не можах да ги събера всичките. С цялата си гордост ги показах на децата си. Въобще не ги отразиха. Нали не им мърдат картинките.
- Публикувана: 26 авг. 2019, 00:51 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2022, 11:50 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало
Да бе, те под брой се водеха. Имахме и Лада. И те ставаха за фунийки.
Лесно се пазаруваше тогава. 50 артикула в магазина и цял стелаж с едно и също.
"Мики Маус" беше с формат А5, а "Доналд Дък"- по-малко, но по- дебеличко. Обожавах ги!
Изобщо, много обичам комикси.
Имаше и един вестник "Кой си ти", в който си бях публикувала обява, да ми пишат фенове на Take That
Заляха ме с писма, писах си с няколко момичета доста време.
Изобщо, много обичам комикси.
Имаше и един вестник "Кой си ти", в който си бях публикувала обява, да ми пишат фенове на Take That
Заляха ме с писма, писах си с няколко момичета доста време. 
, на всичко отгоре бяха ограничени бройки и понякога не стигаха до мен. Там за пръв път се сблъсках с хобита Билбо Бегинс, до там и обратно. Имаше много хубав разказ за Телемаг воина на хан Тервел. 
А имахте ли си лексикони? Много обичах да си правя и да попълвам лексикони. Вътре бяха пълни със всякакви съкровища - станиолчета от вносни шоколади, бомбони и дъвки, разни изрезки от реклами на кореком, списания, салфетки... Като казах салефтки - имах цяла кутия от обувки пълна със салфетки от най-различни държави. Някой я беше подарил на майка ми да ми я даде на мен. Уникални бяха, а и кой ли ти беше виждал по време на соца такива красоти - на цветя, с картинки, като картички, с пеперуди, с човечета, сърчица... Пазех ги като очите си и само отвреме навреме ги показвах на приятелки и братовчедки. Още помня как миришеше като отварях кутията.
Моя дядо всяка година ми правеше абонамент за Мики маус.
Даже мисля тази година аз да направя на детето за някое списание ама няма толкова хубави
Аз обичах " Капитан Планета"
Даже мисля тази година аз да направя на детето за някое списание ама няма толкова хубави
Аз обичах " Капитан Планета"
Ето стената на списание "Дъга":
https://www.facebook.com/spisaniedyga
https://www.facebook.com/spisaniedyga
Салфетките бяха голяма работа. Имаше едни чужбински, тънки, викахме им "паяжинка", точно такива бяха леки, прозрачни. Обикновените многопластови салфетки ги деляхме така, да станат и те на паяжинка, че е голям хит, а по-долния пласт понякога си ги разменяхме за друг десен.
В лексиконите се попълваше въпросник, кои са ти любимите неща. Ален Делон беше любимият актьор на всички, и Белмондо, и всички слушаха АББА. 🤩 Накрая се пожелаваше нещо на собственика на лексикона. Що книжки и списания се изрязваха за да се лепят красивички нещица в лексиконите 🤣
Кругозор беше списанието, което си спомням, с едни пластмасови "панти" и плочи.
В лексиконите се попълваше въпросник, кои са ти любимите неща. Ален Делон беше любимият актьор на всички, и Белмондо, и всички слушаха АББА. 🤩 Накрая се пожелаваше нещо на собственика на лексикона. Що книжки и списания се изрязваха за да се лепят красивички нещица в лексиконите 🤣
Кругозор беше списанието, което си спомням, с едни пластмасови "панти" и плочи.
в един такъв "Колобок" беше плоча със запис на реч на Кастро.
омаен човек. плени ме, нищо че не разбирах езика.
чак ми се прииска да ида лично в Куба и от там в Боливия, Колумбия... абе където ме пратят.
намерих един запис. не помня панти. плочата се изрязваше с ножичка. от едната страна музика, от другата - приказка или реч, или поезия.
омаен човек. плени ме, нищо че не разбирах езика.
чак ми се прииска да ида лично в Куба и от там в Боливия, Колумбия... абе където ме пратят. намерих един запис. не помня панти. плочата се изрязваше с ножичка. от едната страна музика, от другата - приказка или реч, или поезия.
Нямам спомени в руските книжарници да се е продавало "Пиф". То и няма логика там да се продава!!!
Купувахме си Pif и Hercule свободно и имам почти всички, които са били предложени на пазара.
Това се отнася за тези, които съм показала на снимката от предишния ми пост. По-късно имаше Пиф - списание на български език, което се продаваше по реповете.
Снимка от интернет:
Ох “Всяка неделя” я свързвам с къпане 😂 В нас сигурно е било студено и наще започваха едно палене на нафтови печки, лъчове и всичко което може да се включи, мъкнене на легени, кофи, лейки.. Майка ми ме изкъпваше на фона на Кворкян и ме инсталираше с една хавлийка с качулче точно на време за Пинко или патето яке. В най-лошия случай на щъркелите на “аз съм сънчо” 😂
Майка ми ни изкъпваше и ни прехвърляше на баща ни, който на фона на Кеворкян ни режеше ноктите. 
Много сладурско
Какви времена са били, добре че не живеем в тях повече от към удобства. Направо не мога да си представя да си я причиня тая подготовка за едното къпане. Не че не сме се къпали през седмицата, но в неделя майка ми беше решила че трябва да ме търка. Направо ми смъкваше кожата, а и си е една едричка. Майко мила, като ме сграпаше търкане, натискане, боли....Едва доглеждах десетте минути детско на сънчо. Много ми се приспиваше след това смазващо къпане.