Логиката ми е следната: Авторката създава тема и се чувства зле заради мъж, с когото не е имала никакви отношения, който избягва дори да я прегърне.
Тя се "жегва", защото друга жена изглежда добре и сама признава, че приятелите и вече и се смеят. При тази конфигурация вероятността да се чувства зле при отказ е огромна. Не заради мен, Вас или някой - тя явно е емоционална. Да се сипва сол в раната е излишно.
Тя сама трябва да си прецени кое ще я нарани повече - да се чуди месеци наред кое какво означава, или да бъде отхвърлена сега, след разговор с него. И в двата случая ще боли, но във вторият, според мен, ще е по-кратко, защото при такова положение, вече ще работи в посока да го забрави, а не да си фантазира за него и да си удължава агонията.
Тя едва ли ще се чуди - от последните коментари става ясно, че осъзнава, че нещата не са такива, каквито и се иска.
Да, може би, ако я отблъсне, ще го забрави по-лесно, а е възможно и точно обратното - години да помни унижението.
Каквото и да си говорим, да отидеш при мъж, да си излееш чувствата и той да сподели как умира за бившата, която не е бивша, не е нещо, което ще си спомня с гордост. Да, смело е, не отричам. Но тя все пак е жена, работи с негови познати, "бившата" вече я е сложила на място. Не е ли логично да запази достойнството си?
Не е на 15, може сама да вземе решение какви са приоритетите и, но да си предлагаш сърцето на някого, който не е показал с нищо, че му пука, не е смелост, нито е борба, прилича на мазохизъм.
Рядко се случва да ти предложат не само съвет, а и направо решение за проблема!