Неподходящите чувства към неподходящия човек

"Но имаш себе си!  И за да не се изгубиш, обърни се към теб самата и се питай какво искаш от живота, но не чакай някой друг да определи, само ти и твоите желания са важни сега!"

Всъщност след дългогодишен брак,това е най-трудното.
Примерно аз,срещнах съпруга си на 19.Сключихме брак на 25.
Как да кажа какво искам от живота? Като аз съм го градила през живота си?
И в един момент си на 180градуса.Че даже не става дума в началото да градиш,а просто да се съхраниш...
И после идва другото.Започваш да се оглеждаш и да изпитваш липсите.
При едни едно,при други друго.Според вътрешното им аз.
Но наистина е важно собственото Аз.
Да се вгледаш в него и да се обикнеш и уважаваш.

Ще се върна 10-тина години назад.
На 26 се бях вгледала в себе си или... Намерих нещо, което да променя. Поставих си за цел са направя нещо, за да започна да се харесвам. Съсредоточих се върху това. Работих по въпроса. Промених се /може би само външно/. Дали се харесвах не знам. Сравнително добре приемах ежедневието си в този вид и тогава...
За зла участ. Наистина не очаквах. Появи се някакъв той, който ми разбърка целия живот. От една страна ми демонстрира, колко е хубаво да бъдеш харесвана, от друга ясно ми даде да разбера, че няма да ми даде нищо и си изчезна с гръм и трясък. 3 месеца се колебаех дали мога да се върна към "само аз и аз истински важна за себе си". Не успях. Беше ми се появило твърде силно желание да съм важна за някой друг.
От тогава се случват тези "болни" истории. Избирах хора, които, ако не мога да покоря с външност /в нея никога не съм вярвала/ да впечатля или дори да подтискам с интелект. Колкото и грубиянски да звучи - избирах хора, които в една или друга степен бяха глуповати. До никъде не ме доведе това.
Този път /не защото съм влюбена/ наистина съм избрала различен човек. Някой, който харесва ума ми не от позицията на ниско стоящ, а навярно на равен.
Може би съм писала по-горе, но когато описах този човек на свои колежки /хора с които работя от години/ тяхната реакция беше "това си ти. това е евентуално единствения друг човек с твоите странности и твоя характер."
Всичко това естествено не променя фактите, че не се получава, че няма да се получи.
И днес той е там - не бяга, но и не се приближава. Ако го потърся - ще отговори, ако попитам - ще даде съвет, ако се оплача ще каже - миличкото, съчувствам ти, ако пожелая да се видим /извън това, че точно сега има ангажименти/ ще каже - добре, ще се радвам да се видим в този ден. Това е всичко...

."..точно заради страха ми, че няма да има друг" - ето това е ключът от палатката, тук се корени проблемът ти. Единственото, което може да промени живота и връзките ти, е именно да се научиш да поживееш сама, без нужда от мъж на всяка цена! Опитай и със сигурност ще видиш резултат след известно време. Мъжете бягат или не ти дават сериозното си обвързване, точно защото ти показваш, че отчаяно се нуждаеш от тях. За да те уважава един мъж, той трябва да види, че ти си самостоятелна, че можеш и без него да се справяш, че няма да правиш компромиси на всяка цена. Тогава именно ще се намери някой, който той да тича след тебе, а не ти да му се обесваш на врата. Ако не поживееш сама, ще се въртиш все в този кръг. Нищо не ти пречи да си сама за някакъв период, в който да обърнеш внимание само върху себе си, а не да се фокусираш върху някой друг. Запиши се на нещо, което ти е интересно, за да не седиш сама с мислите си много. На някой интересен курс, с който ще придобиеш нови умения и съотв.и повече самочувствие. Ходи някъде с приятелки и т.н. Нека да започнеш да излъчваш независимост, самостоятелност, а не на челото ти да пише, че си отчаяна че няма мъж, който да ти дава по някоя троха внимание. Това е, което ще подобри живота ти и връзките ти - да се видиш ти самата в нова светлина! Ако продължаваш само да се фокусираш в търсене на мъж, на всяка цена, ще циклиш в същия кръговрат доживот.

Той идеално е влязъл в ролята на фаталния любовник, който може да бъде много галантен, нежен и подкреряш, но само в моментите, в които той пожелае или когато сте заедно.  И тъй като си е подсигурил да е недостижим, това го прави още по-желан и интересен и перфектен. Да, това би побъркало една жена, признавам. Именно заради това му бий шута! Възпитано.
Всеки е минавал през загуба на любови. Някои загуби не се забравят, но си длъжна да живееш с тях и да бъдеш пълноценна колкото може повече. И следващите ти стъпки да не изхождат от натрупаната болка, а с ясното съзнание на преодоляла разрива и научила урока от него.  
Сама виждаш, че с мъжа ти би било безсмислено да продължавате и се е получило добре така, а си плакала за него и дори си го молила, нали...
Сега от позицията на миналото време, не смяташ ли, че е било урок?  И възможност за теб?
Обичаш ли да четеш книги? Какво обичаш да правиш, имаш ли хоби? Какво правиш през свободното си време?

Обичам да чета книги. Може би глупави, лековати истории. Художествена литература /любовни романи, семейни истории, чиклити и други "бози"/.
Извън това, че чета доста. Имам 4 годишна дъщеря и много домашни любимци. Друго свободно време по-скоро нямам.
Все още възприемам мъжа ми и провала на брака ми не като полезен урок, а като огромна рана - неща, които ми каза, искрено мнение, или обиди, или ..., за които всеки път, като помисля ми причиняват болка и ме сриват. Не, че някога съм имала самочувствие, но това, което се случи и думите му..., както и да е.
Човекът сега не влиза в ролята на ...
Той представя ясно себе си и това, което може да даде или не може да даде, предвид своите досегашни грешки.
Моя грешка, съответно е да си въобразявам, че може да бъде различно, че аз мога да бъда нещо специално и да се случи нещо специално.

Много си ми симпатична.
Според мене си дай време.
Искаш нещо, което този мъж няма как да ти даде.
Е, ще дойде друг, който ще го дава с пълни шепи.

Но пак казвам, преди да дойде този друг, трябва да се научиш да не търсиш това на всяка цена, за да станеш желателна.

Пухи, твоята е ясна. Класически и типичен случай си, достатъчно си аналитична, за да ти го разяснявам. Ти сама си го знаеш - интровертна, фокусирана върху прекалено малко неща в живота си, склонна на прекомерно самоанализиране. Такива хора като теб (и мен, но аз отдавна работя по въпроса и доста успешно) не успяваме да живеем в реалността от постоянното дълбаене в себе си. Оттам идва и тази твоя странност, която според теб прогонва хората, и в частност - мъжете. Не е никаква странност. Всеки, поставен в изолация, развива един особен поглед към нещата.
Предлагам ти просто решение на всичките ти проблеми: започни да спортуваш. Започни с ЕЖЕДНЕВНИ домашни тренировки  -  в интернет е пълно с такива. Гарантирам ти:
1. Видимо разкрасяване и подобряване на тонуса и стойката
2. Повишаване на самочувствието, положителното мислене и общата енергия
3. Избиване на всякакви глупави мисли от главата, които те тормозят
4. Здрав и непробуден сън
5. Съществено повишаване на волята и самодисциплината

Уверявам те, че ако само 1 месец си упорита и последователна, значението на такива заместители на общуване като господина от Тиндър просто ще избледнее до напълно контролируема степен. И ще ти се освободи желание и потенциал за един куп други, много по-полезни за теб и зареждащи те неща.

А бе тя си е достатъчно желателна, но е хубаво да стане и желана.

Ами да, желателна за някого

Спортът е добро предложение и стъпка напред. Но като те чета ти не искаш да си помогнеш сама и да се убедиш, че можеш. Не само си отчаяна, а и продължаваш да чакаш да дойде някой принц и да те спаси от теб самата. Може би си такъв тип характер или да ти е рано да осмислиш нещата, не си чакала много след разрива на брака.

В такъв случай направи обратното - остави мислите за глобалното и се фокусирай върху детайлите!
Например  да продължаваш с тези отношения, но поне да си редуцираш очакванията и се насочиш върху пълноценно изживяване на моментите с него с ясното съзнание, че са само моменти...Искаш го и си го вземаш, но знаеш, че е за малко!
 Ако  изживяваш и излъчваш щастие в тези моменти, а не да ги опорочаваш в тъга и мисли за бъдещето, това пак е една стъпка към твоето "оцеляване". /И бонус може да има, но какъв, сама ще разбереш, ако го постигнеш./
 Това е обаче висш пилотаж. Можеш ли да живееш за мига?  
И също е вид мобилизация  - можеш ли да даваш най-доброто от себе си като сте заедно, като не мислиш какво ще стане по-нататък?  
Голяма крачка е, повярвай ми! Най-често страховете ни и черните ни мисли са причина да пропускаме толкова шансове да изживеем прекрасни желани мигове!!!  А миговете сега са много определящи за бъдещите такива!
След като не можеш да му кажеш край - живей с щастието от срещите ви. 
Междувременно може да започнеш да спортуваш. Ако проявиш малко упорство, много скоро ще ти хареса, уверявам те. Това ще вдигне с една идея самочувствието ти. Като направиш няколко крачки, следващите ще почват да идват сами...
Опитай!

Опитвам с изживяването на момента. Стигнала съм дотолкова, доколкото преди си помрачавах и момента с мисли, че това е само момент, а сега мога поне, докато съм с него да не мисля, че ще се видим пак чак... Тези мисли успявам да си ги оставя за времето, когато съм сама.
Относно спорта /написан на две или повече места по-горе/ това е едно от малкото неща, които мога да кажа с цялата си откровеност, че мразя. МРАЗЯ го. Самата идея ми е противна. Няма да си причиня това допълнително страдание в никакъв случай. Аргумента "не си пробвала и не знаеш, колко ще ти хареса" ми се струва, че не е подходящ. Пробвала съм месец или два точно такъв тип упражнения у дома. Всеки ден часа за упражнения ми беше най-гадното и отвратително време за деня. Освен, че в момента упражненията ми бяха противни и неприятни /някои дори болезнени/, не почувствах и никаква мотивация след например цял месец постоянство. Освен адската мускулна треска нищичко във външността ми, тялото ми или самочувствието ми не се промени.
Спорта не е за мен или аз не съм за спорта.
Мога да чета, да рисувам, да шия гоблени или да ги подреждам от камъчета, да гледам котки, кучета, цветя, да разхождам кучета, но не и тази гадост - спорт.

Ами фокусирай се върху което ти харесва, започни и ново, което да усвояваш. Но не си помагаш с тия срещи и търсене на контакт, защото така или иначе това присъства после в мислите ти и те тормози. Трябва да си освободиш мисълта, а това не става като правиш и чакаш следващото контактче. Интересно ми е защо ти е такъв тип неудовлетворяващ контакт на всяка цена? Не осъзнаваш ли че там е проблемът? Така ставаш зависима и си съгласна на трохи. Защо?!? Защо не си кажеш сама на себе си: "И ако нямам в момента контакт с мъж, какво от това?". Имаш си детенце, върху което да ти е вниманието. Имаш хобита, занимания, приятелки. Хареса ми една тема, в която една жена се беше депресирала как и с кого тепърва ще продължи след развода си на 40+. И някои отговори даваха примери на жени, които направо да се съживили и живеели дори по-забавен и интересен живот от дългогодишно семейните си приятелки. Свободни да си разполагат със своб.си време както си решат и да мислят само за своите си желания. Така че всичко е въпрос на гледна точка. И наистина си задай въпроса - какво ако нямам в момента мъж? Какво толкова? Не казвам, че е добре цял живот да нямаш, но ти зависима от този си страх да не би да няма следващ и това те прави зависима от който и да е, от трохите, които ти дава и ти не можеш да захвърлиш тия трохи и да си кажеш - не ми трябват трохи! И сама мога! Нека някой да те види такава и тогава ще поиска твоето внимание. Повтарям се, но ме е яд когато някои жени са толкова зависими от връзка, че са съгласни на всичко, стига да има някой просто. Имам такава приятелка и колкото и да вижда нещата и колкото и да сме говорили, тя няма сила да се освободи от връзка, в която не получава нищо. И човекът не е баща на детето й, нищо не ги свързва. Но ей така, да има някой, който обаче не те удовлетворява минимално дори. Така че ако не махнеш тази си зависимост, така ще си караш винаги.

Пухи, избщо не искам да коментирам историята ти. Искам само да те поздравя за това, което си и не осъзнаваш, че си.
С удоволствие чета постовете ти. Защо не напишеш книга по тази история?!

И в крайна сметка какво ти дава тази връзка?