?Въпроси всякакви за СО?2019

  • 112 120
  • 12 732
  •   1
Отговори
# 720
  • Мнения: 19 077
Нека си възстановяват. Имат право. Но и за нея ще остане част.
Ето го закона и приключвам аз . Наистина Уейвчето помоли да не пишем за това. Но би било полезно за другите.
Глава трета
НАСЛЕДСТВО ПО ЗАВЕЩАНИЕ
 
Скрит текст:
1. Общи разпореждания
 Чл. 13. Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 14.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество.
 (2) (Отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част (чл. 29).
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 15. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 16.  (1) Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.
 (2) Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 17.  (1) Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или тежест.
 (2) Общо завещателно разпореждане, направено под краен срок, се смята за завет на плодоползуване върху цялото наследство или върху съответния дял; началният срок се смята за неписан.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 18. Всеки заинтересуван може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести. Неизпълнението на същите не влече след себе си унищожаването на завещателното разпореждане.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 19.  (1) Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.
 (2) Действителен е заветът на определено количество от родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 20. Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 21.  (1) Завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него или се откаже от наследството или от завета, или е недостоен да наследява.
 (2) Но той не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 22.  (1) Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството.
 (2) Разпоредбите на чл. 48-54 се прилагат и за заветите.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 2. Форма на завещанието
 Чл. 23. Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)  (1) (1) Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели.
 (2) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 578, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.
 (3) Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 25.  (1) Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
 (2) Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 26.  (1) Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя.
 (2) За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 27.  (1) Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.
 (2) Всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.
 (3) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица.
 (4) Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариуса (чл. 25, ал. 2), горните разпоредби се изпълняват от онзи нотариус, у когото се намира завещанието.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 3. Запазена част и разполагаема част
 Чл. 28.  (1) Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
 (2) Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
 Трайната съдебна практика по спорни въпроси, свързани със запазената и разполагаема част от наследството (27 анотации)
 Чл. 29.  (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
 (2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
 (3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
 Трайната съдебна практика по спорни въпроси, свързани със запазената и разполагаема част от наследството (27 анотации)
 4. Възстановяване на запазената част
 Чл. 30.  (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
 (2) Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
 Как българският съд разрешава въпроса с възстановяване на запазена част от наследство (180 анотации)
 Чл. 31. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
 Как българският съд разрешава въпроса с възстановяване на запазена част от наследство (180 анотации)
 Чл. 32. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче.
 Как българският съд разрешава въпроса с възстановяване на запазена част от наследство (180 анотации)
 Чл. 33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
 Как българският съд разрешава въпроса с възстановяване на запазена част от наследство (180 анотации)
 Чл. 34. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32-33.
 Как българският съд разрешава въпроса с възстановяване на запазена част от наследство (180 анотации)
 Чл. 35.  (1) Когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част.
 (2) Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част.
 (3) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено.
 (4) Същите правила се прилагат и когато плодоползуването, рентата или голата собственост са учредени с акт за дарение.
 Как българският съд разрешава въпроса с възстановяване на запазена част от наследство (180 анотации)
 Чл. 36.  (1) Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
 (2) Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
 (3) Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.
 Как българският съд разрешава въпроса с възстановяване на запазена част от наследство (180 анотации)
 Чл. 37.  (1) Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.
 (2) Същото важи за земеделски и превозни машини от значителна стойност.
 (3) Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите.
 Как българският съд разрешава въпроса с възстановяване на запазена част от наследство (180 анотации)
 5. Отменяване на завещанието
 Чл. 38. Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 39. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 40 Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 41.  (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието.
 (2) Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 6. Недействителност на завещанието
 Чл. 42. Завещателното разпореждане е нищожно:
 а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
 б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, и
 в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
 Водещите съдебни решения свързани с обявяване недействителността на завещание (49 анотации)
 Чл. 43.  (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:
 а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и
 б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.
 (2) Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
 Водещите съдебни решения свързани с обявяване недействителността на завещание (49 анотации)
 Чл. 44.  (1) Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.
 (2) Ако узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.
 (3) Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.
 Водещите съдебни решения свързани с обявяване недействителността на завещание (49 анотации)
 7. Изпълнители на завещанията
 Чл. 45.  (1) Завещателят може да възложи на едно или повече дееспособни лица да изпълнят завещателните му разпореждания.
 (2) По искане на всеки заинтересуван районният съдия по мястото, където е открито наследството, може да определи срок за приемането на назначението, след изтичането на който, ако назначението не бъде прието, се счита, че назначеният се е отказал.
 Важни тълкувания на българските съдилища във връзка с наследяването по завещание и отмяната на завещание (193 анотации)
 Чл. 46.  (1) Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъствуват при описа.
 (2) Той влиза във владението на наследственото имущество и го управлява, доколкото тия действия са необходими за изпълнение на завещателните разпореждания.
 (3) Същият не може да отчуждава имотите на наследството освен при нужда и с разрешение на районния съдия, който се произнася, след като изслуша наследниците.
 Чл. 47 Районният съдия може да освободи от длъжност изпълнителя на завещанието, ако той проявява небрежност, неспособност или действия, които са несъвместими с нужното доверие.

# 721
  • Мнения: X
Ако са хора наследниците всичко може, ако не са - пак всичко може. Така, че няма нужда да се публикуват закони - случаи пред мен бол. Може да не е проста работа, но понякога хората имат сериозна мотивация и го правят.

# 722
  • Мнения: 2 651
 Чл. 29.  (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

Тоест 1/3 от частта на бабата от апартамента може да бъде завещана на Уейв. А каква е нейната част - това е друга тема.

# 723
  • Мнения: 15 153
Simple Smile Хора, не хора, проблеми винаги има когато нещата не са уредени приживе. Затова са измислени тези правни инструменти, за да се ползват.
Хипотези много има какво ще стане впоследствие.
В случая за Уейв, която е доста привързана към баба си освен финансовата страна, емоционалната ще е много по-важна, че баба й ще го направи за нея.
А лелите какво ще правят впоследствие ще се разбере. В зависимост от ситуация и възможности се взима решение и се решава проблема. Не е толкова страшно.

Simple Smile Всеки втори има по някаква част от някаква съсобственост и какво, нито са се изтрепали хората, нито се съдят повсеместно, щото дори и да искат това са скъпи изпълнения, които често не си струват и си остават само с мрънкането. Често се разбират съвсем нормално помежду си.
Проблемите са при апетитните имоти.

# 724
  • София
  • Мнения: 21 354
Банев не се оправил със сина си, та какво остава за простосмъртните с по 1 имот и още някоя идеална част

# 725
  • Мнения: X
Моля за съвет, към кои органи трябва да се обърна при психически тормоз от страна на ръководител към детето ми.

# 726
  • Мнения: 9 196
Какъв ръководител?

# 727
  • Мнения: 2 702
Сигурно в детската градина или в училище.... Директори нямат ли си тези заведения?
Или си насъбрала направо да ходиш в полицията Simple Smile

# 728
  • Мнения: X
Не искам да излагам конкретни факти.  Личните разговори съм ги минала.     Питам дали има външни организации - закрила на детето или някаква друга която може да  осъществи контрол

# 729
  • Мнения: 24 686
Закрила на детето е най-голямата пародия на света. Ще си изгубиш времето. Ще те уверят, че щом няма пряка заплаха за живота на детето, значи няма и проблем.

# 730
  • Мнения: 3 886
РУО, МОН?

# 731
  • Мнения: X
Всичко е пародия. Затова съществува и  това поведение. Адвокат е решението  май

# 732
  • Мнения: 9 196
Като не искаш да излагаш факти, дори основни, като това дали става дума за училищен някакъв "ръководител" или за танцов "ръководител", няма как да получиш съвет.

# 733
  • Мнения: 19 077
То е важно и на колко години е детето, защото за съдебно преследване си трябват доказателства. Иначе и да си прав, заминаваш.

# 734
  • София
  • Мнения: 5 411
И все пак горе-долу какъв е психическият тормоз. Едно е  детето да стои на вратата на тренировката, защото треньорът е преценил, че там ще е най-полезно, а то да иска да бие дузпи, друго е "Ако не ми кажеш еди-какво си ще те изключа от училище"

Общи условия

Активация на акаунт