Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са етапите на пубертета при момчетата?
Как да се справим с промените в поведението на децата по време на пубертета?
Как да се справим с отдалечаването на децата по време на пубертет?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са етапите на пубертета при момчетата?
Пубертетът при момчетата обикновено преминава през няколко етапа. Първият етап, известен като предпубертетния, започва около 9-11 годишна възраст. Следват още четири етапа, като всяко е характеризирано с различни физически и емоционални промени. Тези етапи включват увеличаване на тестисите, растеж на височина, окосмяване по тялото, развитие на полови органи, промени в гласа и мускулен растеж. Пубертетът при момчетата обикновено завършва около 15-годишна възраст, но някои промени могат да продължат и след това.
-
Как да се справим с промените в поведението на децата по време на пубертета?
Пубертетът е период на значителни промени както за децата, така и за техните родители. Важно е да поддържате отворена комуникация, да изразявате чувствата си и да бъдете търпеливи с тяхното поведение. Избягвайте викове, наказания и обиди; вместо това подкрепяйте ги и поддържайте връзката си. Приемането на промените като част от нормалния процес на развитие също е от решаващо значение.
-
Как да се справим с отдалечаването на децата по време на пубертет?
Отдалечаването, което се случва по време на пубертет, е част от процеса на самостоятелност и растеж. Важно е да приемете нуждата им от пространство и време за изграждане на независимост, характер и самочувствие. Родителите трябва да бъдат достъпни за помощ, когато децата я поискат, но също така трябва да ги оставят да се справят сами. Поддържането на връзката с децата по време на този период е важно чрез подкрепа на техните избори и изразяване на чувства.
-
Как мога да се справя с чувствата си, докато синът ми навлиза в тийнейджърските години?
-
Как мога да се справя със ситуация, в която синът ми не спазва уговорките и правилата?
Забрани при нас не действат, не подобряват ситуацията, само говорене и търпение. С голямо нежелание започна училище, смята, че си губи времето там, не, че нещо полезно е правил през ваканцията 
Не го карам за нищо насила, ако има желание за нещо го поощрявам. Единствено за английския съм супер упорита и, макар понякога да ми мрънка, съм му казала, че това е нещо, което трябва да се доведе до край, т.е. да си вземе сертификатите за владеене на езика, има още 2 години, ще изтрае, пък и се справя отлично и не му е чак толкова зле, просто му е по-добре да се размотава. Като излезе в петък след училище с приятели и се прибира в 10 вечерта, викам: "Добре, де, какво ще ти стане, ако се прибереш малко по-рано?!" - не можело, трябвало до дупка да се използва това време, което има да прекара навън 
Ще си я напълним с полезности 
Изръмжах само веднъж да се качва с мен нагоре, повече не му трябваше (познава ме много добре - щях да му тръсна един бой пред хората като нищо 
) и като се качихме ела да видиш: заблъска с юмруци в стената, че нямало да го пусна да слезе обратно пред блока. Позна - заради това не го пуснах да слезе, но по-лошото е, че блъска в стена с драна мазилка и си разкървави ръката доста зле. Стискам зъби, мълча и не се обаждам за раната, колкото и да ми е мъчно. Сам е решил как да реагира и трябва да си понесе последствията, но пак ми стана мъчно - боля го доста и кръв тече.. Като му мина хормоналната криза всичко си дойде на мястото. Даже ми се извинява и сам предложи да му видя ръката. Добро ми е детенцето, но ей такива тестостеронови кризички му вадят душата. 
Само до преди година и половина вечеряхме заедно, гледахме заедно филми, идваше с мен тук-там. 
На терапията получавам помощ, но усещам, че имам нужда да споделям с хора в идентично положение. Надявам се, че взаимно и най-вече с помощта на нашите мъдри и прекрасни деца ще пораснем и ще бъдем щастливи и свързани завинаги! 
Все такива майчински неща. Аз се старая да го оставям да прави каквото е решил в по-голямата част от времето. Ако ми трябва помощ го моля за нея, точно както бих помолила някой друг и не ми отказва, като разбира се старая да правя същото и спрямо него. Ще мине, период е, а ти не си го слагай на сърце чак толкова. Не си сгрешила във възпитанието му и не си ти причината, това си е от възрастта. 