ОСМИ клас ще бъде песен - лесен, весел и успешен

Н
+1

Не е "норвежки" синдром. Но все още не е много сигурно какво става с тези щастливи деца, когато станата възрастни.  Тогава трябва да работят това, което се търси, а не само това, което им харесва и да плащат сметки.  Има откъслечни статии по темата, но са доста по-малко от възхваляващите "щастливите" училища. И не са в полза на последните.

Cool Baby, според мен 70% си е нормален, към висок процент!

jd, имам братовчедка в Холандия, с 3 деца на различна възраст, с интерес слушам и следя порастването им. Но и тя е със смесени чувства.

Аз нямам преки наблюдения за скандинавския модел, но четох една статия, в която посочваха, че успехът им до голяма степен се дължи на учителите. Имало много добър подбор на учители, обаче те били продукт на старата система на образованието и сега от новата не излизали такива и почвало да става трудно да се намерят. За мен лично си остава загадка как тези деца се мотивират да напредват при положение, че сами могат да определят темпото си, но...то явно защото моите са от вида движещи се по пътя на най- малкото съпротивление. Впечатли ме и споделеното в един репортаж сравняващ финландското с американското образование, че една финландска учителка каза, че когато казва на своите ученици във Финландия, че могат да станат каквото искат това е наистина вярно, но когато била на обмен в САЩ и го казвала на американските деца виждала,че там не е така.

Всичко си има плюсове и минуси. Няма съвършено образование и факторите, които влияят върху щастието и успеха на децата са много. Една от критиките към холандското образование е, че е за среднисти, т.е. - не си поставя високи цели. Оказва се, че 60% от децата прекратяват обучение след първа гимназиална степен, но усвояват професия и могат да си намерят лесно работа при добро условия, заради високия стандарт. И се чувстват добре. Да, изглеждат малко летаргични, не толкова амбициозни, но говорим за масовия случай.
Който иска, разбира се, може да продължи и да учи в университет, приемът е лесен, образованието почти безплатно и на все по-високо ниво.

Тук контра-аргументът е, че в крайна сметка светът се ръководи от 10 % от населението, около 80% са основната движеща сила и 10 % са , да ги наречем, маргинали. В този случай всеки, който иска може да се развива, да пробива, да гради кариера или бизнес, но и средата, основата е на много високо ниво в Холандия и Скандинавия. То го показват икономическите показатели на страната, да не говорим как изглежда.
И точно поради високото ниво на образованието учителската професия е много желана, макар и не много високо, но достатъчно  платена. Което пък покачва качеството.

Отделно знам, че експерти в образованието категорично признават успехите на скандинавското, канадското и сингапурско образование. Това са отличниците. САЩ и Великобритания имат огромни проблеми за решаване на остарелия си модел, за който говорих по-горе. Не че там няма прекрасни примери, но говорим за масовото образование. Говорим за средното образование, нали, да не стане недоразумение.

В нашето семейство винаги се стремим към златната среда и едва ли ще се карам за 5ца, виж за повтаряща се 3- ка ще ми стане неприятно и ще си поговорим, ако е тенденция. Смятам, че наред с ученето, трябва да се развират и социалните умения - тоест задължително да излиза физически навън с приятели, колкото и страхове да имам аз какво се случва навън...
Задължително трябва да се развиват физически и хармонично - засегнахте нормативите и всички бяха негативно настроени - нямам представа как са определени, но едва ли са насочени към спортни училища... не ги смятам за глупост , а за ориентир какво е физическото състояние на детето, като се вземат предвид и физическите особености на всеки все пак... тоест непокриване на норматива би ме замислило аз достатъчно физически упражнения ли осигурявам на детето си, като имайте предвид че физическото здраве води и до психическо такова.
И както се засегна по-горе напълно подрепям  - да, трябва някакси да измерваме прогреса на децата, но празното бележкарство ми е много неприятно и за мен родителите са в основата. Такива възрастни всеки е срещал - уж всичко е изпълнено, а като задълбаеш в работата - пълно с грешки... не знам дали ме разбирате, трудно е чочек да се изрази във форума... Да не говорим пък празните амбиции как възпитават перфекционизъм, които после адски много пречи - и на околните, и на самия човек. КОгато цял живот са изисквали от теб максимума, после ти изискваш същото от другите и това води до кофликти в работата и семсейството... Въобще родители, които изискват 6ци по всичко бих била почти сигурна, че така са възпитани и самите те са перфекционисти. Така че , както писах по-горе  за мен важи правилото за златната среда и така се опитвам да възпитавам и децата.

Мда, така ми е било мъчно всеки път за едно детенце, приятелка на дъщеря ми, че примерно на тест като изкара точки за 5,40 й пишат 5 и тя си знае сега каква караница ще има за 5цата в къщи и се чуди как да си скрие бележника, защото може да не й позволят да отиде на рожден ден, защото има 5 ... А детето е разкош, - умна, красива, добра, старателна, самодисциплинирана. А родителите по мое мнение също много свестни и симпатични, но.. перфекционисти.

Според мен, човек естествено иска да бъде по-добър и всеки път да се представи все по-добре... и няма нищо лошо в това, но в разумни граници. Всичко, което отива в двете крайности, независимо за какво става въпрос, не е за предпочитане. Моят син беше много нещастен за първите 4 и 3 по немски, а класната изрично предупреди, че първия срок със сигурност ще са такива оценките... Като го попитах защо се връзва толкова ми отговори, че просто иска да се справя по-добре и да не се чувства тъп. Положи повече усилия и получи 5ца, която много го зарадва... Дали резултата щеше да е същия ако бях викала и наказвала... не знам, може и същия да се получи, но със сигурност щях да имам смачкано и нещастно дете - веднъж сам осъзнава, че не са добри оценките и после още веднъж аз наливам масло в огъня... Така според мен получи важен урок и то съвсем самостоятелно - трябва да си седна на задника, ако искам да науча и да ме оценят по-добре...

                   Трите образователни системи ,които посочват са коренно различни една от друга.Няма нищо общо между тях.На практика това показва,че не само системата оказва влияние върху успеваемостта,а нещо друго определя щастието на децата. Не ми се прави подробен анализ и сравнение,защото ще ви отегча.Не се получава с две думи.
                   По въпроса за сравнението с другите - много често у нас се опитват да направят сами сравнение със съучениците си и моят отговор твърдо е "В това у-ще ме интересуват само 4-ма от 1000 ученика и изобщо не ме интересува колко са по-лоши или по-добри от вас! "Тая мантра я повтарям при всеки опит за сравнение,защото те винаги цитират по-слабия резултат от техния  или по-голямото провинение.Сега Школото сравнява и.....те минаха на " Спокойно,нали те интересувам само аз в това у-ще" Много бързо усвоиха умението да хвърлят моите камъни в моята градина. За това пък още преди да си отворя устата да питам бързо се обяснява причината за получена оценка и следва обещанието ,че всичко ще е на 6! Обикновено се интересувам какво точно не са знаели или сгрешили и настоявам да се научи.
                   А за мързела - аз съм била от мързеливите у-ци! Слушах внимателно в час,за да не уча у дома,пишех си домашните в междучасието след урока за да не пиша у дома и ....първите ми оценки в новите училища при най-големите цербери /разбирай строги учители/ първата 6 е била моя.Точно за това обяснявам на четата у дома,че трябва да внимават и да слушат това,което им се говори в час,но......нравоучението ми пропада ,защото явно сега в час не се говори точно така ,както по мое време.Преди ден-два пътувам с едно съседско дете и то сподели,че "му е писнало да слуша личните проблеми на учителите,които вместо да преподават разказват глупости"! Бях шокирана и сега правя опити да разбера какво точно се говори в час,но.....нещо не бележа особени успехи в разследването.

Децата ни са умни! С много повече знания, от която и да е чужда образователна система.  Някои вече са ориентирани с какво ще продължат ( не е гаранция, че това им желание ще остане до 12 клас), други- не. Важното е да ги подтикваме да учат по всеки един предмет и да нямат фатални пропуски. Малко по малко, всеки един от тях, ще се ориентира. В по-горни класове ще имат възможност да дадат приоритет на предметите, които ги касаят. Силно се надявам профилирането в БГ да е обвързано с по-добра подготовка по даден предмет. Избираш профил, знаеш, че ще си достатъчно подготвен за даден изпит по-нагоре. А не, избираш профил и ти пълнят главата с неща, които няма да ти помогнат за кандидатстването след 12 клас.

Дидиа. По твоят метод завърших с отличие. Внимавах в час, слушах, помнех, взимах участие, в междучасието домашните и ...но така ми е устроен мозъкът. Като дойде време да се учат десетки предварително разработени от друг теми за кандидатстване и бях чао.
Иначе нашият метод в момента е трудно приложим. Моят какви клипчета по време на час ми е пращал от "елитно" училище...сам осъзнаваше в много случаи пародията, за съжаление...

petenka1983, кому е нужно да знаят всичко по всички предмети?
Трябва им основа и развитие само на това, което ги интересува. И на каква база определяш, че имат повече знания от всяка образователна система. А какви знания? За какво са полезни?

Никога не съм казвала, че трябва да знаят всичко по всеки един предмет! Напротив! Но държа на това, че трябва да имат обща култура и познания. Щом са родени в България и родителите им са избрали да живеят в България, съответно децата им да се обучават тук, то тези деца трябва да дават най-доброто от себе си според нашата образователна система. Добра или лоша, "изкарва" много успели хора ( у нас и по цял свят). Не съм си позволявала пред децата да изкажа негативно мнение за даден учебник, учител или начин на преподаване, въпреки че поводи много. Щом не мога да им осигуря нещо по-добро, им помагам да се справят с това, което ги затруднява тук. Относно това, че децата ни са по-образовани отколкото съответните им набори в други държави - имаме три приятелски семейства, решили да се преместят в САЩ, Германия и Майорка. Знанията на децата бяха с по няколко класа нагоре.Няма как да направя сравнение по-нататък, тъй като децата си тръгнаха по съответната образователна система.

Да, чудесна нагласа. Моите адмирации. Наистина.
Но всяка една система изкарва успели, въпросът е как се чувстват повечето деца, къде е фокусът, какво означава по-образовани? С какви знания, как се ползват.
Иначе доста от най-успелите хора в световен мащаб са такива,  въпреки образователната система. На първо четене се сещам за Стив Джобс, Бил Гейтс, Илон Мъск, Ричард Брансън

Na_Vesi_Pateto, децата се чувстват така, както ние родителите успеем да ги настроим. Децата са много по-податливи от възрастните. При положителна нагласа от наша страна, в повечето случаи се възпитават в такава насока и търсят пътища.  При негативизъм, естествено е да очакваме негативно отношение, отрицание на образованието и извинение, че това " некачествено" образование е пречка за реализацията им.

Какво означава, как се чувстват децата? Явно според скандинавската система трябва да са много щастливи. А после, когато започнат работа! Дали работодателите ще им обръщат същото внимание!  Не мисля!
Училището, освен, че учи на знания, предполага и социални контакти и житейски опит.
Когато един човек започне работа е
в дадена фирма и до този момент е бил 'щастливо отглеждано дете', ще претърпи катарзис!

Петенка, мит е това колко нашите деца като ниво на знания са по-добри в сравнение с връстниците си по света. Ако беше така, нямаше една (разбира се, не единствената) от причините за  връщане на българчета в БГ и прекъснато следване на Острова, в Холандия, Германия, Австрия, Франция да е баш несправянето заради липсваща база от училище при иначе отличници, поне на хартия. Често в дискусионната тема за  държавните и частните училища се коментира разликата по математика например. В кое бг училище по предмета са заложени комплексни числа, интеграли, диференциали и т.н като теми за разглеждане? Ами на Запад ги учат в гимназиален етап и ги доразширяват знанията в университета. В немските универсиетети например преди старта има опреснителни курсове по математика, физика, химия върху ученото в гимназията... Ами за много от нашите деца те не са само  опреснителни, често в тях има  доста нов материал. Това, разбира се, далеч не значи, че и младежите там са по-по-най и знаят много повече. Случаи всякакви сред младежите  има и просто не е  много редно да се обобщава с лекота, че нашите деца  изпреварват по подразбиране връстниците си другаде, както и обратното, естествено.