В случая може би съм била обсебваща в сравнение с именно този човек. Иначе в отношения с друг типаж човек, не бих била определена точно така.
И да - опитах се и то като се замисля, доста се промених точно, за да туширам тези разлики. Имах си някои виждания как изглежда една нормална връзка с човек, когото обичаш и с доста от тях се разделих с времето. ...като цяло затворих очи за всичко, което ми се струваше странно и не наред. И това сякаш престана да ми тежи. Но пак се стигна до разрив. Защото в крайна сметка не може само единият да се напасва към другият. И като го има това стоунблаблабла, ако щеш отвън-навътре да се обърнеш, пак не ставаш по-хубав във очите на другия. Даже съвсем накрая според думите на въпросния, се оказа, че в началото съм си била баш добре, а после нещо съм се бъгнала ( очевидно опитвайки се да си променям заводските настройки).
Колкото до "гледането в тавана",
Просто темата ми напомни за тези преживявания.

