ОКТОМВРИйски мами 2019 - тема 9

  • 26 163
  • 787
  •   1
Отговори
# 75
  • Пловдив
  • Мнения: 3 641
А защо на някои жени не им позволява упойката да напъват..т.е не знаят кога какво да правят?! Аз как ще знам кога дано ми кажат..
Хора, тук бебетата не стоят и минута след раждането в стая. Ако се роди секцио пак ти го дават. Твоя придружител да се оправя..мама миа. В Бг си е приятно да ти го гледат хаха

# 76
  • Мнения: 404
Аз съм с хашимото, пия 50мг еутирокс. Каза ми ендокринолога веднага да го спра след раждането и да ида на кръвни и преглед след месец. Чудя се дали е прав.

И на мен точно това ми каза. Като да не повярваш, веднъж мнението  на док.  от Бг и тук, да съвпада. Чак не е за вярване след всички на което се наслушах. Хахах

# 77
  • Пловдив
  • Мнения: 5 162
За еутирокса аз и назад писах, на мен ми казаха да го намаля наполовина и два месеца след раждането да ида на преглед.
Одеве се видяхме с кумувете ни, кумата пък като взела да се вайка, че оставал белег след секциото. Баш това ми е драмата покрай раждането и отглеждането, дали ще имам белег, що за глупост...

# 78
  • Мнения: 469
Аз днес на прегледа говорих с АГ и нали още не знам какво искам, тя пита
Каза, че тя е раждала нормално. И си викам, тя знае кое как е и на теория и на практика... щом тя е избрала за себе си тоя вариант, може пък и по-добре да е.
Ще се пробвам за нормално.
Имам представа как и колко долу горе болят контракциите, от късния аборт, тогава ми пуснаха система. Помня болката ,ще я иЗтърпя.
Повече ме е страх от напъните, че не знам как и дали няма да изглеждам много тъпа, като не разбирам кога и как,какво да правя.
Може да е смешно, но също голям проблем ми е времето и колко ще продължи. Аз съм много препряна, мразя бавните неща и искам всичко да става бързо и веднага...и факта, че не знам колко ще продължи, ме побърква.. 🤷‍♀️
Също и това, че мъжа ми и майка ми ,и баща ми, ще седят някъде и ще чакат... а аз няма да имам телефон и няма да знаят  какво се случва..
Всеки с драмата си 🤣🤣🤣

# 79
  • Мнения: 41
Момичета да се отбележа и аз бях на ЖК беше седалищно предлежание бебо, но вече е главично. И аз се приготвям за нормално раждане , но АГ ми каза бебо си върви едричък ще следим до края и ще решим дали няма да е секцио

# 80
  • Мнения: 4 542
Fffrrr,акушерката нали е за това да те насочва кога да напъваш и кога да почиваш,тя е по важна и от лекаря в случая,и мен продължителността ме плаши най вече като дойде най важния момент да не съм супер уморена и да не мога да съм активна,иначе за напъните ми казаха че такава сила ти идвала че чак си се чудиш на себе си..

# 81
  • Мнения: 1 472
Frrrr, реши ли го раждането...аз днес след репетициите при доктора съм доста по-обнадеждена, че ще се справим....пък, ако толкова видим, че не става винаги може секцио....но според доктора същинското раждане започва в момента, в който седнеш на стола и казва, че имаме 10 минути работа.....днес съм голям оптимист, че всичко ще мине добре...притесняват ме повече неща от суетна гледна точка (което е безумно глупаво), досега клизма не са ми правили, да нямам косми...
Иначе за чисто медицинските неща като упойка и кога кое започва не ме притесняват, защото лекарят отговаря за тях и ще дава напътствия.....
И мен времето ме притеснява, да не продължи безмерно дълго, днес едвам издържах 30минути за тоновете, такива нерви ме обвзеха, хем че просто трябваше да лежа....

# 82
  • Мнения: 1 521
Клизмата е нищо работа, нито се усеща вливането на разтвора, нито после изтича веднага каквото има.
Сядаш ня магарето, пускат ти някакво количество от течността, тя бързо изтича, ставаш и си отиваш в стаята или се разхождаш 5 Мин и ти се дохожда до тоалетна, отиваш и то пада всичко и това е.
Даже клизмите са полезни и прочистващи дебелото черво.

# 83
  • Мнения: 4 542
И на мен клизма не са ми правили,но и четах че един от признаците че раждането предстои е че ходиш няколко пъти до тоалетна с рядко щастие,така организма се изчиствал,а и бебето притискало дебелото черво и ходиш,правело си място..другото пък беше че не се ядяли млечни защото предизвиквали повръщане по време на раждане ама как да знам кога ще е че да ги избегна...

# 84
  • Мнения: 61
За еутирокса аз и назад писах, на мен ми казаха да го намаля наполовина и два месеца след раждането да ида на преглед.
Одеве се видяхме с кумувете ни, кумата пък като взела да се вайка, че оставал белег след секциото. Баш това ми е драмата покрай раждането и отглеждането, дали ще имам белег, що за глупост...
Аз белег нямам. Операция преди точно 2 години и 2 дни. Имам лека бяла черта която ако не ти я покажа аз, ти няма да я забележиш.
А за "леко и меко" в тоалетната изкарах почти цяла бременност с поне 2 ходения на ден 😂

# 85
  • Мнения: 139
Аз като гледам момичетата след секцио как едва едва стават, сядат, и охкат,  се радвам, че не ми е и минало и през акъла за това. А денят преди раждането бях със запек. Изхожданията започнаха след изтичането на водите. Клизмата  не боли. А за напъването акушерката и лекарят имат водещата роля. Много е важно да ги слушате как да дишате и кога да напъвате. Wink Simple Smile

# 86
  • Белгия
  • Мнения: 511
Здравейте, момичета!

Вече два дена боядисване яко вкъщи! ММ намери отнякъде някаква специална боя, без мирис, и да ти е кеф да боядисваш! Стаите горе почти готови, багажа почти стегнат - само няколко неща още имам да доизпера.

Много съм навита на естествено. На мен лично операции май са ми по-стресиращи на психиката, че и планирани.. Последната планирана „оперативна намеса”, която ми правиха беше рязането на една бенка - даже не в болница, а просто при личната ми. Аз цял ден преди това не ядох от нерви, цяла нощ не спах, пих какви ли не успокоителни, ходих до тоалетна по голяма нужда един милион пъти..
Така че, предпочитам да не е планирано. Не ме притеснява чак толкова много продължителността, колкото евентуално болката, но защото нямам идея какво да очаквам. Но пък ММ ще е до мен, така че се чувствам по-уверена в себе си.
Иначе за истории, всяка раждала жена която срещна се чувства задължена да ми разкаже за нейното преживяване.
Много ясно, че при всеки е различно, както вече се убедихме дори с няколкото щастливи нови майки тук.
Това, което искрено пожелавам на всички, е да раждаме както ни се иска без усложнения!

# 87
  • Мнения: 728
Първото си дете го родих нормално-въпреки всичко второто пак мисля нормално стига всичко да е наред. Боли,не боли,страх-не страх--това е най-добре и за нас и за бебешоците.

Последна редакция: пт, 27 сеп 2019, 12:08 от vesenceto_85

# 88
  • Мнения: 61
Аз пък, като чувах как раждат естественораждащите се благодаря, че съм секцио. До човек си е как приема състоянието си и колко се приема, като "мъченик". Вярвам, че всичко е в главата Simple Smile

# 89
  • Мнения: 383
Момичета, в 37 седмица съм и от вчера следобяд имам някакви гадни болки ниско в корема и леко наляво към бъбрека все едно. Малко повече се изсилих вчера да чистя и да готвя и след това ме заболя но сега продължава. Не са като контракции на определен период, а някак постоянни когато съм права и при определени пози на тялото. На някоя случвало ли се е и трябва ли да се притеснявам? Поносими са, но все пак не са приятни. Sad

Общи условия

Активация на акаунт