Брак и деца с по-млад мъж

  • 21 885
  • 713
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 6 624
Родих на 34 години. Някои ще кажат - ее, ми нормално за сегашното време. Да, но не е. Не мога да си простя, че толкова време се мотках - та кариера, та пътувания и вселенски веселби. Ако бях предприела 6-7 години по-рано крачката сега можех да имам две деца, защото сега на 38 ме е страх, а пък и нямам сили и желание вече. Това го пиша като най-общо казано, че ако задълбая с всичките му елементи и украси, става страшно.
Не съм ЗА раждания на 18-20, а още повече след 37 - твърде много неизвестни, твърде много стрес тепърва. Мое мнение, не ангажирам никого с харесвания.

# 166
  • Мнения: X
Точно де. На 38 вече и мен ме беше страх за още едно. Нея сигурно и за първо я е страх. Абе на тази възраст наистина вече е голямото мислене, ама ако така, ама ако иначе, да се погледне от всички посоки, което е по-скоро вредно.

# 167
  • Мнения: 5 965
Имам 3 приятелки в началото на 40-те си години, без деца. Е, голяма драма е.
Не забременяха не поради медицински проблеми, държа да подчертая, защото това е много различно и не е тема на разговора ни. Все мъжът (гаджето за момента) не беше нещо подходящ и достатъчно... еди какво си.

# 168
  • Мнения: X
При положение, че жената в момента няма сериозен партньор, а само някакъв с недомлъвки, ако наистина я тревожи мисълта за репродуктивните й шансове след определена възраст, според мен трябва сама да си прецени, кое й е на първо място. Дали това да си срещне човека, с който вярва, че може да бъде до старини. Или това, че неистово копнее за дете. Ако е първото, нека продължава да го търси ( макар че гаранция за нищо няма), приемайки, че може и междувременно да намалее яйчниковия резерв или да има проблемна бременност. Ако е второто -  тогава дето ще забременява от първия срещнат, дето не знае сърби ли го, боли ли го - по-добре да използва донор и толкоз. Това че вече има дете не винаги е пречка после да си намери мъж. Даже напоследък масово се събират ергени с жени с по едно-две деца от предишен брак.
Това, което прочетох дотук от авторката, ме кара да мисля, че тя си държи на последователността връзка-дете. Аз самата съм била пред такава дилема в напреднала възраст ( даже още по сложни бяха при мен нещата) и от личен опит знам, че акъл е много лесно да се даде отстрани, но не е така, когато сам трябва да вземеш решение.

# 169
  • Мнения: X
Алба роса, точно.
Не знам, аз като я чета, не ми изглежда да я стяга нещо. Чела съм тук жени, които ги стяга, има си разлика в изказа.
На мен също не ми е много широко около врата. По принцип искам деца, ама - този пие, онзи не знае живее ли му се с жена и пр... Накратко, обмислям си идеята за донор. Ако до 2-3 години не се появи някой, който счита, че може реално да гледа дете, а не да де паникьосва, че няма да може да ходи на концерт на Джудас - ще действам. Но определено не мисля, че е ок за самото дете като вариант да се появява само защото мама я е пернал хормонът, а татко няма в картинката.

# 170
  • Мнения: 18 317
Абе, то е така, на теория. То пък ако вземе, че се появи някой желаещ за дете, а на теб не ти хареса, какво правиш? Пак донорство ли? Ми те медицинските проблеми жената няма как да разбере, че ги има, доде не почне с опитите, било и за инсеминация.

# 171
  • Мнения: 6 624
Аз пък имам комшийка на 50 и малко, която си живее доста охолно, позволява си всичко, много пътува по разни екзотики. Има си куче, един куп приятелки и някакви мъже от дъжд на вятър, но дете не. Много ми е жал. След като се появи детето осъзнах, че няма нищо по-важно в тоя живот. И цялото това моткане и тази несигурност е пълна загуба на време.

# 172
  • Мнения: X
Ами какво правиш -  сещам се и за двойка, в която жената открито е заявила, че целта й е да има дете. Той се е съгласил, че е навит да става татко.  Набързо се женят и си го правят. С ясното съзнание, че не толкова до влюбеност, пеперуди, ами с цел възпроизвеждане. Но като цяло и двамата с от една черга, няма някой който да е зависещ от другия, няма и някакви непреодолими неща, които да ги дразнят един в друг. Отделно съм слушала познати да разказват за жени, които съвсем делово подхождат и предлагат връзка с цел създаване на дете, отглеждането му заедно докъм 2-3 годишна възраст и после ако не се харесат двамата, който откъде е. Това примерно срещу жителство в САЩ за него. Но това е единичен случай.
Иначе е нормално,  ако 20 години си била в търсене на перфектния, и накрая се появи някой със сериозни намерения, па макар и не толкова перфектен, да прецениш с кое точно можеш да направиш компромис. Но ако да речем, се появи някой "сериозен" кандидат, който има сериозен проблем с алкохола или хазарта, не знам дали всеки би си сложил с него таралеж в гащите. Най-много да му се обясни, че ще бъде нещо като неанонимен донор. Виж, ако е по-дребничък от идеала за мъж или носи сандали с чорапи, по-може да си затвори очите принцесата.

# 173
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 152
Мъжът ми е пет години по-малък от мен. От 10 години сме заедно, дете имаме, никога не ни е пречила възрастовата разлика.

# 174
  • Мнения: 269
Докато ви изчета мина време... Много полезни неща се очертаха. Да, държа на тази последователност читав мъж-дете. Да, широко ми е и на мен. Пардон. Беше до сега. Идеята за дете ми е била смътна и далечна. Очаквах да ми се случи както ти идва цикъла, примерно. На всяка жена се случва. Реално разговорите с този мъж по темата ме провокираха да се размисля активно по темата. Особено при факта, че го харесвам много. Като ви чета се вдъхновявам. Но стигайки до наличните обстоятелства и неговата пасивност (както стана ясно) се опитвам да не се сдухвам. Реално сега излизам "на пазара" и още не съм "си счупила главата няколко пъти", за да се отчаям и да действам много бързо или тотално да се откажа от мисълта за потомство.
Човекът си е в норма. Смятам, че и аз също. Опира наистина до желание и при него да съжителстваме.

# 175
  • Мнения: 3 186
На някои им се случва, други трябва да си го случат сами.

Какво обмисляте за съжителството? Той при теб ли ще се мести?

# 176
  • Мнения: 269
Аз самата съм била пред такава дилема в напреднала възраст ( даже още по сложни бяха при мен нещата)...

Какво се случи в твоята история?

Не се обсъжда съжителство, а по-често заедно. Всяка вечер. Той ще дойде при мен, в моя град, търси жилище, но има планове за развитието си и някак не чувствам идването му тук като съотнесено към мен.

# 177
  • Мнения: 18 317
не е добре да е отнесено само към теб, нима смяташ да се кукне вкъщи и да чака на любовните трепети само.
Не те разбирам, честно.

# 178
  • Мнения: 5 965
Тоест, ти живееш в по-голям град, с повече възможности за работа и развитие?
Преди да се запознаете той имал ли е планове да се мести с такава цел в твоя град?
Или ти си целта, но и на него не му стиска, както и на теб -  да се заяви?

# 179
  • София
  • Мнения: 2 965
Смятам, че авторката е на възраст, в която е много опасно да си прави илюзии, да изчаква и да прави компромиси. Трябва й истинска, перспективна връзка. Другото е губене на време.

Общи условия

Активация на акаунт