Най-черният ден в живота ми! Изгубих моето куче, моето детенце!

Здравейте!

Регистрирам се тук, защото виждам, че форума е активен и искам да споделя болката си, просто не мога да я държа в мен. С близките я споделям, но не ми достатъчно.
Вчера беше най-черният ден в 27-годишният ми живот! Изгубихме своето кокерче, близо 10 годишно. 10 години беше с нас. Отиде си по тежък начин. Мин. година правихме операция на млечната жлеза, да махнем тумор. После последва втора операция, за да се махне и другия ред гърди, хем, защото трябва, хем, защото и там имаше тумор. 1 година по-късно тя започна да кашля. Първата операция впрочем беше Петък 13-ти 2018 година. Така се случи, операцията уж успешно мина, но да продължава. Тази година, Юни месец, след месечно кашляне на нашата, на моята Джина, направихме снимка и разбрахме, че им разсейки в белият дроб и има множество тумори. Отидохме в София при препоръчан лекар и на 15-ти Юни 2019-та, там разбрахме, че има 15,16 топчета в белият дроб, в различни части по тялото и тумор 3 на 3 сантиметра в Черният дроб. 3 на 3... това за човек е огромно нещо, камоли за едно 14 кг-во кученце. Казаха ни, че няма какво да се направи, не можем да я спасим, само да удължим живота малко. Дори казаха, че в това състояние, тя вече трябваше да е зле, а тя толкова жизнена, игрива, има апетит за всичко, слага в малкия си джоб малките кучета в двора и тия които са на средна възраст по игра и жизненост, които кучета впрочем в момента не поглеждам и не зная, как ще продължа да ги гледам.
Тоест, Джина се оказа адски силно куче. Тя и операциите ги мина силно и се възстанови много бързо. Но нещо се обърка... и доктора правил операцията, няма да му правя реклама, явно за тях е рутина, а и най-вече не ни каза, че трябва на първия месец след първата операция да правим снимки и изследвания и според мен трябва да си записват кой, кога, каква операция и човек да се обажда и да казва, задължително елате за това и това, а и ние глупаците не се сетихме. Адски се обвиняваме за това!
Джиненцето беше зле точно 3 дена, не знам дали има пълни денонощия но там някъде. Допреди 3 дена на 23-ти Август, тя си играеше и ядеше.. изведнъж бъбреците й, по видимост и показания на лекари се напълниха с вода, с кръв вероятно, заради кръвоизливи и аз лично почти не спах 3 дена. Понеже тя дишаше много тежко, ставаше и се местеше, защото като лежи на корем, а тя само на корем лежеше, явно не можеше настрани и коремчето се притиска към пода и я боли, затова аз й слагах възглавница под гърдичките, та да не й е толкова зле като лежи и корема да е по-повдигнат. Цяла нощ ходя след нея, защото тя се мести пред през 1 мин, през 2 мин, през 30 сек. понякога през 5 мин. Последната вечер, понеже ходеше на терасата, аз спах там. С една възлавница и отдолу един плат и една завивка, че студено ми ставаше, само като се мръдне ставах и аз.
Отидохме до клиниката за пореден път, и тя там издъхна. Просто ме погледна и издъхна. Всички ревахме много. После като я погребвахме в двора, сложих си аз анцуг, сложих топчетата й, сложих моята завивка, ключа за къщата, направихме и ковчег и я погребахме.
Аз лично свалих 5,6 килограма, спрях да тренирам последните дни окончателно, а като разбрах за туморите преди 2 месеца, спрях да слушам музика, дори да правя секс с приятелката, не можех, не исках да се забавлявам, като знаех какво е в нея. В момента съм по-зле. В момента не мога да правя нищо, освен една игра в интернет, иначе ще се побъркам. Нито музика, нито футбол, нито нищо не искам, освен нея, а нея не мога да я получа.

Беше ми като дете. Навсякъде с мен, разбирате ли, буквално. Понеже я научихме да е с нас и не можеше да седи сама, това куче всяка година е било на море с нас и толкова обичаше водата, плувах си с нея. Ако не можеше да отиде на плаж, защото такъв бил законът, защото една година така беше, аз казах, че без Джина не отивам никъде. Не ме интересува морето. Където и да идем, тя беше с нас. Вкъщи аз слизам долу до тоалетната, понеже тоалетната е на първия етаж, в къща сме и тя слиза с мен в тоалетната да ходя и ляга там. Като тренирах и се качвах на тавана, тя винаги там, ама винаги. Ако е долу оставена да си дояде нещо или аз съм я оставил, че гое става жега, тя започва да мучи, отварят и вратата и бяга нагоре при мен. Като излизам ме чака. Прото ми беше детенце. Аз дете да имам, няма да е така, просто няма.

В момента болката е огромна. Аз не знам как ще живея. Може да ви се струва прекалено или преувеличено, или лигаво.. но за мен е така. Обичам я твърде, твърде много. Аз си го мислих тоя момент, но не исках да го има. Ако можех да направя сделка, която не мога, а и аз съм атеист, щях да си дам крака и ръката, само и само тя да е с мен, докато умра и да умрем заедно. Но сделка няма. Живота е брутален и такива черни дни тепърва ми предстоят, понеже близките ми ще си отиват един по един. Поне така се предполага, че няма да ги изпреваря.

Не знам какво да правя, мисля си нещо в нейна чест, но четох, четох, все тази.. аз няма да я върна. Моето дете си отиде, част от мен си отиде  и едно бъдещо дете, човешко, мое, няма да я замени. Аз не виждам как ще обичам нещо повече от Джина. Наравно да, но повече не. Просто не виждам как.. аз я пазих като детенце от всичко, от всеки, от най-малкото, дори преувеличено. Всеки, който ме познаваше и виждаше Джина и мен, оставаше удивен от нея. Толкова умна, толкова добра, целият Пловдив, като живеехме там съм минавал без каишка и без тя да е яла някакъв бой, да го наречеш бой и да има страх. Когато й говорих нещо, което е направила, тя навеждаше леко глава и мигаше с очи, съгласяваше се, че е така. Майка ми ми каза, че тя ни отърва нас, защото щеше да има още дни изпълнени с неспане , боли за нас и нея и умиране заедно с нея, гледайки я така. Сърцето й не спря,  то работеше и се бореше , получи мозъчна смърт.

Връзката, която аз имах с моята Джина, вероятно я има много рядко на тоя свят, що се отнася до връзка на човек с куче или животно. И двамата имахме нужда един от друг постоянно, а сега имам само аз. Тя лежи там долу. Колкото и да плача, не я връщам, каквото и да си казвам, нищо не се променя, продължава да ме боли вътрешно. Да, това стана вчера, всичко е прясно, но не вярвам някога да изчезне тази болка. В огъня ще влезна за нея, бих направил всичко за нея и дори си казах, че искам да умра с нея, заедно да ни погребат и майка ми каза, да не говоря глупости, но аз наистина го мислих. Може да е прекалено за вас, но за мен тя бе дете и все едно изгубих детето си. Най-черният ми ден 26ти Авгут 2019та. Подготвях с за този ден, но не успях да се подготвя. Не знам как ще живея в момента, защото друго освен да пия вода, да следя приятелката ми, понеже не мога да съм сам, да се терзая и плача, аз друго не правя и не мога да правя. Направо ако може сега света да свърши, ще е най-добре, защото тоя свят е безсмислен. Живота не си заслужава да се живее без близките ти, а аз изгубих моето кученце, моята Джина, моето дете. Не знам, но я пазих от всичкото, дори глезене, шум да не издам, да не се събуди, да не се уплаши, както майка се сеща за детенцето си, така аз правих с джинка.

Спирам темата и не знам как ще го преодолея, но... но просто искам да знаете, че е възможно да има връзка на човек с куче в случая, толкова силна, съизмерима само на човек с човек, да кажем с майка, баща, сестра, приятелка, дете... по-силно никога няма да обичам, наравно да, но по-силно не!
Това е от мен хора, просто исках да го споделя, защото дори сега след края на тоя пост, не знам какво да правя, защото нея я няма.