темата е хем банална и поредната, хем си е моята. Започва типично. Дете, мъж и трети човек. Първо, може би за да се защитя, може би за да добиете изцяло представа, ще кажа, че бях от другата страна. Мъжът ми е много добър човек, но имаше друга. Сега от позицията на човек, който си има друг вече разбирам много неща. Няма да говоря за проблемите във връзката ни, а ще ви разкажа за невъзможната любов на живота ми. Започна преди една година. Това е един невероятен човек, с който имаме съвместимост на всички възможни душевни нива. Когато започнахме да комуникираме, той ясно заяви, че странични хора не трябва да бъдат наранени и, че не си представя да причини болка на близък човек. Тогава беше в сериозна връзка. Започнахме като приятели, споделяхме, говорехме. Оказа се, че интересите ни се препокриват на 100%. Първо беше леко невинно. После започнахме да ставаме все по-интимни и интимни, но категорично беше, че всичко остава една фантазия и бягство. Макар че се разбрахме, че ако нещата бяха други щяхме да сме заедно на момента, вила в гората, куче. Абе, луда романтика. Един единствен допир имахме, на един танц, един банкет. Той тогава пи малко алкохол, което не прави попринцип и докато ме държеше ми каза, че иска това да е истина. Че иска тази алтернативна реалност. След това изчезна и не писа месец. После пак се върна. Нещата стваха все по-сериозни, все по-мръсни, стигнахме до секс разговори, до пълно обсебване, но все така само думи. Началото на лятото пак си позволи лек намек за чувства и пак изчезна. И пак се появи и каза, че вече при него няма какво да пречи. Попитах защо се държи странно, чуждо и какъв му е проблемът, при което отговори, че е имал два, а сега е само един. Изживяхме много страхотни мигове(пак само виртуални). Търсеше ме нон-стоп след раздялата им. Но...Тук идва моята най-голяма болка. Аз му предложих истинска среща, на което се уплаши, скри се и спря да ми отговаря. Накрая написа, че не му позволява съвестта, че не иска да е виновен за нещо.Той е изключителн принципен човек. Не съм срещала такъв. Сега съм на хиляди парчета. И тук търся вашия съвет и мнение. Как да забравя човек, който виждам всеки ден? Как да спра да го обичам? Как? Колко време трябва да мине? Какво да направя да облекча болката си? Повярвайте ми, не съм изпитвала такова нещо, не ме е боляло така. Отслабнах, не съм същия човек, хората забелязват, коментират, а няма как да изплача, не мога да кажа пред никой. Може би е решил да пробва с друга, да има чисти отношения, но това ме побърква. Ревността ме изяжда. Убива. Помогнете, кажете какво смятате в тази ситуация?
А мъж, аз, той работим на едно място Иронично, а? Ние с него в един офис, мъжът в съшата сграда, но в друг.