Фентъзи и фантастика – тема 18

Е, в литературата има за всеки вкус. Има и морещици, има такива, дето нищо не правят, като Корделия

Майката на Иван, лейди Алис, в един момент се разбира, че е и сътрудник на ИмпСи. Организира императорска сватба и върти императорското домакинство хикс брой години.
А да - преживява смъртта на съпруга си и раждане по време на Вордарианското претендетство. Хич не е силна...
Корделия не е силен женски образ?
Ами Людмила Куделка (по мъж) или Ели Куин или Таура?

Георинята на Мила Йовович (Алис) не е точно човек.

Разбираемо е мъжете да разпознават като силни женски образи друг тип героини. То и TX не е лоша, ако ще им гледаме критериите.

организирането на императорска сватба въобще не го слагам в сметките освен ако не падат трупове като на Червената сватба. домакинство да въртиш пък - хич. То и България беше домакин на Европредседателството, ама това не е нещо особено.

Ели Куин много по-напред я слагам защото участва в редица битки, но от един момент нататък - някъде от Памет мисля - и тя се изгуби, реално приъсъстваше в 3 книги. Ако беше участвала в поне половината книги като централен образ, нея щях да посоча, а не Корделия
При Бюджелос няма  нито героиня, която да преживява един куп трагедии, ама един куп, нито която да хване меча и да коли наред.

както казах, при Хоб на Кетрикен й умират брат, съпруг, дете, баща, сестра,  в първата трилогия девер и я мачка отвсякъде, тръгва на супер оспасно пътешствие с малка свита, отглежда втори син без да има  мъж до себе си, през повечето от времето на царуването си трепери да не се разкрие истината около раждането на сина й
на този фон Корделия или Алис просто няма какво да ги коментирам. -ето една героиня, която преживява куп драми и въпреки това се въздига над всичко. Освен това тя участва във всички девет книги за Убиеца.
от другата страна ми стои да речем Кара на Гудкайнд, която хване Агиела и цепи наред. Тука имаме обратния случай, героинята е някаква страшна мъжкарана . От Троновете подобен случай имаме да речем с Бриен.

Корделия не ми се вписва нито в едната група - да има трудна ситуация след трудна ситуация и да ги преживява сто такива - нито да е кой знае каква мъжкарана, след като има само две книги за нея.

В Колелото на времето например е пълно със силни женски образи - то Нинив, то Егвийн, то Елейн, то Моарейн, то Кацуан...която и да хванеш - все няма да сбъркаш.

Ох, ама нищо не знаеш.
Ама това й харесвам на Бюджолд. Тези неща не са натрапени, а съвсем естествено вплетени. И всеки открива различни неща. Един битки, друг такива нюанси
Сега мъжът ми- най после- чете поредицата, и чакам да видя реакции. Ама лошото е, че за някои неща съм му разказвала-възторжено- и той е повлиян
Дали ще забележи лейди Алис или Иван например или само битки

за мен пък не е нормално да няма супер изявяващ се герой(героиня). Точно това не харесах на Малазана - нямаше централен герой, около когото да се завърти действието или в най-лошият случай - двама-трима герои.
Обратно - да речем Конан ми е критерий за силен герой, около който се вплита цялата нишка. Батман - също. Във Властелинът като се раздели Задругата се изнервих да чета ту какво става с Арагорн, ту с Фродо, ту с Пипин и Мери. В това отношение Хобитът по-ми хареса.

Слава Богу вкусовете са различни, но както казах моят вкус за силна жена е съвсем различни от твоя  (то и няма как иначе при положение че съм мъж) и успя да ме изненадаш...

За Мойрейн Д ясно- то и ника го подсказва. Пък и героинята наистина е  с характер.
Аз не разчитам на мнението на близките си, когато чета нещо, те имат коренно противоположни вкусове на моите.

За Малазана няма как да има един централен - това е книга на мъртвите, история, развиваща се на няколко континента и не на последно място - няколко ДНД кампании преплетени (вървящи паралелно и последователно със сменящи се ДМ-и, Стивън и Кам се сменят)
Има централна тема, не отделен герой и точно това е интересното.

Силата не е задължително физическа. Не се изисква кой знае колко да хванеш меча и юруш на маслините, така де на главите и червата.
И организирането на сватба, особено от подобен мащаб изисква много повече сила, нерви, умения и планиране от междупланетна офанзива (мисля че имаше подобен цитат на Арал по темата)
И ако ще завъртим към Колелото и Нинив - тя имаше точно този проблем, да се научи да бъде силна и да надделява без да налага със сопата по главата хората. Това беше нейното израстване и нейният път.

. Лично аз пък много я харесвах Нинив, именно защото въртеше сопата. Не мога да понясям разни герои като Гандалф, които само го усукват с тежки фрази и забълбукват нещата. Нещата трябва да се казват ясно и категорично, от самото начало.

За Малазана - това, че книгата се развива на няколко континента не е определящо, те и Барутните магове се развиват на два континента, но има двама-трима основни герои. За теб е интересно че няма централен герой, а за мен тази поредица се нарежда сред най-бизнтересните.

Още не съм чела Малазана - не би ме притеснявало, ако няма централни персонажи, стига образите, макар и повечко, са добре издържани психологически; и да ангажират емоционално. Така ли е?

Абсолютно
Всъщност всяка книга си има централни персонажи, някои оцеляват до финала, други не, някои се появяват и в други книги. Много е   завладяваща! Много!

нека други се изказват за Малазана - мен супер ме издразни, че нямаше една ясна нишка. Т.е. имаше  . във всяка книга Отряда отива да се бие с нов противник и побеждава, а противниците се сменят кажи -речи през книга. Малко като при Глен Кук и там същите тъпотии.
Иначе имаше и готини персонажи, например книга 5-7   където са Едурите,  които ми напомниха викинги, но това са изключения.

Като цяло са мен не бе реално Аномандър Рейк да е грамаден и силен, колкото трима нормални мъже. Да не говорим, че постоянно се появиха разни същества с  гръмки, но нищо не значещи титли. Тоя бил Ловец на Кости, оня - Унищожител на Демони. Това супер ме дразнеше.

От фентъзита, най ме е кефил Мъглороден, поне наскоро и като казвам Мъглороден имам предвид първият - Последната империя.
На всичкото отгоре от началото до края се молех някой да я утрепе Ласийн . От Трилогиите на Хоб Кралска Поръчка, Тронът, Мисията на шута и Лорд  Златен също добри, но не и останалите.
Така че, нека се има предвид, че не съм обективен за Малазана. напоследък само чета куп хвалебствия за него, но аз изобщо не харесвам Ериксън и Своенравното хлапе пробвах, ами не ми допада стила му - и това е. Явно съм откачен.

Ще я чета скоро значи 😀 Може би тази зима още.
Тези Хроники на Сиала много четивни, интересна история, върви бързо, всякакви раси и шаманства и главен герой - симпатичен крадец.

Малазана е емоционална въртележка. Има драма, има смях, има много неща. Има меч и магия, има политика, има икономика, има любовна история (даже няколко), един варварин, който поумнява, богове, които водят войни и смъртни, които им стъпват на врата на същите богове, дракони, хрътки, шейпшифтъри (не са върколаци, споко)
И състрадание, може би това е централната тема.
А да и две мулета.

 Много хора имат труден старт с Лунните градини, но си заслужава. Особено когато и 10-те са издадени и могат да се четат накуп. А ако имаш шанс в оригинал - още по-добре, защото бг превода на места буквално заколва текста, да не кажа че и поизрязва тук-таме.

Willful child е почти пародия на Стар Трек, на мен ми започна малко мудно, но след това влизаш в ритъм и е доста забавна.

И да Ериксън не е за всеки - забавен факт: В Щатите отказват да го издадат, защото имал твърде много герои и гледни точки "The story was, I was told, too complicated for US fantasy readers. Too many characters, too many points of view." - цитат от отказ на издател
Англичаните обаче нямат такъв проблем и Бантам го публикуват.

Бтв на Есълмонт книгите от същата вселена не са за изпускане. Различен ритъм и стил, но определено е добър.

Чел съм съм само книгите от основната поредица.  за мен драмата бе, След като това не стана всичко изгуби смисъл. ИЗлишно е да казвам, че харесвах много Котильона.

Това че има безсмъртни, които се бият редом със смъртни допълнително ме дразнеше. Инак да,  таке епочетна титла са Ловците на кости, само че всеки втори носи някаква гръмка титла, което е адски тъпо, защото няма как да измериш реално кой струва повече, тъй като всички са много различни. Как ще измериш кой струва повече между Аномандър Рейк и соултейкън,Това е все едно да се бият Хвърляча на Мълнии и Трошача на щитове и ти да знаеш кой е по-силен. Един път ще победи единият - друг път другият.

На мен пък много ми харесваше. Позабравила съм имената, но пък ако препрочитам, ще е в оригинал.