Хайде на театър - 6

Тук и мен ме засрами!🙈Едно шестнадесетгодишно дете да обърне повече внимание на детайлите от мен! 🙉 Никакви часовници не си спомням, а гледах пиесата съвсем скоро😄🙈

Това е причината да гледам определени постановки  и втори, че дори и трети път. Винаги при първото гледане, особено когато съм силно впечатлена, сякаш всичко случващо се на сцената ми минава като на сън. При повторението започвам да забелязвам детайлите, малките неща.
Иначе и на мен ми се случва да ходя по дънки на театър, особено когато нещо се е случило и ми се налага непредвидено да отида директно от офиса
Аз ще завърша театралната 2019 в събота с "Мариус на 50" и ще открия 2020 на 11.01 с "Клетниците", в Операта.

Аз имам един въпрос към вас, с риск да мина за простак и профан.

Вие ставате ли прави по време на аплодисментите в края на всяко представление? Това задължителна част ли е от етикета при ходенето на театър?

Аз ходя често на театър, поне през седмица, и почти всеки път ставам на крака в края на представлението, както и по-голямата част от публиката. По принцип смятам обаче, че изправянето на крака е израз на изключителна възхита и отдаване на специална почит, а не някакъв задължителен и банален акт, който да придружава аплауза. За да съм напълно честна, мисля си, че доста от постановките и представянето на актьорите в тях не заслужават чак публика на крака (естествено аплодисментите са нещо нормално и задължително, все пак те са благодарност за труда на актьорите), но все пак се изправям от неудобство заедно с останалите. На предпоследната пиеса, на която бях обаче, не станах, защото не бях особено впечатлена, и може и да си въобразявам, но ми се стори, че някои от актьорите ме изгледаха доста лошо, едва ли не трябва да се чувствам виновна, че не съм станала.

Та вие изправяте ли се всеки път, и ако да, веднага ли ставате или чакате и останалата част от публиката да се изправи? Не ме анатемосвайте, моля, дори и въпросът ми да ви се стори глупав.

Аз ставам първа, по това ще ме познаете.🙈Изобщо не ме интересува, дали другите ще се изправят след мен, но тук малко работи "принципът на доминото"  и всички стават, вероятно от неудобство, да. Правя го, дори и когато не ми е харесала постановката, просто така показвам уважението си към работата на всички от екипа-режисьор, сценарист, музика и актьори. Хората на изкуството, според мен, не работят за заплата, тяхната награда и мотивация за работа са благодарността, която виждат в очите ви и вашите аплодисменти. Това е малък жест на уважение за, понякога, наистина нечовешкият труд и усилия! ❤️

ставам.
винаги има поне един който го заслужава, в повечето случаи - повече от един.

Ще се състезаваме! И аз все първа, хич не ме вълнуват останалите 🙂

И аз ставам. Приемам го като израз на уважение и благодарност.

Гледала съм интервюта, в които актьори споделят, че са против това ставане и че не било правилно. "На Запад" публиката ръкопляскала седнала и твърдят, че така се прави. Въпреки това ставам.

Може ли имена на тези идиоти да не им ходя да ги гледам изобщо? Ба си нахалството, ти му благодариш, то не ще западнярското снобче. Мале, как се ядосах 🤬

А бе като гледам сълзите в очите им след постановка... има някакво недоразумение...Много често актьорите плачат и то, повечето -мъже, което за мен е много силно. ❤️

Абсолютно! Ама нали, щом на Запад правят така...
Аз ставам винаги, дори да не ми е харесала постановката.

Към по-рано зададения въпрос - ставам права, ако постановката ми е харесала много или ми харесала средно, но пък актьорите са се представили чудесно. Ценя и уважавам факта, че аз съм седяла час и половина (или четири) и съм отмаряла, а някой през това време се е трудил, за да опита да предаде някаква идея или послание с всички препятствия на живата игра в реално време. Също и това, че, за да се случи цялото нещо, отзад стои много време, талант и труд, често - на куп хора.

Но признавам, че е имало постановки, които са ме оставили толкова потресена, че не просто не ставам, а и не пляскам. Пример за такава - "Ножица трепач". Надявах се да има антракт, за да си тръгна, но нямаше. Беше ми жал за актьорите. Стефания Колева е голяма симпатяга, но ролята ѝ ми дойде направо унизителна - опипваха я, подрусваха я на стол, отврат. Лично мнение, разбира се. Нямам проблем да седя, а около мен да са прави.

Ако постановка ми хареса, ставам първа и пляскам, докато има шанс някой да се върне на сцена да си обере аплодисментите. На някои постановки пляскам през сълзи (като към края по принцип гледам да се щипя, за да не ревна, но понякога не помага). Примери за такива - "Господин Ибрахим и цветята на Корана" и "Нощна пеперуда".

Към другата дискусия - ходя по дънки.
Не ям, не пия, не ставам по време на представление, не си отварям пакетче лукчета, не си шушукам с другарчета при смяна на сцени, телефонът ми не звъни, не вибрира и не осветява салона, защото стои изключен в чантата.

Владо Пенев е „западнярското снобче”:dizzy_face:

Аз също обикновено ставам, но подобно на авторката на въпроса смятам, че би било редно на крака да се ръкопляска в израз на необикновена емоция, а не във всеки случай. Просто така го чувствам.
Защото иначе какво - и когато са те разтърсили, и когато чат-пат си поглеждал часовника с досада, все изразяваш почти същото...

Боже, как ли приема края на "Бащата", напр.? Сигурно му е доста гадно. Защото постановката е разтърсваща и цялата зала е права, някои дори плачат.
Подобно изказване е...

Cтавам, когато станат всички пред мен и това ми пречи да виждам актьорите. Освен това започвам да се чувствам неудобно, при все, че не виждам сцената и какво се случва на нея, да продължавам да седя, го усещам като израз на излишна демонстрация.

Hо иначе, ето една статия за етикета https://momichetata.com/izkustvo/vlado-penev-molya-ne-rkoplyaska … te-pravi-v-teatra
И още една с думите на Владо Пенев
https://lovetheater.bg/aplodismenti-11418/
(аз съм съгласна с тези аргументи и ми се иска все повече хора да ги възприемат)