В един момент човек трябва да поеме и своята отговорност, все пак не може цял живот да се лежи на грешките на родителите. 
Гадно е, но...
Гадно е, но...
- Публикувана: 30 авг. 2019, 23:56 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2019, 13:27 ч.
Stonewalling
В един момент човек трябва да поеме и своята отговорност, все пак не може цял живот да се лежи на грешките на родителите.
Гадно е, но...
Гадно е, но...
Хората си умират с убеждение, че вината е в другия, в партньора, в свекърите, в семето на детето, което не е тяхно. Никой не бе научен да търси грешки в себе си, дори и при явни и ожесточени конфликти.
Съвременното вярване е, че човек може да се промени така както иска. Преди не беше възможно.
До човешки качества е, до разумност е и самокритичност. Или ги имаш, или ги нямаш. Ако ги нямаш - гадно, все още проблеми ще си навлечеш, а имаш ли ги - чудесно, намираш решения за проблемите.
Съвсем не е така...
Точно най-НЕсамокритичните направляават живота на другите - вечно съмняващите се в себе си. Уверените в себе си, получават икономическа независимост и признание в професията си и в личния живот. Хората със съвест и ясна представа за себе си излизат слабохарактерни и смачкани.
По-лошото е, ако ти липсва самоанализиране, това се отнася за всичките ни, така и родителите. Просто не си представям родител да не се замисли дали прави някакви ужасни подходи, че детето да е смачкано, без самочувствие... Но както казах, че всеки с капацитета си и дотолкова.
Дълга тема. В контекста на тази- пречи ти да избягваш такива персонажи и да действаш, както заслужават. Един човек със съвест в близост до токсични хора винаги ще има прашинка съмнение или вина. Няма как просто да изтриеш човешкото.
Съвсем буквално- пречи да постигаш абсолютно всичко. Хората без съвест преминават и през трупове.
Съвсем буквално- пречи да постигаш абсолютно всичко. Хората без съвест преминават и през трупове.
Просто трябва да различаваш и да си знаеш мястото. И в един момент разбираш за хората, че съвсем не заслужават да стоят до теб. Не го свързвам със съвест, това е друго за мен. Не виждам какво да му мислиш дали да стоиш с този човек, щом не ти харесва - давай, скъсайте връзката. За какво да се продължават тези безсмислени отношения?
И да не отменяме постъпките му, постъпките на жертвата не са по-малко осъдителни.
Токсичните хора понякога са много добрички (преструват се), никога не са само лоши, иначе всеки би избягал навреме. Нормалните хора проектират себе си върху тях и смятат, че и те са така устроени. Объркващо е.
Примерно, може да кажат, че са в кофти период, че не са на себе си и затова се държат така.
Ама това не са лоши и добри качества, щото има централна повреда в човека и никое помагане с манджите или прането, никоя заплата не може да компенсира тормоз с постоянни "наказания" с мълчане, с постоянно бягане от ситуациите и постоянно неглижиране на другия.
Просто хората трябва да осъзнаят, че има изцвло лоши хора и че случващото се е просто цикъл на насилие, редуване на добро поведение и лошо, а не израз на положителни и отрицателни качества, които всеки от нормалните има.
Примерно, може да кажат, че са в кофти период, че не са на себе си и затова се държат така.
Ама това не са лоши и добри качества, щото има централна повреда в човека и никое помагане с манджите или прането, никоя заплата не може да компенсира тормоз с постоянни "наказания" с мълчане, с постоянно бягане от ситуациите и постоянно неглижиране на другия.
Просто хората трябва да осъзнаят, че има изцвло лоши хора и че случващото се е просто цикъл на насилие, редуване на добро поведение и лошо, а не израз на положителни и отрицателни качества, които всеки от нормалните има.