Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 59

Да, и аз съм същата. От сега съм се зашашкала, че идва 1 януари. Явно вече няма да посрещам новата година с кеф

Ооо то не било само мое това усещане. Аз и двата пъти чух диагнозага декември. И то коледа/ нова година. Така че сега гледам да нямам никакви прегледи декември. Решила съм да го запълня с хубави преживявания т.е. да обърна малко нещата все пак е празничен месец.

За мен февруари също е гадния ми месец цял живот.

Абе какви велики глупости слушам тука? Какви са тия минорни сополиви изказвания? Момичета, има една английска поговорка: искаш пица? -пицата се носи! Тоест, ако много се пулиш да си търсиш неприятности, незабавно ще ти се сервират. Вие сте интелигентни жени, а сте седнали суеверия да ми разточвате тука. А психиката е велико нещо, настроиш ли се пораженчески, ти ВЕЧЕ си загубил играта, остава само резултата да дойде! Освен това, смятате ли, че ако нещо кофти дойде, то може да дойде само на кръгли годишнини? През останалото време застраховка имате ли? Ами щом е така, дайте тогава колективно, като лемингите да се хвърлим отвисоко всички, та да се свършва! Аз изобщо не си помня датите и на двете операции, честно. А пък дати, кога съм си открила бучките, кога са ми потвърдили болестта - за какво да си отравям удоволствието от живота, ако ще мра, ще мра, когато тоя момент дойде, и нито ден по-рано! Страхът от болестта е като отрова, то е все едно да умираш всеки ден по малко, щом като си го оставил да се разпорежда с психиката ти и да ти ограбва всякакво удоволствие да живееш. Моята майка някога цял живот се страхуваше от рак,  всяка пъпчица, която й излезеше, беше повод за прощаване с живота, и ожалване, че ще си остави детето сираче. Разболя се за първи път от рак на 46 години, почина на 58. Помислете си, колко загубено време от живота си има, да се чувства болна и умираща, без всъщност да е? Гледайки нея, си дадох дума, че няма по никой начин да я повтарям. Затова сега живея без да ги мисля тия неща, то и без това, ако ми е писано, няма да ги избегна. Но пък ще си живея живота като здрава, а не като болна. Предполагам, всички знаете какво е плацебо ефект. Е, по същия начин вътрешното усещане, че може пак да се появи нещо, просто подготвя организма за него! Дами, пак ще кажа: неправилно сте си насочили страховете! Трябва да се страхувате не от датите, а от това, че с тия страхове подготвяте организма си те да се сбъднат! Хайде, сега избършете сополите и се подготвяйте за празниците с кеф, като всички здрави хора, живейте си живота с хъс, с настървение, и знайте, че нищо по-добро не можете да направите за себе си от това! Целувам ви всички, и много се надявам да съм ви предала поне малко от моята нагласа.

Предаде ми още повече страх Четирилинке хахахааа
Вярвам в плацебото и то доста. Трябва да видя как да игнорирам февруари🤣
Аз бачкам. Днес се понаспах и съм по-добре. Ей, тва недоспиване ме съсипва! Но и да не работя ставам рано заради детето...така или иначе. Установих, че нуждата ми от сън е повече от тази на детето, което за здрав индивид на мойта възраст не е нормално, но предполагам за такъв като мен индивид е нормално🤣
Днес е петък. Умирам от скука уйк енд-ите, от както съм трезвеничка с хипертония. Май ще взема да ида да взема народната носия от една мацка. В един град със замък живее (Тун), а аз имам фетиш към замъци.

Ами, трябва някой да ви уплаши, за да ви отвори очите какво си причинявате.
Маритка, нуждата ти от сън смятам, че е нормална, съобразно химиото, което си преживяла. Аз след всяка химия два-три дена спя по 20 часа, просто не мога да си държа очите отворени. Като се има предвид, какви отрови ни вливат, сънят ни е нужен, за да се възстановим, доколкото можем.
А аз чакам с нетърпение да се прибера в Бг, за да започна подготовката за Коледа! Ще правя нови елхови украшения, ще подготвям подаръци, ще пека коледни меденки, а като отмине Коледата, ще се почувствам ограбена, че най-магичното и вълшебно време за мен от годината е минало. Е, Новата Година ще ми компенсира с още емоции, ще готвя като за цял полк, ще правя торти бял Гараш, ще пускаме с децата китайски фенери, ще слагаме конусчета-шапчици на котките и кучето, и после ще обикаляме родата, за да си честитим.
Хора, толкова много щастие има по света, трябва само да се наведете и да го вземете.
Направете го, както обръщате монетка. Превключете от мрачната нагласа към щастието, все едно сте я обърнали.
Ако го искате наистина, не е трудно.

И при мен февруари е критичен, тогава ме оперираха, тогава започна цялата процедура. Но от предишния декември се откри нещото. Скоро ще станат 2 г. от началото на сагата. Гледам да не мисля за това.
На мен пък не ми е коледно и не ми се занимава с никакви сбирки и празници.

Ей Четирилинке, изпълни ме с коледен дух коментара ти. Много хубаво ми стана. И аз чакам с нетърпение празниците.Толкова е готино домът ти да  ухае на прясно изпечени сладки и канела, да избираш подаръци и после да се чудиш къде да ги скриеш ... Ех.. Коледа! Още малко остана!

Ехее, едва ви изчетох, 1000 неща исках да кажа докато четях и сега забравих!
Едното беше и аз да кажа че сте много хубави и се радвам да се запознаем виртуално. И аз ще ви пусна снимка с моята коса, от август ходя без перука и моята отначало много стърчеше нагоре, но сега е добре. Не помня дали писах, докато бях на паклитаксел расеше косата, но и много падаше, а пък миглите и веждите точно тогва опадаха, но после за месец пак си ми изникната, тъкмо бях започнала да се депресира. За мен цялито лечение мина като на сън поради станалото с мама,  беше кошмар, изобщо не мислех за себе си,  забравих за всякакви здравословни храненеия и т.н. Не мога да се съвзема,  тя беше до мен през цялото време а а з от тези процедури не можах да бъда до нея.  Чувството за вина , дали направихмо всичко , ме мъчи и не минава колкото и да се
 старая. В неделя ще правим 40 дни...... Ох извенете ме ... не искам да развалям веселия дух в темата...
 По добре съм, малко по малко се събирам...

 Много ми е хубаво да ви чета, да виждам как има и други преживели същото. Аз съм от тези с високо кръвно , лекарката ми казва че не е ит Херцептина, но май е точно от него и с една тежест в сърцето съм, не мога да опиша точно . Нещо средно м/у тежест, задъхване , задушаване. И аз имам тези постоянни страхове, че ей сега ще се открие рецидив и ще си замина като мам за няколко месеца и децата ще останат невръсни сираци.
 И аз си мислех ето край, това е знак не трябва да мълча и да търпя, да си отлагам живота . Много се заричах, но съм в абсолютна същата ситуация както преди операцията, на същата работа със същотп темпо , време и сили не достигат, къщата ми е с главата надолу.Знам че ще кажете че няма значение , но не е така. Положението е трагично. Как точно за стане, като има малкоповече пари гледам нещо за децата да се направи. Аз ли да хукна по екскурзии и т.н. Макар че в нач. на годината ходих на два пъти, но покра х тревигите с мама хич не се забавлявах( те бяха планирани, преди да се разбере за мама) Боже каква подкрепа ми беше и никога не се оплака , а тя била много по зле от мен .....

А, за килограмите щях да пиша. Малко свалих по време на химиите и сега си ги подържам, дано не се качат.
Ох и мен ме мъчи въпроса дали има повече полза или повече вреда от тая хормонална терапия, ама за сега така... Золадекса много боли. Хич не ви знам тези дето сами си го слагате... Ох , голямо съм бебе.
А вие спазвате ли хранителен режим? Значи нещо хич не ми се получва, писала съм ви и преди. Това със спирането на месото ...... а навсякъде се тръби колко месото увеличава риска от рак. Да ама аз мисля че всичко е в главата и тревогите дето сами си ги измисляме.

Момичета, много сте хубави и усмихнатите ви лица носят много надежда!
И при мен е едно такова странно усещането, ноември беше и моя проблем, но се старая да не мисля. Ето почвам нова работа, с деца, ще се залисвам покрай тях. Днес украсих на децата за Хелуин, голяма радост от два пластмасови скелета и три прилепа. Но деца, трябва да им създаваме хубави усещания. Притеснявам се за татко Лекар е, онколог, ама е с нашата диагноза. Оплакал се на майка, че го боли там, където беше операцията. Вчера са ходили при неговите колеги, уж не са видяли нищо, но сега го пращат на скенер в Плевен. И хем се чудя дали да не си летя до в къщи, да помогна, хем седя и мисля - с какво. Той не иска да се знае, не ни казват такива неща, мама споделя. И ми е ужасно криво, че съм далеч И се страхувам, защото на мен той ми е опората и примера.
Марита, голяма си скица, много си свежа и позитивна

Lagertha  как така боли Золадекса? Аз нищичко не усещам като ми го слагат.Направо ме учудваш.

Аз не спазвам хранителен режим заради диагнозата. Ям си всичко, но няблягам на  риба, зеленчуци, ядки. И червено месо ям, но рядко, защото толкова ми се яде. Сладкото също не ми е табу, но го избягвам заради кг. И продуктите си ги подбираме без вманиачаване, в смисъл -месо и кайма купувам от фирмен магазин на производител,  пилета и яйца си намираме домашни, колбаси много рядко се ядат у нас, а като се ядат също са по-отбрано качество. Риба и морски дарове поне два пъти в седмицата  се ядат, всички вкъщи обичаме.
Не се влияя от писаното в интернет пространството, всеки пише каквото и както си иска, информацията масово е подвеждаща и манипулативна. На мнение съм, че ракът може да се храни с определени храни, но други неща го провокират, не храните. Човек е важно да се храни балансирано, спирането на определена храна не спира рака, ако друг фактор го е събудил.
Гея, дано му няма нищо на татко ти

Привет и от мен, дами. Мина днес пустото му диспансерно наблюдение, което всеки пореден път ме спича. Отново всичко е наред.... или ПОЛУнаред се оказа... Както и при предишното пак ме изтормозиха с пухкане, охкане и сумтене около разни калцификати, отново мамография ми направиха, вихдат се там разни неща, но не били тревожни, позабавиха ме обаче близо един час понеже искаха да сравнят с предишната мамография така наричаните деликатно от тях "находки". За мое огромно съжаление констатираха нещо ново точно в областта на зърното, което не се е виждало преди нито на мамограф, нито на ехограф.... не било обаче нещо притеснително и аз искам да им вярвам, въпреки напиращата в мене злоба сама гърдата да си изгриза и да не чакам някой да ми се накани с финото скалпелче да я изреже ЦЯЛАТА, а не да ми я клъцка по бучка, по квадрант, до чисто или нечисто. Както и да е, отплеснах се... НЯМА ДА СЕ МРЕ, МОМИЧЕТА, ще се живее... ама що пак с мъки мамицата му долна...

Спиритче, май с теб сме все на една вълна ми се струва...От няколко дни забелязах едно маалко топченце под гърдата, на линията на сутиена, и естествено се смачках много, направо се видях пак без коса, с химия и т.н. Та днес ме хванаха лудите, обадих се и 10 минути по-късно бях на мамолог, гледаха ме само на ехограф, че преди два месеца беше мамографията, оказа се, че е миниатюрна кистичка от банела на сутиена и даже беше учудена, че съм я напипала.Тааа, довечера ще пия една ракия по случая, ще си прегърна детето и ще благодаря, че съм добре! Няма да мрем я, както казваше една приятелка, доброволно влизам само в мъжки манастир!

Да дори предпоследния път, имах почти месец синина 3-4 см в диаметър

Ели и Спирит, дано наистина няма нищо , но аз на ваше място бих взела още едно мнение. За кистата на Ели не, но тези калцификати на Спирит , не знам....
За кистите знам, че успешно се лекуват с билки. Тук в София има един билкар който лекува. Дори мисля другата седмица да го посетим с едната ми дъщеря.