Истанбул [тема 50]

Пътувахме с влака, пристигнахме в деня на маратона, излизаме от асансьора на Мармарай - по улиците една тишинааа, ни трамвай дрънчи, ни кола минава. Понеже имахме полет на другия ден от Сабиха, запазих една нощувка в Кадъкьой близо до спирката на шатъла. Пообиколихме през Еминьоню, всичко беше преградено, но се шмугнахме през подлеза на Новата джамия и с първото корабче се придвижихме до Кадъкьой. Там оставихме багажа и отидохме да закусим с менемем и чайче в близко заведение, пълно с местни.
След час ни настаниха (към 11) и понеже сме били на доста места, а и ни чакаха всекидневни обиколки, решихме да я караме по-лежерно. Предложих Кузгунджук, Moovit ми даде автобус 12А от пристанището в Кадькьой до спирка Fıstıkağacı, а после само шматкане надолу. Голям наклон е там, но ние слизахме, а местните се качваха, горките.


Кварталът е чудесен, колкото повече наближаваш крайбрежната, толкова по-големи стават тълпите - основно местни са. Пълно е с красиви къщи и готини арт заведения тип Капана.


Беше неделя, през седмицата надали е така. Наснимах сума ти къщи, пихме лимонадки, ходихме до бостана (зеленчуковата градина в района), абе кеф.


Изкарахме доста време там. Понеже вече стана 3, решихме да идем до Ченгелкьой, да се разходим и да направим един късен обяд. Попаднахме на задръстване в тунела, хората си слизаха от автобуса, но ние си седим, не мърдаме, сигурно половин час се дрънкахме до там. Обиколихме района, по пътя адски задръствания, народът се нерви. Седнахме в рибния ресторант Deniz Yıldızı, не е от най-евтините, но пък е с фантастична гледка.

Ядохме страхотен паламуд (сега му е сезонът), а аз пих чаша вино за 45 ТЛ (другарките не пият, бяхме по женски) – кожодери.
После дълго се връщахме до нашия хотел, а вечер обиколихме квартал „Мода“ и го видяхме в целия му блясък. Народ, пълни заведения, музики - страхотен вечерен живот има там и цените са по-ниски от туристическия център.
Понеже темата е за Истанбул, съвсем накратко ще споделя за останалите градове. Измир е фантастичен град с щастливи и спокойни хора, чудни заведения, невероятен нощен живот в квартал Алсанджак, красива крайбрежна и по-ниски цени от Истанбул. Почти няма забрадени жени в центъра, всички си пият открито бира по пейките, неслучайно го наричат най-европейският турски град. В хотела ни на крайбрежната имаше рибен ресторант - в понеделник и вторник беше претъпкан до 11-12 вечерта, както и всички други заведения. Животът кипи, хората се забавляват.
(от терасата на хотела ни в Измир)
(Асансьорът в Измир)

Между градовете се придвижвахме само с автобуси, а в Кушадасъ от/до автогарата с такси. Целият транспорт е по-цивилизован от тук, междуградските автобуси са много удобни, чисти, слушаш си музика от телевизорчето пред теб (с твои слушалки), стюардите мъкнат багажи, правят кафета, чайове, раздават по няколко пъти бисквити, знаете какво е обслужването там. Билет Кушадасъ-Денизли купих още тук от нета, защото трябваше да хванем точно определен автобус, там ми го разпечатаха за секунди. В Памуккале пък е чудна красота, а селото е пълна дивотия. Навсякъде беше много топло +26 градуса.

На връщане летяхме до новото летище, вече го сефтосахме септември, като ходихме на море.
(кацаме на новото летище - черноморският бряг)
Оттам хванахме шатъла до Еминьоню, където бяхме към 12 на обяд и оставихме куфарите в клетките на Сиркеджи. Понеже сутринта станахме към 5 заради полета (те от онова летище са до 9 и след 18 часа), а и цяла седмица навъртахме поне по 15 км на ден, за геройства не бяхме готови. Часове се шматкахме в Каракьой, където бях наточила зъб на един ливански ресторант Тахин (аз съм фен на такава кухня) - много беше вкусно.
(Каракьой - известният бар Карабатак)

После от мързел се качихме на обиколка на Босфора с Turyol, защото къде другаде можеш да седиш с опънати крака час и половина и покрай теб да минават красоти. Обаче в събота е фраш по тия турове - пълно е с местни пришълци от селата (или поне такова им е поведението), през седмицата е къде по-спокойно.

Надвечер обикаляхме района около Египетския, изкарахме минимум час в Уайкики и вечеряхме кремчета и кюнефе в Хафъз Мустафа, щеше ни се в онова до Сиркеджи, но двата етажа горе бяха пълни и имаше девойка-координатор долу, на която по радостанция постоянно й съобщаваха колко места са се освободили. Ние седнахме в малката сладкарничка на Хафъз зад Новата джамия. После обикаляне, Мармарай и влакът към България.

Имам планове за три бъдещи ходения из страната, т.е. са купени самолетни билети на смешни цени – имаме за Анталия по Коледа по 33 лв с Тurkish Аirlines, за море юни и пак за Измир за пролетта на сходни цени. Но днес на гарата в Пловдив ми казаха,че разписанието за влака щяло да се променя след 14.12. и за натам влакът щял да пътува по-рано, към 18 и нещо ще тръгва от София, в 21 от Пловдив, но нейсе, ще си коригирам плановете, като публикуват разписанието.

Не си ли от Пловдив? Така съм запомнила.

Отговорих ти на лични и после видях в гугъл, че доста е намалял градът ни. 😊
После не зная защо погледнах за Одрин и се изненадах, че ми се струваше къде къде по-малък, а той 400К.
Странна работа.

(Кузгунджук в Истанбул)

(пак там)

(Кючуксу, от корабчето)

(Бяла, спретната къщурка на Босфора)

(Измир, залез от терасата на хотела)

(Измир, площадка по известната им крайбрежна – Кордон)

(Снимка от корабче на бизнес района. В Измир също има карта тип Истанбулкарт. Купихме си още от летището - има гишета с продавач. Важи за автобуси, трамваи, метро, градска железница. Три лири стандартен билет. Но по-малко места за зареждане има, по автобусните спирки пък изобщо няма.)

(Измир, къща от уличката под известния Асансьор)

(Измир, гръцките къщички в квартал Алсанджак. Много личи гръцкото влияние, в центъра има много църкви и по-малко джамии. Все пак до преди 100 г. населението е било предимно гръцко, еврейско и арменско)

(Пак в същия квартал. Вечер там не можело да се спи. Много шумни заведения)

(Басейнът на Клеопатра в Памуккале, плаща се допълнителен вход 50 тл. Билетът за Памуккале плюс древния град Хиераполис е 60 тл (общ е).

(Амфитеатърът в Хиераполис)

(Памуккале)

(Снимка от Птичия остров в Кушадасъ - много народ имаше в града, много трафик и лично аз там на море няма да отида. Но за един ден беше чудесно. Септември бяхме в Олюдениз, Каш, Калкан, Фетие - там е моят рай.)

(Сутрин от терасата в Кушадасъ. Имаше снимки на круизен кораб на стаите в хотела, отиваме там - няма ми го кораба. Дойде чак на следващата сутрин рано.