Къде да отседнем в Родопите и какво трябва да се види непременно - 8

Община Минерални бани
Скални ниши - Татарево
GPS: N41° 57' 01.3" E25° 24' 48.4"
Крепост Хисара - Татарево
GPS: N41° 57' 05.4" E25° 25' 05.4"
Крепост Хисара - Татарево
GPS: N41° 57' 05.4" E25° 25' 05.4"
Скални ниши по р.Величка (Олудере) - Сърница
Тракийски скални ниши по Олудере (Величка) - Сърница
GPS: N41° 51' 02.6" E25° 14' 57.5" - Скални ниши 5
GPS: N41° 51' 23.2" E25° 14' 35.2" - Скални ниши 6
GPS: N41° 51' 25.5" E25° 14' 33.6" - Скални ниши 7
GPS: N41° 51' 30.2" E25° 14' 28.9" - Скални ниши 8
GPS: N41° 51' 32.8" E25° 14' 12.2" - Скални ниши 9
GPS: N41° 51' 35.8" E25° 14' 02.9" - Скални ниши 10
GPS: N41° 51' 33.7" E25° 14' 00.2" - Скални ниши 11
GPS: N41° 51' 35.4" E25° 14' 00.7" - Скални ниши 12
GPS: N41° 51' 36.6" E25° 13' 57.3" - Скални ниши 13
Тракийски скални ниши по Олудере (Величка) - Сърница
GPS: N41° 51' 01.5" E25° 15' 16.0" - Скални ниши 1
GPS: N41° 51' 05.1" E25° 15' 12.7" - Скални ниши 2
GPS: N41° 51' 04.2" E25° 15' 07.3" - Скални ниши 3
GPS: N41° 51' 03.1" E25° 15' 05.4" - Скални ниши 4
Скални ниши (3) - Сърница
GPS: N41° 52' 26.0" E25° 16' 18.5"
Скални ниши (2) - Сърница
GPS: N41° 52' 04.7" E25° 15' 18.3"
Скални ниши (1) - Сърница
GPS: N41° 52' 06.2" E25° 15' 13.9"
Крепост (светилище) Орлови скали - Сърница
GPS: N41° 52' 07.3" E25° 15' 09.7"
Крепост (светилище) Орлови скали - Сърница
GPS: N41° 52' 07.3" E25° 15' 09.7" - Тракийска крепост
GPS: N41° 52' 06.2" E25° 15' 13.9" - Скални ниши 1
GPS: N41° 52' 04.7" E25° 15' 18.3" - Скални ниши 2
Крепост Купена - Сърница
GPS: N41° 52' 42.0" E25° 15' 46.0"
Крепост Калето (Градището) - Сърница
GPS: N41° 53' 24.7" E25° 17' 52.6"
Крепост Асара - Сираково
GPS: N41° 52' 48.3" E25° 21' 14.6"
Шарапана - Минерални бани
GPS: N41° 55' 55.6" E25° 20' 35.9"
Тракийска скална гробница Стъпката - Минерални бани
GPS: N41° 56' 16.1" E25° 20' 50.1"

             Село Минерални бани (Хасковско) е известно с лечебните си минерални извори. Непосредствено до центъра на селото, върху малка могила в североизточния край на скалата има издълбан голям олтар или гробница във форма на великанска стъпка. Тя се намира на 5 метра от първия минерален извор. Дълга е 2 метра, дълбока е 1 метър и широка 0.75 метра. Според историците това е старинен саркофаг, а местното население е създало легенда за Богородица и нейната чудодейна стъпка. Близо до пръстите има издълбани малки вдлъбнатини. По отвесните склонове на скалата има запазени ниши. Запазени са две – три стъпала, които водят към стъпката. В десния край личи кръг от камъни, вероятно за сядане, почти заровени в пръстта. В дясно от Стъпката е открита естрада за културни събития.
Крепост Топлица (Св.Дух) - Минерални Бани
GPS: N41° 56' 23.7" E25° 20' 53.5"
Светилище - Караманци
GPS: N41.82364° E25.33530°
Шарапани - Горно Брястово
Край село Горно Брястово се намират създадени от човешка ръка вдлъбнатини в скали, наречени шарапани. Винарските камъни (шарапана) в околностите на селото датира от нач. на I хил. пр. Хр. Около десетина шарапани са открити североизточно и югоизтично от Брястово. Шарапаните (винарски камък "Шарап таш") са скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Археологически разкопки датират тези находки около VIII-VI в.пр.н.е. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Това показва, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Счита се, че шарапаните са свързани с култа към бог Дионисий /бога на виното и веселието/. Съществуват две теории за използването на тези интересни съоръжения: според едната това са винарни (за мачкане на гроздето за вино), а според другата – при рудодобив, за пречистване на стритата руда с вода. Според някои автори шарапаните са синхронни с мегалитните паметници (от I хилядолетие пр. Хр.) и са използвани дълго време.

GPS: N41° 54' 56.5" E25° 19' 24.4" - Шарапана 1
Светилище Градушка църква - Горно Брястово
GPS: N41° 56' 11.1" E25° 19' 01.8"
Светилище Гарваница - Горно Брястово
GPS: N41° 55' 43.2" E25° 19' 25.1"
Крепост Голямо градище - Горно Брястово
GPS: N41° 56' 19.8" E25° 18' 40.6"
Крепост Голямо градище - Горно Брястово
GPS: N41° 56' 19.8" E25° 18' 40.6"
Крепост Калето - Брястово
GPS: N41° 54' 36.1" E25° 18' 50.4"
Айкаас - Брястово
GPS: N41° 54' 05.2" E25° 17' 35.2"
Тракийски шарапани - Ангел Войвода
GPS: N41° 49' 58.5" E25° 15' 46.8" - Шарапана 1
GPS: N41° 50' 01.4" E25° 15' 46.8" - Шарапана 2
Тракийски скални ниши - Ангел Войвода
GPS: N41° 49' 59.0" E25° 15' 46.8" - Скални ниши 1
GPS: N41° 50' 01.3" E25° 15' 47.9" - Скални ниши 2
GPS: N41° 50' 02.3" E25° 15' 48.1" - Скални ниши 3
GPS: N41° 50' 04.1" E25° 15' 52.6" - Скални ниши 4
GPS: N41° 50' 03.6" E25° 15' 50.8" - Скални ниши 5
GPS: N41° 49' 59.2" E25° 15' 48.3" - Скални ниши 6
Тракийски скални ниши - Ангел Войвода
GPS: N41° 49' 59.0" E25° 15' 46.8" - Скални ниши 1
GPS: N41° 50' 01.3" E25° 15' 47.9" - Скални ниши 2
GPS: N41° 50' 02.3" E25° 15' 48.1" - Скални ниши 3
GPS: N41° 50' 04.1" E25° 15' 52.6" - Скални ниши 4
GPS: N41° 50' 03.6" E25° 15' 50.8" - Скални ниши 5
Крепост Хасара - Ангел Войвода
GPS: N41° 49' 59.6" E25° 15' 44.0"
Община Асеновград
Каменен мост (м.Луковица) - Асеновград
GPS: N41° 58' 39.1" E24° 51' 57.2"
Исторически музей (БТС 47) - Асеновград
GPS: N42° 00' 23.6" E24° 52' 27.9"
Асенова крепост - Асеновград
GPS: N41.98664° E24.87336°
Асенова крепост (БТС 47) - Асеновград
GPS: N41° 59' 11.9" E24° 52' 24.1"
Асенова крепост (БТС 47) - гр.Асеновград
GPS: N41° 59' 11.9" E24° 52' 24.1"

               Крепостта се намира на три километра южно от гр. Асеновград, върху скалист връх на левия бряг на река Асеница. До нея води панорамен път, отклоняващ се в самото начало на пътя Асеновград – Смолян. Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара. Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е. строят укрепление. Крепостта е подновена по времето на римския император Юстиниан като една от 300-те крепости, подготвени за защита от навлизащите в империята славянски племена. Асеновата крепост има три големи строителни периода – през ІХ, ХІ и ХІІІ век. Първите писмени сведения за крепостта датират от устава на близкия Бачковски манастир, създаден през 1083 г. Тогава византийският военачалник Григорий Бакуриани основава манастира и му подарява калето Петрич и прилежащите към него селища. През 1204 г. крепостта пада в ръцете на кръстоносците и е под владение на белгийския рицар Рене дьо Три. Рицарят издържа на тринадесетмесечна обсада от войските на българския цар Калоян (управлявал в периода 1197 г. -1207 г.) и е спасен от летописеца на четвъртия кръстоносен поход, графа на Шампания Жофроа дьо Вилардуен.
              През 1231 г. цар Иван Асен ІІ (управлявал в периода 1218 г. – 1241 г.) прави най-голямото разширение и преустройство на крепостта, за което свидетелства изсечен по негова заповед скален надпис. Това дава основание по-късно крепостта да бъде наречена Цар Асеновата крепост, а намиращият се в подножието град Станимака през 1934 година да бъде именуван на Асеновград.
              Това, че крепостта е била във владение на траки, римляни, византийци, кръстоносци, българи и османци, както и намерените от всички периоди на обитаване археологически находки, съхранени в Историческия музей – Асеновград, правят средновековната Асенова крепост едно от най-предпочитаните места за посещение в района на Асеновград.
           Вследствие на дългогодишни археологически проучвания и разкопки от средновековната крепост изцяло са разкрити основите на феодалния замък, съдържащ комплекс от жилищни сгради, домашна църква на управителя на крепостта, две водохранилища, крепостна кула, всички свързани с каменни стълбища. Под феодалния замък се намира т.нар. църковен двор с добре запазената двуетажна църква „Св. Богородица Петричка”. Писмените извори съобщават, че след смъртта на султан Баязид през 1402 г. между двамата му сина Сюлейман и Муса Кеседжи избухва война за престола. Муса се укрепява в крепостта Петрич, но не издържа на обсадата и се предава на милостта на брат си. След капитулацията на Муса крепостта е разрушена до основи, за да не буди повече отцепнически апетити, а и защото няма вече никакво стратегическо значение. По неизвестни причини остава непокътната само крепостната църква „Св. Богородица Петричка”, която е един от най-забележителните образци на средновековната християнска архитектура . Първият етаж на църквата вероятно е бил предназначен за костница, но никога не е изпълнявал тази функция, а вторият е самата църква със стенописи от ХІІІ век. Храмът е и един от първите в източното православие, който има кула, служеща едновременно за камбанария и наблюдателница. След завършената реставрация той е действащ православен храм. Именно църквата е най-голямата забележителност на Асеновата крепост и задължителна част от всяка екскурзия до Асеновград и Бачковския манастир.
Концлагер Св.Никола (х.Момина сълза) - Асеновград
GPS: N41.97123° E24.87665°
Крепост (параклис) Св.Димитър - Асеновград
GPS: N41° 59' 53.1" E24° 52' 04.8"
Крепост (параклис) Св.Димитър - Асеновград
GPS: N41° 59' 53.1" E24° 52' 04.8"
Крепост Чуката (параклис Св.Петка) - Асеновград
GPS: N42° 00' 09.0" E24° 52' 41.0"
Лагер Гонда вода - Асеновград
GPS: N41.96219° E24.89063
Малкия Ерусалим - Асеновград - част 1
Списък на параклисите в региона (Част 2)
01 - Параклис "Св.Димитър"
GPS: N41° 59' 52.5" E24° 52' 05.2"
02 - Параклис "Св.Йоан Предтеча"
GP 03 - Параклис "Св.Тодор"
GPS: N42° 00' 08.9" E24° 52' 12.9"S: N42° 00' 15.6" E24° 52' 06.5"
04 - Параклис "Св.Преображение Господне"
GPS: N42° 00' 07.2" E24° 52' 07.6"
Параклис „Преображение господне“ се намира на около 200 метра югозападно от Метоха. Строен не по-късно от втората половина на XIX век. Строен изцяло от камък. Има едно малко прозорче на северната си стена. В параклиса има няколко икони по стените, като в западният му край има нар за сядане. На иконостаса, който е дървен, има икони, които са доста стари, на места разпукани, или са проядени от дървояд. Храмовата икона е изключително ценна, понеже е доста голяма и майсторски изработена. Храмовият празник е на 6 август. Параклисът е към енорията на храм свети Василий Велики.
05 - Параклис "Св.Петка"
GPS: N42° 00' 09.1" E24° 52' 11.5"
06 - Параклис "Св.Св.Петър и Павел"
GPS: N42° 00' 15.3" E24° 52' 11.8"
07 - Параклис "Св.Стилиан"
GPS: N42° 00' 16.9" E24° 52' 12.9"
08 - Параклис "Св.Варвара"
GPS: N42° 00' 16.1" E24° 52' 07.2"
09 - Параклис "Въведение Богородично"
GPS: N42° 00' 13.9" E24° 52' 08.8"
10 - Параклис "Св.Георги"
GPS: N42° 00' 19.0" E24° 52' 06.9"

Параклисът „Свети Георги“ е на над 300 години (построен през 1747 г.). Възстановен е върху стари основи през 1856 година. Многократно е променял своят външен вид вследствие на доста реконструкции и ремонти. Входът в параклиса е странично откъм нартиката от север. Наричан още "Свети Георги - Горен". Oт северният край на абсидата му се намира малка мраморна плочка с изобразени на нея фигури на конник и на млада жена , вероятно от римско или тракийско време. Заради факта, че в християнската иконография свети Георги - патрона на параклиса се изобразява на кон, вероятно е и идеята да се сложи именно тук тази мраморна плочка. На самата абсида на нивото на плочката има хубав мраморен кръст. Намира се на улица "Преслав". Празнува се на 5 май. Параклисът е към енорията на храм "Свети Василий Велики".
11 - Параклис "Св.Атанасий"
GPS: N42° 00' 21.5" E24° 52' 07.9"
12 - Параклис "Св.Св.Константин и Елена"
GPS: N42° 00' 21.8" E24° 52' 05.4"
Параклис „Свети Константин и Елена“ се намира в стария квартал на града "Айларя". Според преданието на това място преди да бъде построен параклиса е имало езическо капище от римско време. При разкопки са намерени гробове от същото време. Откритите гробове са били зазидани с плоски тухли и големи местни плочи от близката кариера. При изкопни работи през 1958 година на дълбочина 1,80 м непосредствено до самата постройка са открити множество гробове. Били открити и части от средновековна керамика, предимно погребална. Според автора параклисът е служил за гробищна църква на старото селище Стенимахос през XIV век. Сградата на самия параклис е многократно разрушавана, построявана отново и преправяна. В сегашният си вид е от 1996 година, когато претърпява основен ремонт. Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка с двускатен покрив. Входът е от северната страна, където има издаден нартекс. До параклиса има малка стаичка. Иконостасът е обикновен, дъсчен с пристроена нартика и с една абсида на олтара.
13 - Параклис "Св.40 Мъченици"
GPS: N42° 00' 20.8" E24° 52' 10.9"
14 - Параклис "Св.Неделя"
GPS: N42° 00' 24.7" E24° 52' 14.8"
15 - Параклис "Св.Архангел Михаил"
GPS: N42° 00' 19.7" E24° 52' 16.4"
16 - Параклис "Успение на Св.Анна"
GPS: N42° 00' 12.6" E24° 52' 17.1"
Параклис „Успение на Света Ана“е e доста стар, като първоначален градеж. В олтара му има капители от езическо време и жертени камъни. Подновен в началото на XX век. Намира се в непосредствена близост до камбанарията на храм всети Василий Велики. Oт източния си край параклиса е почти свързан с Етнографския музей. Интересното което се забелязва е, че липсва абсида. Празнува на 25 юли. Параклисът е към енорията на храм "Свети Василий Велики".
17 - Параклис-Храм "Св.Василий Велики и Св.Анна"
GPS: N42° 00' 11.7" E24° 52' 17.8"
18 - Параклис "Св.Св.Кузма и Дамян"
GPS: N42° 00' 18.0" E24° 52' 11.9"
19 - Параклис "Св.Св.Мъченици София, Вяра, Надежда и Любов"
GPS: N42° 00' 15.7" E24° 52' 17.3"
20 - Параклис "Св.Симеон Стълпник"
GPS: N42° 00' 16.0" E24° 52' 16.5"
Параклис "Св. Симеон Стълпник" се намира в двора на църквата ''Свети Николай Мирликийски''. Мазето му се използва за енорийска костница. Вътрешните стени на параклиса са изписани със стари стенописи, датирани от 1862 г. Освен това има и гръцки надписи. Началният му градеж се отнася към XVIII век. Параклиса е цялостно реставриран.
21 - Параклис "Св.Кръст"
GPS: N42° 00' 14.9" E24° 52' 21.3"
22 - Параклис "Св.Димитрий Мироточец"
GPS: N42° 00' 08.8" E24° 52' 17.9"
Параклис „Св. Димитрий Мироточец“ е изграден в началото на XVII век. Параклисът е еднокорабен, едноабсиден с несиметрично разположена олтарна абсида, поради скалния терен на който се намира. От северния и източния край е застроен направо върху скалата. Преди няколко години му е направен ремонт. Входа му е от южният край, където има бетонна площадка. Южно около параклиса има и оградена с каменен зид полянка. За съжаление не може да се каже, че това е един от най-добре поддържаните асеновградски параклиси. Северната стена на параклиса не е е измазана. Вижда се каменната зидария. От този северен край има две малки прозорчета, които се явяват цялата светлина за параклиса. В предният край на тази северна стена се забелязват следи от срутване, което е било закърпено с тухли, които констрастират на стария каменен градеж. Параклис "Св. Димитрий Мироточец" е един от най-нестандартните като архитектура в Асеновград и околностите му. Намира се на улица "6 януари".
23 - Параклис "Св.Спиридон"
GPS: N42° 00' 07.5" E24° 52' 17.5"
24 - Параклис "Св.Богородица"
GPS: N42° 00' 03.8" E24° 52' 12.1"
Параклис Рождество на Св. Богородица (Св. Ефиромени) се намира над Метоха. Построен е през 19 век. наскоро параклиса е реставриран, тъй като през 1999 г. се е срутила източната част на покрива. Намира се на доста видно място и се вижда от голяма част от града. Храмовият празник е на 8 септември.
25 - Параклис "Св.Никола"
GPS: N41° 59' 16.0" E24° 52' 16.2"
26 - Параклис "Св.Богородица"
GPS: N41° 59' 11.8" E24° 52' 24.9"

Параклис „Света Богородица – Малката“ се намира в бастиона на Асеновата крепост край Асеновград. Разположен е в низината на югозапад от църквата ''Св. Богородица Петричка''. Построен към края на 9 век и началото на 10 век върху основата на по-стари сгради и е оформен окончателно през 11 век. Разрушен е последен, когато са рухнали и крепостните стени - заедно с гибелта на бастиона в края на 14 век. Разкрити са частично само основите. Параклиса има почти формата на квадрат. На два етажа, той е еднокорабен във второто нива на сградата. По западната си страна е залепен за стената на водохранилищата (щернята). Иззидан е от каменна зидария с тухлени пояси. По план параклиса принадлежи към най-разпространения тип средновековни църкви-параклиси в нашите земи. Той е с една абсида, без притвор. При разчистването са намерени и фрагменти от стенописи. Параклисът "Св. Богородица Малката" може да бъде наречен също така и ''царският малък храм'' на крепостта, а ''Св. Богородица Петричка'' - ''голямата общокрепостна църква''. Той се е позвал само от обитателите на феодалния замък.
27 - Параклис "Св.Атанасий"
GPS: N41° 59' 01.1" E24° 52' 22.4"
28 - Параклис "Св.Илия"
GPS: N41° 59' 32.4" E24° 52' 15.1"
Параклисът ''Св. Илия'' е построен през XVIII век, изографисан е през 1899 г. Намира се на римският път за Асеновата крепост. Това е единственият параклис в Асеновградско, който е покрит с каменни плочи ('тикли'). Кацнал е върху една канара над пътя за Асеновата крепост. През месец юни 2001 година пред параклиса е издигнат навес и на покрива му е сложен кръст. Празникът свети Илия се празнува на 20 юли. От параклиса се открива много красива гледка към Асенова крепост.
29 - Параклис "Св.Марина"
GPS: N41° 59' 37.7" E24° 52' 25.4"
30 - Параклис "Св.Трифон"
GPS: N41° 59' 49.8" E24° 52' 27.2"
31 - Параклис "Всички Светии"
GPS: N41° 59' 58.6" E24° 52' 28.8"
32 - Параклис "Св.Св.Козма и Дамян"
GPS: N42° 00' 00.0" E24° 52' 25.5"
33 - Параклис "Св.Стефан"
GPS: N42° 00' 00.0" E24° 52' 25.7"
34 - Параклис "Св.Св.Козма и Дамян"
GPS: N42° 00' 55.9" E24° 51' 19.7"
Параклис „Свети Козма и Дамян“ се намира на края на града, над квартал Запад на улица „Шипка“. До параклиса отвежда широка пътека, като можа да се oтиде и с кола. Това е един от добре поддържаните параклиси в града.
35 - Параклис Св.Петка
GPS: N42° 00' 09.1" E24° 52' 41.0"
36 - Параклис Св.Илия
GPS: N41° 58' 49.7" E24° 53' 52.0"
37 - Параклис Св.Безсребреници
GPS: N41° 58' 46.8" E24° 54' 43.0"
38 - Параклис Св.Петка (Горни Воден)
GPS: N42° 00' 27.8" E24° 50' 23.2"
39 - Параклис Св.Димитър (Горни Воден)
GPS: N42° 00' 25.3" E24° 50' 32.1"
40 - Параклис Св.Влас (Горни Воден)
GPS: N42° 00' 31.2" E24° 50' 39.7"
41 - Параклис Св.Богородица
GPS: N42° 01' 12.4" E24° 51' 28.6"
42 - Параклис Св.Никола
GPS: N42° 00' 24.3" E24° 52' 11.9"
43 - Параклис Св.Екатерина
GPS: N42° 00' 03.9" E24° 52' 18.3"
44 - Параклис Св.Георги
GPS: N42° 00' 08.9" E24° 52' 15.2"
45 - Параклис Св.Христофор
GPS: N42° 00' 12.3" E24° 52' 00.8"
46 - Параклис Св.Нестор
GPS: N42° 00' 08.8" E24° 51' 44.8"
47 - Параклис Св.Тодор
GPS: N41.99650° E24.89483°
48 - Параклис Св.Три Светители
GPS: N41.98796° E24.91816°
49 - Параклис Св.Илия
GPS: N42.02038° E24.91723°
50 - Параклис Св.Илия (в лагер Гонда вода)
GPS: N41.96161° E24.89048°
51 - Параклис Св.Никола (х.Момина сълза)
GPS: N41.97132° E24.87678°
Палеонтологичен музей - Асеновград
GPS: N42 00.484 E24 52.836
Параклис Св.Димитър - гр.Асеновград
GPS: N41° 59' 52.5" E24° 52' 05.2"
           Параклис "Свети Димитър" се намира на доста недостъпна височина 400 метра над града. Има пещера, която някога е служила за таен изход от замък. Построен е през ХІ век.
До него се стига по няколко маршрута.
Асеновград се вижда като на тепсия с цялата си красота, на изток е параклиса Св. Петка с кръста, както и каменната снага на връх Чуката. На юг се вижда знамето, веещо се над Асеновата крепост, както и средновековната църква Св. Богородица Петричка.
        Днес тук на хълма е действуващия параклис Св. Димитър, вероятно построен през 1231 г. по време на ремонта на крепостта от българския цар Иван Асен ІІ, тъй като светецът Димитър е смятан за покровител и закрилник на първите представители на тази династия.
Близостта до църковна сграда и характера на терена през средновековната епоха биха били благоприятни за оформяне на некропол. Този комплекс не е проучван и за сега няма данни за погребения в близост до него.
Светилище Анатема - Асеновград
GPS: N41.99083° E24.88399°
Светилище Кутра - Асеновград
GPS: N41.99768° E24.86390°
Стар каменен път - Асеновград
GPS: N41° 59' 10.2" E24° 52' 20.4"
Средновековен панаир 2016 - Асеновград
GPS: N41° 59' 49.8" E24° 52' 27.2"
Бачковски водопад - Бачково
GPS: N41° 56' 25.5" E24° 51' 32.1"
Бачковски манастир (БТС 47) - Бачково
GPS: N41° 56' 32.4" E24° 50' 58.0"
Водопад Сливодолско падало - с.Бачково
GPS:N41° 54' 34.8" E24° 50' 26.5"
               Водопад Сливовдолско падало (наричано още Сливодолско падало) със своите 49 метра е най-високият водопад в Родопите. Намира се в Западните Родопи, в дяла Добростан, на територията на резервата “Червената стена”. До водопада се достига по тясна маркирана в синьо пътека, която тръгва непосредствено след третия тунел на пътя Пловдив – Смолян (след Бачково), в ляво. Забранено е отклоняването от пътеката поради защитената местност през която се минава. В началото пътеката е по-стръмна, следва река Сливов дол, приток на Чепеларска река.  Местността на река Сливов дол е много живописна и преди самия водопад туристите може да видят множество каскади и малки водопади. До водопада се стига за около час и половина спокойно ходене по пътеката. В началото пътеката е доста стръмна, а след това става по-полегата, и към края пак става доста стръмна и на места хлъзгава. Пътеката излиза на малка  площадка с пейка, която е на нивото на средата на водопада. Може да поседнете и да се полюбувате на меката бигорова скала, по която в продължение на хиляди години са се спускали водите му, и е придобила уникална форма. Като продължите още малко нагоре, излизате на полянка, където може да си направите пикник.   
           Водопадът е най-красив през пролетното пълноводие, след което водата много намалява.
Водопад Сливодолско падало - Бачково
GPS: N41° 54' 35.6" E24° 50' 26.0"
Водопади по река Сливов дол - Бачково
GPS: N41° 55' 18.7" E24° 50' 06.4" - Водопад 1
GPS: N41° 54' 56.4" E24° 50' 06.8" - Водопад 2
GPS: N41° 54' 48.5" E24° 50' 18.1" - Водопад 3
GPS: N41° 54' 32.9" E24° 50' 28.5" - Водопад 4
Екопътека Бачковски манастир-Клувията - Бачково
GPS: N41° 56' 32.4" E24° 51' 02.4"
Каменен мост (разрушен) - Бачково
GPS: N41° 57' 27.0" E24° 51' 29.2"
Светилище над Сливодолско падало - Бачково
GPS: N41° 54' 31.2" E24° 50' 32.5"
Средновековна кула - Бачково
GPS: N41° 56' 15.7" E24° 51' 06.3"
Момин камък - Врата
GPS: N41° 50' 12.8" E25° 00' 05.8"
Светилище Момин камък - Врата
GPS: N41.83694° E25.00141°
Кромлех - Врата
GPS: N41° 49' 50.1" E24° 59' 49.8"
Побит камък - Врата
GPS: N41.86102° E24.96068°
Белинташ - Врата
GPS: N41° 50' 51.6" E24° 58' 00.5"
Светилище Белинташ - Врата
GPS: N41° 50' 51.6" E24° 58' 00.5"
Светилище Белинташ - Врата
GPS: N41.84818° E24.96713°
Светилище Питвото - Врата
GPS: N41° 52' 05.5" E24° 58' 08.9"
Светилище Питвото - Врата
GPS: N41.86878° E24.96994°
Тракийска крепост Белинташ - Врата
GPS: N41° 51' 00.9" E24° 58' 15.0"
Тракийско светилище ИнКая - Врата
GPS: N41° 51' 10.1" E25° 00' 18.8"
Светилище Ин кая - Врата
GPS: N41.85281° E25.00522°
Турската куля - Врата
GPS: N41° 49' 45.8" E24° 59' 51.6"
Светилище Турската куля (Кошметил кая) - Врата
GPS: N41.82938° E24.99765°
Горноводенски манастир Св.Св.Кирик и Юлита - Горни Воден
 GPS: N42° 00' 05.5" E24° 50' 38.3"
Горноводенски манастир Св.Св.Кирик и Юлита - Горни Воден
GPS: N42° 00' 05.2" E24° 50' 38.4"
Крепост Воден - Горни Воден
GPS: N42° 00' 26.3" E24° 50' 32.6"
Крепост Воден - Горни Воден
GPS: N42° 00' 26.3" E24° 50' 32.6" - Крепост Воден
GPS: N42° 00' 20.0" E24° 50' 34.9" - Каменен акведукт
Римски акведукт - Горни Воден
GPS: N42° 00' 19.3" E24° 50' 34.8"

Светилище Аязмото - Горни Воден
GPS: N41° 59' 53.6" E24° 50' 37.0"
Светилище Св.Кирик - Горни Воден
GPS: N41.99909° E24.84534°
Скална погребална ниша - Горни Воден
GPS: N42° 01' 01.2" E24° 50' 54.3"
Водопад - Добралък
GPS: N41° 58' 58.2" E24° 45' 13.6"
в.Червената стена - Добростан
GPS: N41° 55' 14.2" E24° 52' 50.7"
Червената стена - Добростан
GPS: N41.92061° E24.88075°
Вила (крепост) Мултигруп - Добростан
GPS: N41° 53' 55.4" E24° 52' 48.8"
Пещера Добростански бисер - Добростан
GPS: N41° 53' 40.4" E24° 52' 05.6" - Вековен бор
GPS: N41° 53' 29.5" E24° 52' 22.5" - Пещера Добростански бисер (затворена)
Пещера Добростански бисер - Добростан
GPS: N41° 53' 29.5" E24° 52' 22.5"
Светилище на в.Попа - Добростан
GPS: N41° 53' 15.2" E24° 52' 06.1"
Скала Марциганица - Добростан
GPS: N41° 53' 08.5" E24° 52' 59.0"
Вековни чинари - Долнослав
GPS: N41° 55' 47.7" E24° 58' 46.8"
Водопад Лястовичи вир - Долнослав
GPS: N41° 54' 11.0" E24° 58' 05.6"
Селищна могила Лопките - Долнослав
GPS: N41.95304° E24.98586°
Раннохристиянска базилика - Долни Воден
GPS: N42° 01' 02.5" E24° 50' 29.4"
с.Жълт камък
GPS: N41.83783° E25.12251°
Скално светилище Саръташ каяли - Жълт камък
GPS: N41.84412° E25.13236°
Араповски манастир
GPS: N42 01.186 E24 59.574
Араповски манастир Св.Неделя - Златовръх
GPS: N42° 01' 11.2" E24° 59' 34.4"
с.Косово
GPS: N41° 54' 38.6" E24° 42' 08.0"
Караджов камък
GPS: N41° 49' 23.6" E24° 57' 01.8"
          Караджов камък е интересен скален феномен, който се намира близо до село Мостово. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там – Караджовия камък. Още от древността хората са смятали мястото за специално - древните траки са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива. Проведени разкопки показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII – VI в. пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни. По-късно светилището е използвано през III – IV век сл.Хр. – намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I (управлявал в периода 527 – 565 г.).
           До Караджов камък се достига за около час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. Преданието, свързано с името на камъка, разказва, че малката пещера под него е служела за скривалище на Караджа войвода от с. Яворово. Той се борел за справедливост и отмъщавал на турците за безпощадните им набези в този район. Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош. Скалният масив е с дължина 400 м, а най-високата му точка е на 20 м.  Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, но като цяло мястото не е обезопасено. Последните няколко стъпала са изсечени от траките – това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени, а и има много други неща, които привличат вниманието. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. По-големите ентусиасти предпочитат да се изкачат върху скалата от стръмната й страна, разбира се, използвайки подходяща екипировка. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности.
           Общ за всички тракийски светилища се явява ритуалът на полагане на части от предварително разтрошени керамични съдове, изгарянето на дървен материал и други органични материали, което се последва от затрупването им с камъни. На практика при светилищата се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т. нар. ,долна” култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата” част на скалите или „възкачване” по изсечени стъпала, а в най-горната част на скалния масив обикновено се откриват малки изсичания, дело на човешка ръка, и по-големи естествени скални ями, които древните поклонници са запълвали с дарове. Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали.
Светилище Караджов камък - Мостово
GPS: N41° 49' 23.6" E24° 57' 01.8"
Светилище Караджов камък - Мостово
GPS: N41.82301° E24.95118°
Скален мост - Мостово
GPS: N41° 51' 10.9" E24° 56' 17.6"
Хайдушки камък (Хайдуткая) - Мостово - част 1
GPS: N41° 50' 02.5" E24° 57' 54.7"
Светилище Хайдушки камък - Мостово
GPS: N41.83403° E24.96519°
Мулдавски манастир "Св.Петка" - с.Мулдава
GPS: N41° 58' 43.9" E24° 54' 45.9"
           Манастирът се намира на седем километра югоизточно от Асеновград. Основан е в края на ХІV в. или началото на ХV век, в края на Втората българска държава и началото на османското владичество. Три пъти той бил разрушаван от поробителите и след това отново възобновяван от родолюбивите българи от местността. Запазеният ктиторски надпис над входната врата на църквата свидетелства, че последното възстановяване на разрушените манастирски постройки се извършило през 1836 г. По време на Руско – турската освободителна война, когато турците отстъпвали през Родопите,  отново разграбили манастира.
           Днешният манастир има внушителен вид. Състои се от двуетажни жилищни сгради с открити чардаци и висок манастирски зид, които ограждат от четирите му стени просторен двор, застлан с калдъръм. В средата на двора се издига съборната църква с висока камбанария. Църквата е безкуполна, каменна с обширно предверие. Особено интересна е  откритата аркада, поставена върху седем зидани колони и образуващи четири отделни свода. На югозападния ъгъл на аркадата се извисява камбанарията. Стенописите се оценяват като едно от върховните постижения на българската възрожденска живопис. В църквата са запазени и някои ценни икони, рисувани от тревненския живописец Петър Миньов през 1836 г. Специално за манастирската църква Захари Зограф рисува "Света Богородица от Кикос" и Света Богородица: "Живоносен източник". През 1946 г. църквата се срутва, при което оцелява само западната й стена с предверието и аркадата. Съборената църква е изградена през 1951 г. След срутването  на църквата само отделни сцени от стенописите в предверието се запазили, като части от Апокалипсиса. Надписът над входната врата на църквата свидетелства, че украсяването е извършил известният живописец Кръстю Захариев от Тревненската живописна школа. Интересен е ктиторския портрет на дарителя Петко х. Неделчев от Чирпан и на сина му Неделчо, нарисувани на западната стена на предверието и закрити отчасти от вътрешната дървена стълба, водеща към камбанарията. Отвън също стенописи покриват седемте колони, сводовете на аркадата и западната стена на църквата.
        Непосредствено до манастира се намира старото аязмо с параклиса "Св. Безсребреници Козма и Дамян", който бил изграден през 1880 г. По време на османското владичество манастирът бил важно книжовно средище за българите. По това време манастирската библиотека притежавала ценни ръкописи, но за съжаление по – късно те били разграбени и унищожени от гръцките монаси. Манастирът също се свързва и с борбата за национално освобождение. Той е бил един от най-сигурните убежища на Апостола на свободата - Васил Левски, чийто барелеф е поставен в каменния зид пред входа на манастира. Запазено скривалището му под бившата игуменарна. През 1883г. Мулдавският манастир е посетен от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е бил на 1 година и е погребан в двора на манастира.
Мулдавски манастир - Мулдава
GPS: N41° 58' 43.9" E24° 54' 45.9"
Светилище - Мумджидам
GPS: N41.79997° E25.07967°
Водопад - Нареченски Бани
GPS: N41° 53' 31.5" E24° 42' 59.6"
Водопад Кьораво дере - Нареченски Бани
GPS: N41° 53' 11.8" E24° 45' 15.4"
Крепост Зареница - Нареченски Бани
GPS: N41° 52' 27.2" E24° 45' 09.6"
Крепост Зареница - Нареченски бани
GPS: N41.87423° E24.75267°
Крепост Косникос (Градище) - Нареченски Бани
GPS: N41° 54' 38.1" E24° 43' 46.2"
Светилище на в.Черни Връх - Нареченски Бани
GPS: N41° 55' 37.5" E24° 43' 32.7"
Стар каменен път - Нареченски бани
GPS: N41° 55' 15.1" E24° 49' 21.1"
Стар мост - Нареченски бани
GPS: N41° 53' 29.7" E24° 43' 02.1"
Каменен мост - Нареченски бани
GPS: N41° 53' 31.7" E24° 43' 00.2"
Стар мост - Нареченски Бани
GPS: N41° 55' 16.0" E24° 49' 27.0"
Връх Св.Илия - Новаково
GPS: N41.88836° E25.04883°
Крепост Малкото тепе - Новаково
GPS: N41.89250° E25.04188°
Крепост Калето - Орешец
GPS: N41.90407° E24.94965°
Източен презродопски античен път - Тополово
GPS: N41° 53' 43.4" E25° 00' 07.5"
Три могили
GPS: N41.82680° E25.06814°
Община Първомай
Връх Малка Драгойна - Буково
GPS: N41.95813° E25.23003°
Крепост Драгойна - Буково
GPS: N41.95711° E25.22542°
Светилище Жълтата пещера - Буково
GPS: N41.90343° E25.23275°
Скални ниши (1) - Буково
GPS: N41° 54' 01.7" E25° 14' 56.6"
Скални ниши (2) - Буково
GPS: N41° 54' 01.1" E25° 14' 55.5"
Скални ниши - Буково
GPS: N41.90344° E25.23297° - Скални ниши Кузгун кая (Караулката)
GPS: N41.90120° E25.22996° - Скални ниши (3)
GPS: N41.90066° E25.22938° - Скални ниши (4)
GPS: N41.90047° E25.22804° - Скални ниши (5)
GPS: N41.90255° E25.23750° - Скални ниши (6)
Скални ниши - Буково
GPS: N41.90158° E25.22297° - Скални ниши (7)
GPS: N41.90043° E25.22639° - Скални ниши (
GPS: N41.90035° E25.22728° - Скални ниши (9)
Скални ниши Долапчетата - Буково
GPS: N41° 54' 19.5" E25° 14' 39.2"
Скални ниши Кара кая - Буково
GPS: N41° 55' 12.0" E25° 14' 04.7"
Скални ниши Лъвът - Буково
GPS: N41° 54' 00.3" E25° 14' 55.6"
Тракийска шарапана - Буково
GPS: N41° 54' 22.3" E25° 14' 41.9"
Тракийско светилище (крепост) на в.Драгойна
GPS: N41° 57' 25.6" E25° 13' 31.5"
в.Малка Драгойна
GPS: N41° 57' 30.3" E25° 13' 50.8"
Манастирски комплекс в местност Малкия Хисар
GPS: N41° 58' 46.9" E25° 14' 17.6"
Епископски дворец на в.Хисар (Крепост Козлек) - Драгойново
GPS: N41° 58' 46.9" E25° 14' 17.6"
Ранно-християнска църква в м.Църквището - Драгойново
GPS: N41° 58' 53.9" E25° 14' 36.5"
             Раннохристиянската църква от 4 век с прддверие и параклис към нея е открита в местността Църквището над село Драгойна, община Първомай. Тя е единственият до момента храм, в който строителите са издигнали до него параклис с постамент за реликвариум, където се пазели мощи на светци. Съвсем наблизо е минавал Виа Диагоналис, който свързвал Европа с Азия. Откритата църква е трикорабна с дължина 22 метра и ширина 12 метра. Има преддверие, в което са открити каменни пейки с тухлени седалки. Запазени са колонадите, както и стенописи. До храма е залепен парклис, който е с оригинален тухлен под, изцяло запазен. На всяка една от тухлите на пода са врязани кръстове. На пода на църквата са открити плочи, върху които има отпечатъци от крака на птици, кучета и котки, които според жителите в района са носели късмет. Особеното в църквата е, че входът е от южната страна, за разлика от каноните, според които трябва да е на запад. Учените предполагат, че това отклонение е поради скалистия терен. От двете страни на преддверието на църквата са открите три питоса, в които се съхранявало вино.
Родното място на Ангел воевода - Драгойново
GPS: N42° 00' 50.5" E25° 12' 54.6"
Крепост Големия Хисар - Искра
GPS: N41° 56' 43.2" E25° 07' 08.2"
Крепост Калето - Искра
GPS: N41° 55' 25.0" E25° 10' 11.7"
Крепост Калето - Искра
GPS: N41.92361° E25.16992°
Средновековна църква - Искра
GPS: N41° 56' 34.5" E25° 07' 34.2"
Скални ниши Пръшлянски камък - Искра
GPS: N41.91203° E25.16988°
Укрепено светилище Малкия Хисар - Искра
GPS: N41° 56' 45.0" E25° 07' 15.0"
Община Раковски
Светилище - Шишманци
GPS: N42.23511° E25.01058°
Община Черноочене
Крепост Градището - Пчеларово
GPS: N41° 48' 49.5" E25° 22' 27.8"
Светилище Терзи кая - Паничково
GPS: N41.86260° E25.17325°
Крепост (Светилище) Клисе куле - Паничково
GPS: N41° 52' 09.9" E25° 08' 36.1"
Шарапани - Ночево
GPS: N41.87775° E25.20381° - Шарапана 1
GPS: N41.87614° E25.20408° - Шарапана 2
Тракийски комплекс - с.Ночево
1. Скални ниши - Пармак кая
GPS: N41° 52' 01.8" E25° 10' 10.5"

        Пармак кая е тракийски култов комплекс. Представлява неголям скален масив с издълбани трапецовидни ниши, фалически символ и малка пещера във формата на утроба.  След като стигнете до село Ночево следва разклон за махалата Памукмахле. Стигате до нея и на широкото пред къщата спирате колата си. Продължавате по пътеката слизаща към дерето. Пармак кая е на не повече от 300-400м.
Скални ниши - Ночево
GPS: N41.87706° E25.20050° - Скални ниши (1)
GPS: N41.87856° E25.20194° - Скални ниши (2)
GPS: N41.87887° E25.20489° - Скални ниши (3)
GPS: N41.87910° E25.20454° - Скални ниши (4)
GPS: N41.87892° E25.20386° - Скални ниши (5)
GPS: N41.87831° E25.20258° - Скални ниши (6)
GPS: N41.88086° E25.20375° - Скални ниши (7)
GPS: N41.87838° E25.20030° - Скални ниши (
GPS: N41.87913° E25.19928° - Скални ниши (9)
GPS: N41.88228° E25.20505° - Скални ниши (10)
GPS: N41.87922° E25.20520° - Скални ниши (11)
GPS: N41.87864° E25.20523° - Скални ниши (12)
GPS: N41.87837° E25.20542° - Скални ниши (13)
GPS: N41.88332° E25.19009° - Скални ниши (14)
GPS: N41.88376° E25.19189° - Скални ниши (15)
Крепост Калето - Ночево
GPS: N41.88292° E25.20500°
Крепост Калето - Ночево
GPS: N41° 52' 58.5" E25° 12' 18.0"
с. Ночево
GPS: N41.87701° E25.19079°
Скални ниши Саръ кая - Мурга
GPS: N41.79835° E25.13030°
Скални ниши Йозатъка - Мурга
GPS: N41.82389° E25.16830°
Скални ниши Дуру кая - Мурга
GPS: N41.79760° E25.13829°
Скални ниши (1) - Мурга
GPS: N41.83179° E25.14297°
Олан кая - Мурга
GPS: N41.79596° E25.14840°
с.Мурга
GPS: N41.79654° E25.12797°

Водопад - Кадънка
GPS: N41° 45' 15.9" E25° 09' 14.5"
Скални ниши - Йончево
GPS: N41.85863° E25.21531° - Скални ниши (1)
GPS: N41.85840° E25.21727° - Скални ниши (2)
GPS: N41.85851° E25.21768° - Скални ниши (3)
GPS: N41.84967° E25.23220° - Скални ниши (4)
Крепост Хасар - Житница
GPS: N41° 45' 21.4" E25° 20' 06.1"
Скални ниши (3) - Женда
GPS: N41.75839° E25.17667°
Скални ниши - Женда
GPS: N41° 45' 50.6" E25° 11' 01.3" - Ниши на скална гъба
GPS: N41° 45' 46.9" E25° 10' 54.8" - Скални ниши при крепост Асар кая
GPS: N41° 46' 16.6" E25° 11' 04.4" - Скални ниши 1
GPS: N41° 46' 20.8" E25° 11' 05.4" - Скални ниши 2

Ниши на скална гъба
Скална гъба - Женда
GPS: N41.76393° E25.18365°
Скална гъба - Женда
GPS: N41° 45' 50.6" E25° 11' 01.3"
Крепост Асар кая - Женда
GPS: N41.76314° E25.18134°
Крепост Асар кая - Женда
GPS: N41° 45' 47.3" E25° 10' 52.8"
Крепост Асара (Асар кая) - Соколите
GPS: N41° 45' 47.5" E25° 10' 52.3"
Шарапани - Душка
GPS: N41.88553° E25.20700° - Шарапана 1
GPS: N41.88650° E25.20837° - Шарапана 2
GPS: N41.88623° E25.20749° - Каменоломна
Светилище Св.Илия - Душка
GPS: N41.89131° E25.18089°
Душка
GPS: N41.89097° E25.20187°
Светилище Църквището - Габрово
GPS: N41.80816° E25.25813°
Каменен мост - Верско
GPS: N41° 42' 32.7" E25° 20' 12.2"
Скални ниши Сиври кая - Безводно
GPS: N41.78087° E25.11277°
Скални ниши - Безводно
GPS: N41.76847° E25.11263° - Скални ниши (1)
GPS: N41.76792° E25.11239° - Скални ниши (2)
Светилище Саръ кая - Безводно
GPS: N41.78490° E25.07142°
Крепост Асар кая - Безводно
GPS: N41.77212° E25.12994°
Безводенски водопад - Безводно
GPS: N41° 45' 06.5" E25° 05' 37.7"
Безводно
GPS: N41.76204° E25.11856°