?Въпроси всякакви за СО?2019

  • 112 120
  • 12 732
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 15 556
Сигурно не е срещнала още подходящия човек, затова и е толкова колеблива в разсъжденията и нагласите си.
Но наистина, внучка да си проваля живота, защото отглежда баба си, не е редно. То за никого не е редно, но пък за младо момиче - съвсем!

# 616
  • Мнения: X
Изобщо не е редно, но е факт, че тримата възрастни са я поставили в тази ситуация, възползвайки се от нея. И сега положението е нито да зареже бабата, нито да пожертва собствените си шансове за нормален самостоятелен живот. Но не виждам как би могла насила да накара другите деца на тази баба да поемат собствените си ангажименти.

# 617
  • София
  • Мнения: 21 356
Затова питам на колко години е. Ако е на до 25 - става, не е речено че трябва да живее с мъж. Но има друго - нагласата. Като свикнеш ти с нея и тя с теб - рязането на пъпната връв ще е много по-трудно.

Моят брат е точно това, което се осъжда тук. Оправя се чудесно и сам, но с майка ни някак на емоционално ниво не можаха да скъсат връвта. Винаги ми е било странно брат ми да говори за нещо по същия начин като нея, все пак са с 25 години разлика. Аз, понеже приличам на баща си (когото тя е избрала, не аз, а не е имала смелост да се разведе), съм лоша и неблагодарна, когато й опонирам.
Но признавам и съм благодарна, че заради тази и други причини, той ме отменя много в грижите за родителите ми.

# 618
  • Мнения: 15 556
В профила е посочено 23 г.
Прекаленото чувство за отговорност вреди на човек. Здравословният егоизъм и чувството за самосъхранение са по-полезни.
Но пък може да срещне мъж, на когото бабата няма да пречи, дори и да живеят заедно. Често връзката през поколение е по-спокойна и приемлива.

Последна редакция: чт, 10 яну 2019, 16:32 от птица

# 619
  • София
  • Мнения: 24 140
Ей, нямате търпение да дочакате момичето- да дойде да влезне в диалог.

# 620
  • София
  • Мнения: 21 356
Тук е форум, не чат. Ще дойде и ще си прочете нещата, но аз в това време ще свивам сарми (в болничен съм, затова). Всеки пише когато му е удобно.

# 621
  • София
  • Мнения: 24 140
Разбира се, точно защото е форум, аз също си позволявам да вербализирам своята неприязън към ровенето по профили, по стари мнения, пък вадене на цитати от стари мнения и т.н. къртишки изпълнения.

# 622
  • Мнения: 4 808
Баба никога не ме е карала да се грижа за нея, това чувствто на отговорност си го усещам аз. Тя винаги е била много самостоятелна и почти никога няма да поиска нещо от друг човек. Мисля, че е именно защото виждам, че няма на кого да разчитам, а тя залъка си е давала от устата за мен, как да я оставя като не е добре...  Просто на моменти имам желание даже и сама да се изнеса, не че тя ми пречи, ами някак си свои правила да си изградя, да се почувствам свободна. На 23 съм, а се чувствам на 50. Искам да пътувам, искам да живея... а не смея 5 лв. да изхарча, да не би да се наложи някой ден за нея да потрябват ако (като) нещата се влошат. И кътам пари, ходя на работа, пазарувам, седя си вкъщи, точно като пенсионерка някаква. Не, че не е излизам от време на време, ама е от тия излизания с тънките разходи. То, ако нея я питам тя веднага ще ми каже да тръгвам, даже и пари ще почне да ми бута от тези, които си е спестила. Ама, аз си усещам, че не е разумно това и че все ще се наложи за нещо по-сериозно, ето сега 100 лв. за лекарства дадохме. Майка ми е с малка заплата, почти нищо не дава, лелите ми и те не са цъфнали и вързали и се чувствам съвсем сама. Може би по-скоро съм ок с това да съм сама и да нося отговорност за себе си, но някак си ми тежи, че и за нея трябва да мисля постоянно. Сигурно неблагодарно звучи... тя не е виновна, че така става.

# 623
  • Мнения: 24 978
Не е неблагодарно. Дъщерите на баба ти могат поне да те отменят в грижите.

Последна редакция: чт, 10 яну 2019, 18:48 от EmmaT

# 624
  • Мнения: 859
Може би по-скоро съм ок с това да съм сама и да нося отговорност за себе си, но някак си ми тежи, че и за нея трябва да мисля постоянно. Сигурно неблагодарно звучи... тя не е виновна, че така става.
Не звучи неблагодарно. Звучи странно едно момиче на 23 вместо да мисли за купони, компании, учене, екскурзии, гадже, да мисли и да е отговорно за баба си. Сигурно бабата не го прави нарочно, но явно като живеете заедно и разчита на теб. А ти пък от обич и чувство за отговорност поемаш повече и повече неща и така се завърта един кръг от който няма измъкване. Трябва да се намери средно положение иначе наистина звучи като да си останете двете с бабата. А когато някога нея я няма, за теб ще бъде много трудно да нарушиш статуквото. Сега е момента да ходиш насам-натам и да живееш младежките си години. Опитай се хем да се грижиш за нея, но и да бъдш себе си и да правиш нещата, които искаш, защото един ден няма да има компенсация за това. Делегирай отговорности и на другите по веригата - това че са зле не ги оправдава - според мен те са повече от теб длъжни да я обгрижват.

# 625
  • София
  • Мнения: 24 140
Май завърши? Ако да, стреми се към по- добре платена работа. Сега, за да можеш да си позволиш да делегираш задължения, а по натам- за теб самата.
Не мога да си представя майка да остави товара по грижите на възрастен човек на детето си. Т.е. мога. Ама не бих я нарекла майка и дано някой ден чувството за вина и дълг не те тласне към неблагоприятни за теб и семейството ти, живот и здраве, постъпки.

# 626
  • Мнения: 4 808
Не съм сигурна доколко е възможно това да раздавам аз задачи и да казвам на големи хора какво да правят. Тя майка ми за мен не се е грижила, пък за нея. Не знам доколко човек, който цял живот бяга по тъча ще се усети, че има някакви отговорности. Просто го намирам за малоумно, че баба всичко е дала за тях каквото е могла, апартаменти купи, какво ли не, а сега като не е добре почти не се сещат да се обаждат даже. Сигурно са спокойни, че аз съм тук и затова не я мислят много, много. Някой път ме хваща яд и искам да с разкарам ей така, за да им създам на тях неудобство, ама знам, че баба ще страда най-много от това и затова се спирам.

Catcher, завърших, да. Намерих си стабилна и хубава работа, има изгледи все нагоре да вървят нещата, но ще видим...

# 627
  • София
  • Мнения: 24 140
Някой от тези апартаменти не е ли да на теб или на нея? Всичко е приписано на дъщерите? Щото един наем добре би ви идвал.

# 628
  • Мнения: 859
Не съм сигурна доколко е възможно това да раздавам аз задачи и да казвам на големи хора какво да правят. Някой път ме хваща яд и искам да с разкарам ей така, за да им създам на тях неудобство, ама знам, че баба ще страда най-много от това и затова се спирам.
Директно ще им даваш задачи, а не да чакаш да се сещат. Като не могат с пари, ще й пазаруват, ще я водят някъде, ще я дундуркат като трябва. Не ги оправдавай. И не чакай да се сетят. Те дори не зная какви нужди има жената. И ти имаш до известна степен "вина" за това положение. Аз бих им чукала ежедневно по главата за едно или друго. Не е твоя работа при три живи деца да гледаш баба си.
Някой път ме хваща яд и искам да с разкарам ей така, за да им създам на тях неудобство, ама знам, че баба ще страда най-много от това и затова се спирам.
Ей това е ключа за палатката - че живееш с нея и оттам произтичат отговорностите. Помисли си, ако живееше на другия край на града/страната пак така ли щеше да действаш?

# 629
  • Мнения: 26 940
Уейвче, ти си благороден човек. Винаги си ми била симпатична с постовете си. Адмирации, че правиш това за друг човек. Сигурна съм, че те чака едно много хубаво бъдеще. Щом те е еня и умееш да се грижиш за друг човек, ще създадеш и ще се грижиш и за семейство и деца по този начин.

Общи условия

Активация на акаунт