Отговори
# 525
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 635
Тук се съгласявам с Ежко напълно.

Ред: и с долния му пост също
И допълвам, че е напълно по силите на един петокласник да попрочете малко повече. Да не говорим за по-опитните гимназисти

Последна редакция: нд, 20 окт 2019, 21:58 от Leika_moja

# 526
  • Мнения: 5 425
Относно историята - при учебници, натъпкани с години и сто хиляди факта на страница не виждам никакъв смисъл да се учи за нещо повече от оценка.
Това, че даден учебник е боклук не е основание да не се учи История. А датите трябват за взаимовръзка между събитията. Вземете един отличник и го помолете да направи паралел между развитието на христианството в Англия и България, а после и анализ на последствията от различията. в 99% от случаите отговорът ще е "не сме го учили". Преведено - никой не им го е дал сдъвкано. На по-дълбоко ниво - датите са ги учили, но някой им е казал, че не са важни. А да правят анализи - да, никой не ги е учил. Нито пък мисленето и анализът са в изискванията на МОН за висока оценка.
Спасението е в ЧУ, в което се преподават знания, а не се гонят постижения на НВО. Все по-малко такива има. Търсенето определя предлагането.

# 527
  • Майничка
  • Мнения: 13 887
Е, що пък само ЧУ? С 11 клас правихме паралел м/у средновековна френска и средновековна българска литература - много добре си се ориентират децата спрямо историческия контекст, а не е като да ги учат тази година.

# 528
  • София
  • Мнения: 62 595
То от трябване до реалност е зад девет планини в десета. не е като да не са учили, просто учеха основно за оценка.  За паралелите научиха от дискавърските канали, а не от учебника по история. Високата оценка си е висока оценка - стратегията по този предмет беше по целесъобразност. Анализи се учат да правят по другите науки, защото без анализ няма как да разберат физиката, химията, че и литературата.
Относно философията, историята и т.н. - нещата започнаха да им се наместват и да им се повишава интересът заради разбираемостта в гимназията. Сега като студенти учат философия на науката, философия и др. и вече са на доста по-зрял акъл, за да им се получи картинката. Всяко нещо с времето си.
Какво спасение в ЧУ, там да не би да не гонят постижения за НВО? Много от децата след седми клас кандидатстват в държавните елитни. Търсенето за гимназия е основно за държавните елитни, които са една шепа. Частните са малко, а мерещите сили с държавните елитни я са 2-3, я не, а и те са с малък капацитет.

# 529
  • Мнения: 6 382
Ние в рода на майка ми имаме една книжка, печатана на онези печатни машини и подвързана в зелена картонена папка с метална машинка. Описание на рода ни от ранните години на 18 век. До днес.
Полезно е, но деца в малките класове изобщо не осмислят занятието.

Последна редакция: пн, 21 окт 2019, 07:24 от .♥.Fancy.♥.

# 530
  • Майничка
  • Мнения: 13 887
Просто в малките класове точно това знание трябва да е в малки дози - до родителите на реални, познати хора. Нататък вече е абстракция

# 531
  • София
  • Мнения: 20 051
Мецан отново щом пропише
и тръгне рими пак да спряга
във тях предлагам да опише
кой какво във "избор" влага.
Когато станеш пълнолетен
и свойто бъдеще чертаеш,
животът става по- заплетен -
тогава е добре да знаеш,
че в тези твои първи крачки
пак може мама да помогне,
а ти щом заковеш спирачки,
импулса тя ще превъзмогне
варианти разни  да предлага,
житейски  опит да изтъква,
представи свои  да налага
и чужди примери да вмъква.
Попиташ ли я, ще ти каже
какво във плана  я смущава -
тя няма цел да  те откаже
или пък да те принуждава
покорно  натиск да приемеш,
мечтите свои да забравиш
по път различен да поемеш
и ред компромиси да правиш.
Ти вече зрял си, имаш цели,
в очите ярък пламък свети,
затуй  не с врели-некипели,
а само с търсени съвети
при нужда ще помага мама,
ще бъде пак за теб опора,
но истината най-голяма
не ще се ражда с нея в спора.
Ти грешки свои ще допускаш
и вятъра безспир ще гониш,
моменти ценни ще пропускаш
и сълзи може би ще рониш.
Последствията ще приемаш,
ще падаш, но и сам ще ставаш,
света със смелост ще превземаш
и няма да се заблуждаваш,
че тези качества прекрасни
са плод на някаква програма,
със пот и грижи ежечасни
възпитаха ги в тебе двама.
Те татко се зоват и мама
и най-добро за тебе искат.
И обещавам ти, че няма
за избори да те притискат.





# 532
  • Мнения: 7 683
Е за Русалката - респект! Истинска поезия, само можем да замълчим и да се учим. С удоволствие я чета!

И все пак за деца големи
тя тоз шедьовър сътвори,
а пък за нашите проблеми
дори самата тя не скри -
отдавна е от тях далече,
нормално я вълнуват вече
въпроси нови и безчет
с равнище университет,
защото майка е голяма -
със труд и хъс, и много знания -
и трите щерки са в Германия,
при тях и нея празно няма,
макар в различни градове -
успехът всички ги зове.

Обаче, честно тук ви казвам -
не мога вече аз да спазвам
Онегинския си куплет,
защото тук прочетох, клет,
изцепката след мен на Ежко
и вече много ми е тежко
без много, много да се зоря,
достойно да му отговоря.

Наистина ми натежа -
не зная Ежко как можа
отново толкова нелепо
във своя стил да се изцепи!

И нямам вече грам съмнение,
че сбърках, като си изтрих
предишното стихотворение
на него дето посветих!

Но имал си и той другар
в хапливия си коментар -
тук виждаме, със думи ярки
че вече включи се и Шарки,
те двама са голям тандем
и пак направиха проблем.

Наистина е много жалко,
че се заяждат със Русалка.

Последна редакция: нд, 20 окт 2019, 23:38 от Татко Мецан

# 533
  • Мнения: 5 425
...тогава е добре да знаеш,
че в тези твои първи крачки
пак може мама да помогне,
а ти щом заковеш спирачки,
импулса тя ще превъзмогне
варианти разни  да предлага,
житейски  опит да изтъква,
представи свои  да налага
...

Сладката песен на русалката, водеща право към подводните камъни.

# 534
  • Мнения: 6 382
Ежко, "бе"! Пак ще пишеш посред нощите. 🤣😜😀

# 535
  • София
  • Мнения: 62 595
тъкмо ще има от какво да се оплакват на психоаналитика си като станат на свой ред родители Wink

# 536
  • София
  • Мнения: 16 549
Ей, верно, Русалката е  вече "empty nester". Вкусът на свободата.

# 537
  • софия
  • Мнения: 5 148
Така и така сме на тема поезия (Благодаря на Мецан и Русалка за споделения талант) поствам ви нещо много любимо от Джубран Халил Джубран,световно известен ливански автор.

“  Вашите деца не са ваши чада.
   Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
   
   Идват чрез вас, но не са из вас.
   И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. 
  Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,
  защото те имат свои мисли.
   
  Можете да им дадете подслон на телата им,
  но не и на душите им,
  защото душите им обитават къщата на бъдното,
  в която не можете да влезете дори насън.
   
  Можете да се стремите към тях,
  но не се мъчете да ги направите като себе си,
  защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
   
  Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
   Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с    мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
   
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той  обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.  “

# 538
  • София
  • Мнения: 20 051
Ежко, четенето с разбиране не ти е  сила сякаш ... Май не схвана какво символизрат спирачките в цитираното. ДОРИ и мама да се опита да се налага, "детето" е вече достатъчно зряло да каже стоп на прекомерните й напъни (ако въобще има такива). А и аз съм русалка добронамерена, като на Дисни героините, при това и пенсионирана, та не завличам никого като същинска сирена с омайна песен към дълбините..

# 539
  • Мнения: 6 386
Русалка, супер автор си. Ръдиард Киплинг ряпа да яде.

Общи условия

Активация на акаунт