Аз не видях "цял живот".
И какво като не е нормално, това да не отменя постъпките на идиота?
И какво като не е нормално, това да не отменя постъпките на идиота?
- Публикувана: 30 авг. 2019, 23:56 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2019, 13:27 ч.
Stonewalling
Ами той идиотът ако няма жертви, как ще се прояви. И да не отменяме постъпките му, постъпките на жертвата не са по-малко осъдителни. Явно е, че голо състрадание не помага на такива жертви, трябва някой да ги раздруса, за да се осъзнаят. Защото заради такива "жертви" загиват и деца.
Не е "в ред", но не и в този смисъл. Не заслужава упреци и подигравки. От отношението на родителите му са формирани дефицити.
То пък много лесно, все родителите виновни. Заслужава, и още как. Докато не се задейства адекватно по собствения си проблем.
А този, дето стои да го мачкат цял живот, да не би да е много в ред?
Не е "в ред", но не и в този смисъл. Не заслужава упреци и подигравки. От отношението на родителите му са формирани дефицити.
Аз съм чувала и за случай на подобно поведение, дори още по-страшно от това, граничещо с физическо насилие от човек, който десетки години се е държал съвсем добре и нормално и с възрастта му избиват балансите. Искрено съчувствах на жена му, която се чудеше как да му угоди и не можеше да си представи да се разведе с него на такава възраст.
Скрит текст:
Наскоро покрай един друг пример, на който неволно станах свидетел, се замислих от кой момент нататък дадени прояви на лош характер могат да са симптом на психическо заболяване.
Дълго време считахме, че мъжът на една позната, с която имаме обща работа е просто нетърпимо избухлив, докато след последното му изпълнение не се оказа, че си има диагноза, която обяснява всичко. Може би ако не държеше на него, просто щеше да го изостави. А в обичта си се опитва да му влиза в положение, дори когато се държи с нея и с останалите като с абсолютен парцал.
Дълго време считахме, че мъжът на една позната, с която имаме обща работа е просто нетърпимо избухлив, докато след последното му изпълнение не се оказа, че си има диагноза, която обяснява всичко. Може би ако не държеше на него, просто щеше да го изостави. А в обичта си се опитва да му влиза в положение, дори когато се държи с нея и с останалите като с абсолютен парцал.
То пък много лесно, все родителите виновни. Заслужава, и още как. Докато не се задейства адекватно по собствения си проблем.
Лично не познавам хора, задействали се по собствените си проблеми. Порят си през живота както могат. Увлечени от работа, пари, собствени семейства и деца. Грешки намират само у другите.
Каква е диагнозата, Алба, ако решиш да споделиш?
(При депресия мъжете стават раздразнителни и избухливи, за разлика от жените.)
Беше ми неудобно да попитам за диагнозата, но когато жена му видя колко изненадано го гледам докато й се репчи, ме помоли да не му обръщам внимание, тъй като бил болен и през последната година се влошил. На мен като страничен наблюдател повече ми изглеждаше като да е жертва на обикновен насилник. Но не изключвам възможността и наистина да си има психически проблеми човекът. Поне от това, което знам за насилниците е, че поне пред външни лица пазят някакво поведение ( даже напълно сменят кожата).
То пък много лесно, все родителите виновни. Заслужава, и още как. Докато не се задейства адекватно по собствения си проблем.
Или ще бъде още повече по-смачкан, или ще се поправи, но не го вярвам, смачканата психика много, ама мнооого трудно вдява кое е адекватно, кое не, а и гледам, че не всеки притежава самокритичността. И разбира се, че родителите са основните виновници, не е трудно да вдене човек защо са.
Или ще бъде още повече по-смачкан, или ще се поправи, но не го вярвам, смачканата психика много, ама мнооого трудно вдява кое е адекватно, кое не, а и гледам, че не всеки притежава самокритичността. И разбира се, че родителите са основните виновници, не е трудно да вдене човек защо са.
Родителите формират възприятията ти за света и за самия себе си - какво е ценно и има ли го у теб, заслужаваш ли внимание и любов или не, как да регулираш емоциите си, как да реагираш на ситуациите, ценностите, чувството на сигурност и т.н. Изобщо какво може да очаква от себе си и от света един човек първо получава от родителите. Те не са виновни в общия смисъл. Ако самите те не са получили необходимите любов, сигурност и утвърждение навремето, не са виновни, разбира се.
Или ще бъде още повече по-смачкан, или ще се поправи, но не го вярвам, смачканата психика много, ама мнооого трудно вдява кое е адекватно, кое не, а и гледам, че не всеки притежава самокритичността. И разбира се, че родителите са основните виновници, не е трудно да вдене човек защо са.
Виновни са и още как. Станат ли родители - отговорни са за всичко до пълнолетието им, знаем го, но другата тема е - колко имат и разбират от родителските си капацитети? После защо някои се питат защо детето им е еди-какво си, какво е направило, ей.
Преди да се сблъскаш отблизо с човек (манипулатор) лишен от съвест е трудно да осъзнаеш, че има такива хора, камо ли да ги разпознаеш. След като вече си се измъкнал ги "отсяваш", но преди това.. и най-умния човек, може да се подлъже да има взаимоотношения с подобен тип "фалшиви" хора. 
Виновни са и още как. Станат ли родители - отговорни са за всичко до пълнолетието им, знаем го, но другата тема е - колко имат и разбират от родителските си капацитети? После защо някои се питат защо детето им е еди-какво си, какво е направило, ей.
Родителят по презумпция е виновен. Особено за това какви деца ще възпита. Това, че не е осъзнал някои свои грешки, не ги прави по-малки грешки. Може да си мислиш, че си дал всичко от себе си, да си убеден в правилните си възпитателни методи, но пак някъде да си сгрешил. Това не значи, че порасналото дете има право до 50 години да се оправдава с теб, но за съжаление много пъти съм чувала възрастни хора да си обясняват разни свои недостатъци и неуспехи със неприятни събития в детството им, с липсващ или неразбиращ родител или обратното -с прекалено треперещи, обсебващи и разглезващи родители.
Родителят по презумпция е виновен. Особено за това какви деца ще възпита. Това, че не е осъзнал някои свои грешки, не ги прави по-малки грешки. Може да си мислиш, че си дал всичко от себе си, да си убеден в правилните си възпитателни методи, но пак някъде да си сгрешил. Това не значи, че порасналото дете има право до 50 години да се оправдава с теб, но за съжаление много пъти съм чувала възрастни хора да си обясняват разни свои недостатъци и неуспехи със неприятни събития в детството им, с липсващ или неразбиращ родител или обратното -с прекалено треперещи, обсебващи и разглезващи родители.
Родителят е по презумция е невиновен, защото практически не е видял по-добро от това, дадено му от неговите родители. Той просто не знае как по-добре да се справи.
Ествествено е да чуваш порастнали деца да се оправдават с наследството на родителите си. Понякога цял живот не стига да преодолееш липси в родителството. Напълно е ясно как сегашно поведение има корени в родителството. Няма съмнение тук.
Родителят по презумпция е виновен. Особено за това какви деца ще възпита. Това, че не е осъзнал някои свои грешки, не ги прави по-малки грешки. Може да си мислиш, че си дал всичко от себе си, да си убеден в правилните си възпитателни методи, но пак някъде да си сгрешил. Това не значи, че порасналото дете има право до 50 години да се оправдава с теб, но за съжаление много пъти съм чувала възрастни хора да си обясняват разни свои недостатъци и неуспехи със неприятни събития в детството им, с липсващ или неразбиращ родител или обратното -с прекалено треперещи, обсебващи и разглезващи родители.
Знам, но не точно предвид имах да обвинява родителите си, късно е и неадекватно. Затова казах, че не всеки човек има качеството да се самокритикува. След 18-те.
Знам, но не точно предвид имах да обвинява родителите си, късно е и неадекватно. Затова казах, че не всеки човек има качеството да се самокритикува. След 18-тте.
Как да се критикува след 18-те? На практика след първите 3-5-7 години човек е завършен. На много ранна възраст. Информацията, която получава по-късно, допълва само, но не формира неговия мироглед. Ако той убеден, че светът е връждебен, ще се свие, отдръпне и няма да търси възможности за реализация. Ако е бил убеден, че е способен да се справя с живота, ще намира възможности в живота, които да го потвърждават.
Подценява се тук родителската функция при формиране на успешни и решаващи хора в обществото.