Благодаря и аз за темата, Маги!
Соленка, наистина звучи ужасно, дано всичко е наред!
Соленка, наистина звучи ужасно, дано всичко е наред!
- Публикувана: 11 септ. 2019, 22:34 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2023, 18:27 ч.
В топлите есенни дни ДЕКЕМВРИйчето не спира да пълзи (Тема 4)
Благодаря, момичета! Скенера е, за да се отхвърлят по-сериозните диагнози. Повече имам доверие на този лекар с второто мнение. Той се притесни от факта, че тя кривеше главата, после за седмица и нещо беше спряла и сега започна отново. Флъфи, може и нещо с очите да е, знам ли. И аз, и баща и сме с астигматизъм и диоптри и мързеливо око. Честно казано, предпочитам да направим скенера, за да не си мисля най-лошото. А за спане....вече е 00:15 часа, даже не мога да си затворя очите, кво остава да заспя.
Здравейте, момичета! Много ви благодаря за подкрепата!
Няма нищо на скенера! Всичко в главичката и е точно където трябва и с точните размери! Сега трябва отново да идем до професора, за да каже как ще процедираме сега, най-вероятно с физиотерапия.
Офф, мога да дишам вече. Мъжът ми вчера имаше рожден ден, може да си представите дали сме имали празник. Аз имам сега на 16, та ще си наваксаме. Дано да го израсте това кривене. Благодаря ви, още веднъж! Иначе моята Ники се оказа голяма мъжкарка! Ще опиша в скрит текст как ни мина деня.
Няма нищо на скенера! Всичко в главичката и е точно където трябва и с точните размери! Сега трябва отново да идем до професора, за да каже как ще процедираме сега, най-вероятно с физиотерапия.
Офф, мога да дишам вече. Мъжът ми вчера имаше рожден ден, може да си представите дали сме имали празник. Аз имам сега на 16, та ще си наваксаме. Дано да го израсте това кривене. Благодаря ви, още веднъж! Иначе моята Ники се оказа голяма мъжкарка! Ще опиша в скрит текст как ни мина деня.
Скрит текст:
Между другото, тази вечер, Ники много добре пролази (от едната стая до другата) и започна и да се изправя в кошарата. Рахата ми свърши Аз така и не можах да заспя навреме и съм спала 2-3 часа, през които сънувах разни бели ковчези, та в 7 трябваше да я събудя, понеже в 8 трябваше да и вземат кръв за изследване, за да видят дали е ок с бъбреците и да понесе упойката. Последно ядене в 22,45 вечерта. Събудих я, облякох я и тръгнахме. Понеже сме на вън, тя не потърси шишето. Голям рев докато и сложат абоката в крачето и вземат кръв. То и аз ревях с нея. После чакахме да станат резултатите, но мн се забавиха и изпуснахме първия час в 10,30 за скенер. Анестизиолога даде разрешение да яде в 8,30 и в 10,30 и то само по 60 мл. Близо 2 часа и половина чакахме резултатите и през това време се разходихме из центъра, но бяхме без количката, че се спука гумата и бях забравила и ерго раницата, та се редувахме с баща и да я носим. След като взехме резултати, се запътихме към друга болница, в която щяха да и правят скенера. Там същото чакахме докато стане 12,30. Един млад доктор ни пое. Някъде м/у 87 и 75 набор, мн приличащ на Григор Димитров. Веднага ми вдъхна доверие. Влезнах в залата с нея, докато я упоят. Пак рев, искаше да става, само ме гушкаше, аз рева с нея и пея песни. За първи път видях как се упоява човек. За секунда млъкна, втренчи се в доктора и заспа. Трябваше да излезна отвън да чакам. Все едно чаках часове, а даже нямаше 10 мин, когато отвориха вратата и анестизиолога я изнесе. Картинката беше все едно носят удавник. Една с провиснали ръце и крака...даде ми я и малко след това започна да прави некоординирани движения. Заведоха ни в една стая с кушетка да легне, след 10 мин вече се разплака от глад и доктора и махна абоката, разбра се че е излезнала от упойка. Нахраних си я както обикновено и влиза доктора и я гледа, тя не мрънка, не реве, даже му маха и той вика, гледай ти, каква промяна. След това "Гришо" дойде да ни даде документите и да каже, че всичко е наред. Много съм доволна и от анестизиолога и от всички в отделението по образна диагностика. Не очаквах такова внимание и загриженост. Може би защото бяхме без каса, на частно, а и може и докторите Чаталбашев и Попов да са съвестни и да си гледат първо работата и след това всичко останало! Още веднъж, ви благодаря за подкрепата и ви пожелавам никога да не преживеете, това, което аз преживях през тези няколко дни!
Веднага ми вдъхна доверие. Влезнах в залата с нея, докато я упоят. Пак рев, искаше да става, само ме гушкаше, аз рева с нея и пея песни. За първи път видях как се упоява човек. За секунда млъкна, втренчи се в доктора и заспа. Трябваше да излезна отвън да чакам. Все едно чаках часове, а даже нямаше 10 мин, когато отвориха вратата и анестизиолога я изнесе. Картинката беше все едно носят удавник. Една с провиснали ръце и крака...даде ми я и малко след това започна да прави некоординирани движения. Заведоха ни в една стая с кушетка да легне, след 10 мин вече се разплака от глад и доктора и махна абоката, разбра се че е излезнала от упойка. Нахраних си я както обикновено и влиза доктора и я гледа, тя не мрънка, не реве, даже му маха и той вика, гледай ти, каква промяна. След това "Гришо" дойде да ни даде документите и да каже, че всичко е наред. Много съм доволна и от анестизиолога и от всички в отделението по образна диагностика. Не очаквах такова внимание и загриженост. Може би защото бяхме без каса, на частно, а и може и докторите Чаталбашев и Попов да са съвестни и да си гледат първо работата и след това всичко останало! Още веднъж, ви благодаря за подкрепата и ви пожелавам никога да не преживеете, това, което аз преживях през тези няколко дни! 
Милото дете през какво сте минали днес с нея. Защо... Защо 🙈🙈🙈 тези лекари, които с лекота дават съмнения за такива лоши прогнози са за бой.
Да, знам, важното е, че всичко е наред и детето е здраво, но защо трябва да минавате през всичко това. Безумие!
Днес цял ден ви мислих. Радвам се, че всичко е наред и вече сте спокойни. Малкото до часове ще е забравила всичко, стреса е за теб.
Бъдете здрави, Соленка 🤗
Да, знам, важното е, че всичко е наред и детето е здраво, но защо трябва да минавате през всичко това. Безумие!
Днес цял ден ви мислих. Радвам се, че всичко е наред и вече сте спокойни. Малкото до часове ще е забравила всичко, стреса е за теб.
Бъдете здрави, Соленка 🤗
Соленка, много се зарадвах, когато прочетох поста ти! Ужасен ден сте преживяли, но ето, че в крайна сметка нещата са завършили добре. Радвам се, че всичко е наред, а кривенето дано скоро се оправи.
Момичета, давате ли вече млечни каши на бебоците? От тези, коита си имат добавено преходно мляко и се правят само с вода? Днес взех за първи път на моята девойка такава каша, 5 зърна с банан и може би утре ще и направя.
Момичета, давате ли вече млечни каши на бебоците? От тези, коита си имат добавено преходно мляко и се правят само с вода? Днес взех за първи път на моята девойка такава каша, 5 зърна с банан и може би утре ще и направя.
Соленка, браво на детето, че така геройски мина през всичко. Радвам се че всичко е наред, не че съм се съмнявала в друго.
За лазенето-определено вече няма да имаш и минута спокойствие.
Епълче, и аз утре ще давам такава каша.
Аз да се похваля, Рая вече ходи само с хваната едно мое пръстче и то само за спокойствие, защото усещам, че не ме стиска и не се подпира на мен. Другата ръка я пусна вчера. Та сега чакам кога ще реши, че е готова и ще се пусне съвсем да ходи сама.
За лазенето-определено вече няма да имаш и минута спокойствие.
Епълче, и аз утре ще давам такава каша.
Аз да се похваля, Рая вече ходи само с хваната едно мое пръстче и то само за спокойствие, защото усещам, че не ме стиска и не се подпира на мен. Другата ръка я пусна вчера. Та сега чакам кога ще реши, че е готова и ще се пусне съвсем да ходи сама.
соленка, радвам се, че всичко е наред и е зад вас! Сигурна бях, че нищо му няма на детенце, само са ви психирали заради буквално един схванат мускул.
Еуфория, браво на момичето 🥰 скоро ще се пусне 🥰🥰
Момичета, препоръчайте ми добър психолог за доста закъсняла следродилна депресия 😥. Много ми е криво напоследък без някаква видима причина и съм започнала да си го изкарвам на близките си, а не е честно към тях. Отдалечила съм се от приятелките ми покрай детенце и имам нужда да изпусна парата някъде 😥😥😥
Еуфория, браво на момичето 🥰 скоро ще се пусне 🥰🥰
Момичета, препоръчайте ми добър психолог за доста закъсняла следродилна депресия 😥. Много ми е криво напоследък без някаква видима причина и съм започнала да си го изкарвам на близките си, а не е честно към тях. Отдалечила съм се от приятелките ми покрай детенце и имам нужда да изпусна парата някъде 😥😥😥
соленка, радвам се, че всичко е наред и е зад вас! Сигурна бях, че нищо му няма на детенце, само са ви психирали заради буквално един схванат мускул.
Еуфория, браво на момичето 🥰 скоро ще се пусне 🥰🥰
Момичета, препоръчайте ми добър психолог за доста закъсняла следродилна депресия 😥. Много ми е криво напоследък без някаква видима причина и съм започнала да си го изкарвам на близките си, а не е честно към тях. Отдалечила съм се от приятелките ми покрай детенце и имам нужда да изпусна парата някъде 😥😥😥
Еуфория, браво на момичето 🥰 скоро ще се пусне 🥰🥰
Момичета, препоръчайте ми добър психолог за доста закъсняла следродилна депресия 😥. Много ми е криво напоследък без някаква видима причина и съм започнала да си го изкарвам на близките си, а не е честно към тях. Отдалечила съм се от приятелките ми покрай детенце и имам нужда да изпусна парата някъде 😥😥😥
Флъфи.....Аз се чувствам и съм в абсолютно същото положение като твоето!
Не съм сигурна обаче,дали е следродилна депресия,или просто ежедневието ни съсипва в момента,което е нормално.Допреди 9 м сме имали съвсем различен живот и сега изведнъж постоянни грижи за бебетата,липса на свобода и лично време и т.н.
Сега го оставих за два дни на майка защото се наложи да пътуваме с мм.Еми искам да ти кажа,че дори той ми каза,че още на втория ден аз съм съвсем различна,че съм човек,че може да се говори с мен.А иначе съм толкова изморена,напрегната и нервна,че не се търпи.
Период е,ще пораснат и няма да е все така!Но аз също често съм се замисляла за психолог.
Глори, ужасно е и си казваш “нали това искаше, искаше бебе, ето ти бебе”. Треперих му още от втората чертичка, неземна радост като се роди, а сега ужасно ме натоварва и чак ме е срам да си го кажа 😥.
А аз съм избухлива, нервна, опитвам се да му вкарам режим, но неуспешно и много ми тежи това, че вече не спи добре като преди, захранването се е закучило, не приема шише с биберон, съответно и отбиването не върви и е вързан за мен - не мога да мръдна никъде, поне една вечеря с мъжа ми навън или с приятелки или дори едно кино 😥.
Прекарвам дните с него и с майка ми, която ужасно много ми помага, но връщането ми на работа наближава и съм се сдухала, че нещата не вървят по план.
Факт е, че живота много се е променил и въпреки, че безкрайно го обичам и ми липсва във всяка минута, в която спи или майка ми го е извела на разходка, адски ми липсва онова безгрижие преди раждането и наспиването през уикенда 😥
Мъжа ми не ми помага особено, съответно агресирам срещу него и често сънувам как си има друга и ни изоставя 😭 и осъзнавам, че моето държание може да го отблъсне ако продължавам да съм такава изнервена и неприветлива. Никой не иска черен облак до себе си, който само фучи. Няма го онова забавно момиче, с което да ти е кеф да седнеш и да си говориш, да се смееш и да ти е леко, вместо това в мен се е заселила една кисела уморена лелка.
А аз съм избухлива, нервна, опитвам се да му вкарам режим, но неуспешно и много ми тежи това, че вече не спи добре като преди, захранването се е закучило, не приема шише с биберон, съответно и отбиването не върви и е вързан за мен - не мога да мръдна никъде, поне една вечеря с мъжа ми навън или с приятелки или дори едно кино 😥.
Прекарвам дните с него и с майка ми, която ужасно много ми помага, но връщането ми на работа наближава и съм се сдухала, че нещата не вървят по план.
Факт е, че живота много се е променил и въпреки, че безкрайно го обичам и ми липсва във всяка минута, в която спи или майка ми го е извела на разходка, адски ми липсва онова безгрижие преди раждането и наспиването през уикенда 😥
Мъжа ми не ми помага особено, съответно агресирам срещу него и често сънувам как си има друга и ни изоставя 😭 и осъзнавам, че моето държание може да го отблъсне ако продължавам да съм такава изнервена и неприветлива. Никой не иска черен облак до себе си, който само фучи. Няма го онова забавно момиче, с което да ти е кеф да седнеш и да си говориш, да се смееш и да ти е леко, вместо това в мен се е заселила една кисела уморена лелка.