Снимки – спомени от близко и далечно минало

Тази книга ми е любима. Чела съм я 100 пъти. Картинките ми харесваха. Другата "Призрака та Ляно Естакадо" я четох на 12 години, хич не ми пукаше за картинките. Историята беше интересна.

Аха-Пони, ти не си 69, това е заблуда!
И не си и пони. 🤣
Срам ме, ама много ме срам да кажа, че тия ботуши все още съществуват, едва ли ще ги обуя, едва ли ще ми станат..
Но ги има в плик в е, но помещение...

Прикаазките ми харесваха! Илюстрациите не.

Що?

Ох, книгите и аз не ги кометрам, уж цел анимност.
Всичко снимано съм видяла и синовете ми.
Между другото търся Готварска книга за мъже на П. САРАЛИЕВ, з 1982, мисля, ако има желаещи да се разделят с нея, да ми пишат.

Леле, колко хубави бяха приказките и книжките... Всички ми бяха любими. Мечтаех да имам летящо килимче, да отчупя парче шоколад от захарната къщичка от Хензел и Гретел, да бъда невидима като в приказките на Джани Родари...

Като казахте за ботушки и се сетих как се сдобих с най-любимите ми и прекрасни ботушки на света. Била съм 4-5 клас. Ходех на разни курсове и кръжоци в центъра, след което се мотаех сама из града, купувах си сладолед (плодов!), обикалях магазините, гледах някое кино и т.н. В един такъв момент видях, че в магазина за детски обувки са получили стока - страхотни червени ботуши от естествена кожа, с  невисок елегантен холандски ток, много мадамски и модерни за времето си. Водеха се юношески, но заради номерацията (35, 36, 37 .... ) си ги купуваха и много жени. Веднага магазинът се напълни с народ и се изви опашка. Всички грабеха като невидели по 2-3 чифта ботуши. Взех  си и аз едни, премерих ги - направо ми заспаха. Обаче нямах толкова пари в себе си (почти съм сигурна, че бяха 18 лв.). Чудех се какво да направя - докато се прибера вкъщи, докато изчакам майка ми да си дойде от работа, за да ми даде пари и после обратно да се върна в центъра, ботушите щяха да са свършили със сигурност. Отидох и помолих продавачката да ми ги запази само за 2-3 часа, колкото да донеса пари. Тя ми отказа. Седнах в магазина с ботушките в ръка и направо ми се плачеше. Пак отидох да моля продавачката - тя пак ми отказа! Колко е важна и принципна, един вид. Но сиромах човек - жив дявол, е казал народът. Магазинът беше голям и разхвърлян. В по-забутания му край имаше някакви грозни бебешки обувки, натрупани на купчини, към които никой не проявяваше интерес. Взех си червените ботушки и без да ме видят, ги зарових в една такава купчинка с бебешки обувки. Върнах се вкъщи и когато майка ми се прибра, двете заедно отидохме обратно  в магазина. Естествено, за това време по рафтовете нямаше и един чифт от стоката, получена по-рано. Обаче моите заровени ботушки си стояха там. Взех си ги и ги занесох на продавачката, за да ги платя.  Няма да я забравя как ме изгледа -  на няколко пъти ме измери от глава до пети, хем недоумяваща, откъде съм ги "изкопала", хем учудена, каква точно хитрост  й е приложена ...

Л. Зидаров и аз не харесвах. Но пък много обичах да рисувам и като гледах неговите рисунки, се стараех да ги възпроизвеждам. За дете са лесни. Предимно от двата тома на Андерсен гледах и рисувах, а приказките му и досега са ми любими. Дори наскоро (преди година, две) писах есе по АЕ за това, как съм чакала и съм си купила том 1 и какво е за мен Андерсен (по мое време нямаше "нива", затова на стари години - сертификат. Хайде, и аз се издадох за ЕГН )

Имах една книжка, която ми бвше любима. Не съм я виждала преиздадена. “Котенце, златно челце”

Уф аз на зидаров имам морски приказки.Много много грозни илюстрации.Толкова са ме плашили като дете,ама пък четях защото бяха много интересни.

Да се върнем към темата с малко български камили.

Кавакли (Тополовград) търговци, 40-те години на ХХ век


9 януари 1936 г., Кърджали


Товарене на камили, 1946 г., Кърджали


15 декември 1953 г., Кърджали


Камили в българската армия


15 януари вероятно от Първата световна война.
Текст на гърба: "Много привети от Македонския суезъ (вер. Суец). Всредъ всички красоти, камилата е най-красивото тук. Както виждате има и къщи безъ покриви (както в Тунисъ) и пясъчни дюни." Подпис: Драгомир


Източник

Ние вкъщи си пазим тези книжки. Бяха ми любими, заради движещите се картинки. Имах и Спящата красавица, но сега не я откривам, дано не е загубена.
Някой имал ли ги е? Любопитно ми е дали има и други приказки.

Аз имам тази за Червената шапчица, ще я снимам като я взема.

Имам Белите лебеди

Рибарят и златната рибка имахме ние, освен Снежанка.