Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: X
Дайте ми съвет как и какво би могло да ми помогне да изляза от депресията причинена от психически травми последвали една след друга.2 години живях и работих заедно с приятеля си отделяхме дълго спестявания за сватба.малко преди сватбата разбрахме че съм бренменна.дни преди сватбата се скарахме и той си тръгна не можех да се свържа с него изгони ме и на улицата.светът ми се срина.реших да абортирам.много го бяхме искали аз се радвах когато ходех на прегледи спрях цигарите и всичко вредно.решението за аборт трябваше да го взема бързо и сама.беше най тежкото нещо което да направя.неисках но нямам доходи как щях да се справя а при този човек неможейх да се върна след това унижение.немога да си го простя нито пък на него че ме подтикна с държанието си.чак след седмица той ме потърси и поиска да се върна при него но не..никога чувствам се толкова зле че не виждам никакъв изход сринаха ми се всички мечти нямам желание за нищо и изгубих доверие в хората.как да продължа напред ?

# 1
  • София
  • Мнения: 546
Здравейте!

Изброените от Вас събитията са интензивни, интимни и предполагат сериозна емоционална натовареност. На всеки се случва да се справя с трудности, но това, което описвате, е силно разтърсващо и доколкото разбирам се е случило в рамките на кратко време.

В думите Ви много силно се откроява темата за загубата. Загуба на детето, на доверие в хората, на партньора, на мотивация. Колкото и трудно за прочитане да е това, което ще напиша сега, толкова е и от значение – едни от особено важните етапи при справянето са приемането и тъгуването. Да, казвам тъгуване, тъй като много често хората, съзнателно или не, избираме да се вглъбим в работа, ангажименти, разнородни дейности, започваме да отричаме случилото се, избягвайки сблъсъка с болката и страданието, а те неизменно присъстват в подобни моменти.

Вероятно е сега да не намирате онези утеха и заряд, които са Ви давали предишните любими занимания (хобита, дейности, социални контакти) поради тежката ситуация, в която се намирате, но се опитайте да дадете шанс на себе си, с необходимите на Вас самата темпове, с времето да преоткривате тези занимания, както и да работите по посока на това да намерите други градивни такива.

Позволявам си да кажа това, защото Ви се е струпало много, но в подобни случаи работата с психолог/психотерапевт може да бъде особено полезна и подкрепяща процеса на приемане и възстановяване.
Пишете отново, ако имате нужда. Може да се свържете и на лично съобщение, ако предпочитате.

Сърдечни поздрави,
Славея Дънева – психотерапевт

# 2
  • Мнения: X
Благодаря ви,за отделеното време и отговор.Всичко е точно така,както ми казвате,че всичко се случи много бързо, наведнъж(1седмица)и толкова е минало и оттогава.Аз така и правя затворила съм се в себе си и изчаквам с времето болката да поотмине и се моля да не изгубя вярата в любовта завинаги,защото не е първото разочарование,но специално от този човек никога не го очаквах.Бях готовА да споделя живота с него и да имам дете от него.Той е този,който под влияние на гняв отказа и съсипа всичко и сега съжалява,но късно.А и аз виждам,че той не осъзнава съвсем къде сгреши или неиска да признае,а такъв човек не би могъл и да се промени,мисля аз.Харесваше му и да ме изолирва от семейството,приятелите,излизания дори и рядко,а понякога пиеше и не носеше.започнах да Мисля че и той има някакви проблеми на психична основа.Извинявам се за дългите съобщения.Отново благодаря за отговора.

# 3
  • София
  • Мнения: 546
Здравейте отново!

Напълно разбираемо е да мислите и за неговото участие или неучастие във времето на вашата връзка, точно затова говорим за взаимоотношения, защото следва да има взаимност. Невъзможно е да определим математически кой колко вина носи (още повече, че всеки от партньорите има своята гледна точка), но освен вина всеки следва да поеме и отговорност за случилото се. В този смисъл, не поемайте неговата отговорност и/или вина, това е невъзможно. Поемете отговорността за себе си и най-вече за възстановяването си и израстването от научените уроци.

Разбирам, че се връщате към тези отношения в мислите и чувствата си, особено щом сте инвестирали толкова в тях и сте имали надежди за създаване на семейство, но сега е важно да помислите за себе си.

Сърдечни поздрави,
Славея Дънева – психотерапевт

Общи условия

Активация на акаунт