Фентъзи и фантастика - 23

1.Пиранези
2.Троя
3. Поредицата Дръзки
4. Проектът Аве Мария
5. Клара и слънцето

една от последните новости в Читанка. Книгата започва в смесен жанр - нещо средно между мрачно фентъзи и    "натурално" фентъзи тип "Рицарят на Шалион" . Хората настъпват към Дивото, то им  отвръща, следват битки...в Червения рицар има  доста от сетинга на "Подземия и дракони" - монахини -лечителки  с ограничени магически сили, палдини, стрелци, вещери... не липсват и кралски интрижки. Защо тогава не ми допдна? по няколко причини
Първо от даден момент авторът ни затрупва с  персонажи, а половината от тях не оцеляват. При това поради липса на обем той не е успял да развие характерите на поне половината от тях.  на практика в даден момент следват меле след меле.
Второ авторът е претрупал с демонични и божествени характери книгата и се чувствах като в Малазана, където всеки е от Бог - по Бог. Излиза паладинът, избива половин армия сам, после се бори с два демона един от друг по-големи  и изведнъж -  дракон!
Финалът е твърде политически и замотан. Всичко това ме подразни и не я препоръчвам

Опитвам се да чета българско фентъзи (че понякога и пиша фентъзи - основно за себе си ). Честно. Винаги се радвам когато жанра се развива на родна почва. Много бях щастлив преди няколко години когато се появи разказа -игра на Слави Ганев  "Вълча дупка" - малко фолклор, малко "викторианска епоха в България", малко черен хумор, малко върколаци в Пепелище.
Но определено ми е трудно да чета  откровена графомания, или в този случай - плагиатство.  Българските авторите рядко имат идея как да изградят сетинг и характери на героите, обикновено просто "нахвърлят" разни паладини и магьосници вътре и правят битка.
Пътят на черният рицар на Алекс Драганов е от другия тип - откровена имитация. Приликите с Междузвездни войни епизоди 1,2,3 са толкова явни, че няма накъде. (само дето е фентъзи, а не фантастика)
Героят, който е рицар с потенциал, а се оставя да бъде прелъстен от злодея е шаблон. Желанието героя да получи безсмъртие, любимата за която той иска безсмъртие, а тя умира  -също. Както и схватката с близък съратник, когото накрая падналия рицар убива. Е, в този случай Оби Уан Кеноби е заменен с елф, брат на любимата, но разликите са незначително. Дори и името Дакавар е явна препратка към Дарт Вейдър.
Доколкото  Перлата на феникса на Алекс Драганов, се отличаваше поне с щипка оригиналност и свеж хумор,* тук в прелюдията такава изцяло липсва и това ме кара да съм изключително негативен. Не, не че Перлата..., бе нещо изключително, но поне за деца - ставаше. "Пътят...." обаче и на шестгодишни ще им е елементарен
*'честно казано ми липсва, че в следващите книги  за Ралмия ги няма Роло и Киала. В "Пътят на Черният рицар" също така липсва прекрасните илюстрации, които имаше в Перлата на феникса

Действието се развива в паралелен свят на нашия, в който властва магията. След смъртта на краля неговата втора съпруга Кейт прави съюз с демони и налага визията си на обществото, на всички вождове на кланове. Тя прави опит да я наложи и на  Конър, виден водач на клан и благороден мъж. Излишно е да се обяснява, че визията й  за управление, е доста кървава и брутална.  След един неуспешен опит за бунт  на  Конър, той заминава в изгнание на Земята. Последван е от (полу) брат му, Сет,  сестра им и нейният любим Торк.
Няма да предавам всичките им премеждия, но в началото на втора  книга Торк е убит, тъкмо когато жена му - сестрата на Конър  и Сет - забременява. Тя се заклева, че никога няма да има нищо общо с магията и нейният свят. Но човек не трябва да дава прибързано клетви....