Фентъзи и фантастика – тема 18

лично аз съм изчел над 15-20 книги на Кинг сред които

То, Сияние, Торба с кости, Мъртвата зона, Зеленият път, Живата факла, цялата поредица за Тъмната кула, Сейлъмс Лот, Мъглата и др.  честно казано не съм намирал по-слаба книга на Кинг, даже повечето от поредицата за Тъмната кула бяха по-добри, а те дерат дъното.

например направи ми впечатление как непрестанно се внушава, че ако няма мъже ще настане някакъв неземен рай. Ами по тази лотика и мъжете могата да разсъждават колко супер ще си изкарват без жени. Само че че случва точно обратно, мъжете се борят да си върнат жените, чудно защо ли?
Цялата книга е изключително джендър. Процесите които се случват не са  обяснени добре както е в "Мъртвата зона", или поне частично  - в "Мъглата", а по-скоро е представена една политкореткна визия, имам чувството че Хилъри Клинтън е писала книгата или може би Анджелина Джоли. А финалът е супер нетипичен за Кинг. За мен не е нормално да те гърмят с гранотомет, и посел да си пиеш бирата със същия човек. и други такива тъпотии.

Много ми хареса това сравнение.

Ели, до вчера смятах че най-слабата книга на Кинг е Томичукалата* - лош опит да се имитира Лъвкрафт и че няма накъде по -надолу. Е, уверих се, че има къде Кинг да слиза по-надолу, но това не ми донесе радост.

*за добрите му книги тук не говорим

П.С. Политкоретното писане, ме дразни точно толкова колкото и поликоректните филми. Ако искаш да кажеш нещо - кажи го така, както е, а не както би трябвало да бъде. Ако искаш да има филм за черен  Орфей,  дай възможност за бял Мохамед Али и не слагай двойни стандарти. Нямам нищо против силните жени-героини, като Сара Конър и Елън Рипли, но нека сюжета и уменията на актрисата да извеждат героинята напред по естествен път, а не това да става силово, в един свят в които мъжете силово са превръщани в нещастници.

Припомних си набързо Денят на трифидите, защото съм я чела много отдавна и не помня какво й харесах. За съжаление сега не ме впечатли. Усещане за побъркваща самота, за отчаяние, обяснение на събитията и вселената със случайността - ако това се харесва някому - бинго
Сега започвам Хрониките на Сиала на А. Пехов - в началото на първа книга съм, интересно е и върви добре.

Всъщност, образът на Сара Конър е доста логично издържàн в първите терминатори. От редово серсем пиле еволюира в хардлайнер, фокусиран единствено в/у оцеляването на сина си.

Образът на Рипли се напасва по съвсем друг начин - първоначално всички е трябвало да са мъже, професионални космонавти с опит (поради това са избирали по-възрастни актьори), после гласят Вирджиния Картрайт (блондинката) за ролята, обаче на нея пò й приличало да играе паника (в един от вариантите на сценария умирала от страх, скрита в долап), пък и брюнетките излезли на мода с принцеса Лея, та така...
Всъщност, двата образа се развиват в женски еквивалент на Рамбо като следствие от преживяно насилие и социален остракизъм.

По-късните продължения, според мен, само затлачват впечатленията от началните филми.

Да, по-късните продължения доста затлачват историите. За Мен Терминатор си е Терминатор 1 и 2. Друго исках да кажа обаче, че нямам нищо против когато един силен женски образ е изграден  в книга или филм логично и разбираемо,  и има наслагвания. Ето например Сара Конър. В първата част тя преживя наистина много и едва оцеля. В в следствие се психира. И тук има един силен  момент при бягството в лудницата - тя тича към  вратата на асансьора...и от нея излиза Терминатор и поглежда към нея. Той изглежда точно като първия Т-800, въоръжени е по-същия начин, а Джон е скрит зад него и тя не го вижда. Нормално е, в че се психира като го вижда, тя е в клещи (или поне тя така го вижда) - между Терминатора и надзирателите. Гони я гони истерията. Няма как да й падне свише, че този Терминатор е от добрите.
По-късно тя се опитва да го убие, което пак е логична постъпка, предвид емоциите.
Въпреки силата си и Сара отстъпва понякога - например пред сина си. Накрая я бяха показали човечна.

Сега като гледам какви суперменки (май е по правилно суперуоманки) вадят, направо ме е страх да отида до магазина. И всички те за да бъдат силни, са оформени на базата от някакъв бекграунд от мъже -нещастници, сякаш една жена не може да бъде силна със силен мъж до себе си, което е абсурд. Елизабет например е имала граф Лестър до себе си. Обратното също е валидно - Август имал Ливия, Юстиниан - Теодора. Примерите не са един и два и двете посоки. Силната героиня ще се прояви именно на фона на силните мъже, а не липсата им, като напоследък се опитват да ни вменят в Холивуд политкоректната теза.

Да, има филми, в които образите са изсмукани от пръстите, Лара Крофт, но при нея е простимо, персонаж от комикс. Обаче Mr&Mrs Смит (Бранджелина) - каква е вероятността двама души с такъв занаят да не проучат партньора си до девето коляно и хич пък нищо да не усетят!?

Абе то че няма мъже, няма, да ти кажа...факт. Иначе силните жени са си проблем, да, обикновено са просто противни
Любимка ми е... Корделия Изненадах ли ви

Колкото ще изненадам някой, че Моарейн ми е любимка .
Има и приятни женски образи, а и в реалността е имало такива жени, за разлика от черен Омир или Гуиневир.
Още не мога да преглътна избора на актьори в "Колелото на времето".
Щи си чета книжката май отново и като Лорд Сняг ще пиша - ааа, в книгата не е така.

Ей, пуснаха ли го? Изчаках си чакането,  и на Колелото, и на Вещера, а и на Тъмните му материи. Уж есента, грънци
Моарейн е симпатяга, да Харесвам я

Основните са подбрани:
https://www.imdb.com/title/tt7462410/?ref_=tt_ov_inf

Хах, да
Май ги обсъждахме
Аз си падам по тийн звезди и ми харесват визуално, ако играят добре...може да се получи.

За Лара Крофг не бяха се сещал, но пък снощи въртяха Заразно зло 4.
Много Харесвам Мила Йовович, но точно в тази поредица от филм, тя се вихри като някакъв женски Терминатор отстрелвайки по 20-30 зомбита с едната ръка,  и само взима почивка, колкото да презареди, което е нереално. Дори в "живите мъртви" няма някой герой с толкоз избити зомбита. Сюжетната линия тук почти я няма, само има някакви скокове от една сцена със  избиване на зомбита до друга сцена с избиване на зомбита и съответните гримаси. Несъпоставими е с Линда Хамилтън или Сигърни Уивър, където имаше големи наслагвания.
"Мистър и мисис смит" много харесвах сериала със Скот Бакула и Мария Бело, но там идеята бе друга, наблягаше се на номерата които си въртяха, при това без да знаят че си ги въртят един на друг,, а във филма - на на екшъна и на известността на двамата актьори. Много тъп ми изглеждаше филма. Да не говорим, че сериала бе някак ретро в стила на "Отмъстителите" и хващаше окото.

МоарейнД, не ме изненадва,  с нейния избор, ама Хепи ме изненадва с Корделия, определено.
 Не че Корделия не заслужава, просто има дами които са много по-напред в класацията, поне според мен. Аз бих посочил например Кетрикен на Робин Хоб.

К. е волева, енергична, интилигетна, преживява смъртта на брат, съпруг (вярно той не умира а влиза в дракона си), дете,  а по-късно  и на баща си и сестра, надживява опитите на девер си да я смачка и въпреки всичко всичко продължава напред и става забележителна владетелка и отглежда  бъдещ престолонаследник, без да има съпруг до себе си. Няма нужда да се споменава че в първата трилогия се отправи на опасно пътешествие, а беше съпруга на престолонаследника.
Спокойно мога да я уважавам. И не е да няма силни мъже край нея, дори само Фицрицарин трябва да е повече от достатъчен

В Корделия какво не ти хареса. А, вероятно я пренебрегваш, типично по бараярски Дори не ми се изреждат качествата й, може да е спойлер за някого, който още не е чел Като се замисля, май всички героини на Бюджолд са интересни и ми харесват. Без да са мъжкарани и грубиянки до степен да са неприятни, напротив.

Не съм казал, че не ми харесва? просто казах, че според мен е по-назад в класацията. Конкретно - изяви се  в главна роля само в две книги (е, добре в три ако слагаме и последната, ама там нищо особено не направи,), от общо 18 или 20, повечето бяха за сина й. Вярно, че във 3 и 4 книга има силно присъствие, но ми се струва малка ролята й в цялата поредица глобално. В останалите книги се появява твърде епизодично, по същата логика и майката на Иван, може да се набеди за силна жена а тя реално нищо съществено не променя.

Точно Бюджелод не мога да го отлича с кой знае какви силни женски образи, за разлика от ред други автори като Джордан, Мартин, Съливан, Хоб и пр. и затова ми е  странен този избор.