Вторите семейства

Най-ме фрапира изказването на героинята авторка, че имала късмета да не забременее първите месеци/година с предишните си мъже (тоест гаджета)
Не знаех, че е късмет да не забременееш първите месеци от връзка - мислех, че е въпрос на осъзнат избор.

Ако е правила незащитен секс с месеци и не е забременяла от гаджета 1 до 6, то може и да не е било късмет.

За това говоря, опит за планиране на неща, които не подлежат на контрол и може да се окажат не като по филмите.

Ами как да не го обичам,като това беше първата любов в живота ми?
Обичам го от 5 ти клас та до днес..
Това няма нищо общо с нуждата ми от помощ в отглеждането на детето и баща ми(когато се събрахме,беше жив)
И да беше отказал на моите условия за съжителство,това не би променило нищо,Абсурд.
Но,аз не съм човек, който се води само от сърцето си..Какво като обичам един мъж?Имам много по-важни неща от подобна любов,и тя никога не е била приоритет в живота ми.Приоритет ми е детето.И ако любовта ми не пасва на живота на детето,елиминирам я,няма да си подритвам детето,само щото ми пърхат пеперуди в стомаха..
Разбираш ли,на 12 години,човек се влюбва и се впуска в тази любов без да поставя условия.
На 32 години,обаче,и с деца,следва да има условия за съжителство,въпреки любовта.
Защото,ако този мъж ми бе казал "Обичам те,ама си опъвай сама каиша,аз само ще ти свалям звезди..",съжителство нямаше да има.Това не значи,че бих престанала да го обичам.Та тази обич,оцеля през целия ми живот..Тръпката я има и до днес..Но отглеждането на едно дете,не е само тръпка.. Поне не за мен.
Неговата обич към мен се доказа посредством избора който този човек направи.А именно,да бъде до мен в най-тежкия период от живота ми.Предполагам,че обратното,би ме наранило,но и бих го разбрала..Най-вероятно,щях да приема,че не обича достатъчно силно за да остане с мен в онази ситуация..Не бих съдила.Хора сме.Не сме Богове.
Как да кажа..Една майка е длъжна да постави условие детето/децата и да бъде приоритет.Ако си обича детето повече от мъжа де..Ако не,гледа да си кътка мъжа,пък с детето квото дойде..
Аз съм на принципа,че детето ми е едно,а мъже под път и над път.

п.п.Как се налага нещо на някой?
Хората имат свободна воля.
Моя мъж сам избра живота си,аз не съм му го "налагала".
Не си ли чувала приказката "На сила хубост не става"?
Или само щото се обичаме,няма право да изискваме от другия?
Понеже обичам някого,трябва да пренебрегна всичките си отговорности и задължения и да бъда с него,понеже...?А,вярно бе..Понеже го обичам.
Ама аз си обичам и ангажиментите и отговрностите и кво правим ако има конфликт на интереси,пардон, любови?
Избори,избoри и пак избори..(да не забравите да гласувате:joy:)..Free will..

Змиярникът не е затворил сергията снощи като гледам Потребителите като се дразнят, да не влизат в темата да четат, просто е.

Майчиството е абсолютно възможно да бъде планирано. В началото на семейни отношения всичко гори, цялата ти природа го иска, но човек трябва и да опознае мъжа до себе си, да види как ще се развият отношенията преди да доведе друго човешко същество на бял свят. И да, гордея се, че дори като по млада съм взимала контрацептивни мерки и както виждате, това е било правилно решение. Защото мъжете са минали и заминали, а аз нямам проблемите на мъжа ми. Нямам дете, което да е пострадало от цялата работа. Изкарахте ме даже ялова пък сега, а истината е, че просто не съм разрешила на инстинкта да доминира.

Ако бях родила по-млада нямаше да съм по-добра майка. Щеше да ми се живее още. Да ми се работи, да пътувам... Нагребах се от живота с пълни шепи и нямам за какво да съжалявам. Сега мога да съм пълноценна майка, финансово съм спокойна, не ме гонят призраци на неща, които ми се е искало и не съм могла да правя, защото на детето е трябвало Х и У. Не съм принудена и да търся мъж, който да го приема това дете, да го издържа и осигурява. На 20 майчинството е едно, на 40 съвсем друга бира.

Какво?, тя и Моана е с недоизживяна навремето училищна любов. Няма лошо, понякога се случват и такива неща. Но детето не е при нея. И това няма как да се компенсира от никой, още по-малко от мен в нашата ситуация. Успешно ли е нейното второ семейство, как мислиш?

Успешно е точно колкото и твоето..

Вече казах какво мисля.
Има ли нещастни деца,семейството не е успешно.

Колко пък да си се нагребал от живота. Винаги има нещо ново и интересно, дето да подхванеш.

Впрочем няма нищо лошо да ти се работи, като имаш дете. То на детето не му светиш 24/7 до пълнолетие все пак и не го храниш в устенцата. Гледала съм си и трите деца много напоително у дома и в един момент то си идва моментът да почна пак да имам доходи. С поглед назад - периодът на седене у дома се оказа доста кратък, погледнато в перспектива. Смятала съм го, 5 години и половина. От тях само 6 месеца с нула доходи и пълна зависимост. Е това от житейска перспектива е много малко време и се компенсира с по-интензивен период на работа след това.

С поглед назад - най-интензивните години на родителство, при три деца, ги отметнах между 27 и 37. В това време и пътувах, и работих, и учих, и дом изградихме, и с работата слязох до нулата и от нулата се качих до по-високо ниво отпреди, и децата си растат. И зависима съм била, и всичко, защото done is better than perfect.

Сега ми се иска да пробвам туристически каяк и paddleboard. Но чак призраци да ме гонят? Не мисля. По-скоро щеше да ме гони призрак да съм се занимавала с изгъзици 10 години и да съм в небрано лозе с децата.

Сирен, защо се разпадна първия ти брак?

Гребането е движение,не застой..
Ръцете се движат назад-напред..
Така съм и с живота.Имам периоди назад,после напред..Понякога всичко ми е интересно и искам да съм на открито сред света,друг път имам нуждата да се скрия и от себе си..Но да кажа,че съм се наживяла,не мога..Имам още толкова много да уча,да опознавам,да се развивам..

Даски,подредбата на живота е хубаво нещо,но понякога се получава "Човек предполага,Бог разполага"..

Защото ме стегна шапката и си тръгнах. Бях още млада и забелязах, че мъжът ми ме тегли като котва надолу и създава абсурди. Просто подцених доколко човекът има хъс за развитие и доколко общо взето си гледа кефа и се опитва да ме пренастрои по свой модел. Не да е имало чак насилие, но едно отношение, което хич не ми пасваше на светогледа и се влоши, след като родих дете.

А аз наглед съм кротка женичка, ама имам една страна от характера, дето е питбул. И много мразя някой да ми казва каква ми е ролята и мястото и негласно да ме спира да правя нещо, което съм си наумила. Тоест мога да върша действията на домакиня, но някой да ми налага идентичност на домакиня вече ме дразни.

Ти коя беше, че започна да раздаваш билетчета на входа на темата? Откога в този форум се препоръчва в дадена тема да пишат само съгласните с автора ѝ? Малко адекватност няма да ти навреди.

Успешно второ семейство може да има. Познавам няколко такива. Но това се получава когато и двамата загърбят егоизма си, особено при наличието на деца. Когато има жертва, и тази жертва е дете второто семейство се разпада, по точно никога не е било такова.
Мой съсед изгуби жена си при зверска катастрофа. Остана с две деца. Самият той беше млад на 32 години. След известно време в живота му се появи жена. Хубава усмихната. Но децата му/особено по голямото/не я приеха. Опитва жената, мъчи се.. Еми не става. Жената си тръгна.

Щото и родителите имат вина.
Ако е читав човекът,а детето има проблем с емоциите,използвам авторитета си и задължавам детето ми да се държи добре и да уважава моя избор.
Човек с деца,който влиза в нова връзка,трябва да е готов да играе ролята на буфер между двете страни.
Имало е кофти моменти и при нас,но винаги съм подкрепяла ММ.Дори когато не е бил прав.После може да му отеснее света,но пред детето съм поддържала авторитета му.С времето,той се научи.
Малкия пък спря да ревнува,а спеше при нас редовно.Когато ММ отсъства,винаги идваше при мен.Едва последните 3-4 години спря,щото вече нали е голям мъж.

Джолева, изобщо не е необичайно това. Виж, че и при нас има такова нещо.

В случая с катастрофата оправдаваш ли мъжа, че не е работил с децата по отношение на приемане на новата жена?

Виж, децата са за цял живот, но отглеждани до време. Нормалният зрял индивид, без значение от пола, около 18-20та година вече има свой, отделен живот.

Тук принципният конфликт е доколко детето/цата имат право да диктуват избора на нов партньор на родителите си. При днешната продължителност на живота какво, мъжът в твоя пример около 40-45 ще има вече поне едно голямо дете, поело си по пътя, а той ще е достатъчно млад, за да има право да намери човек, а който да е щастлив следващите едно 30на години.

Приоритетът на детето не е равен тотална власт над решенията на родителя с кой да бъде. А тук масовата нагласа е именно такава. Сега ще се запее "ти не си майка, не знаеш какво е, ще видиш като родиш", но е факт, че не сме единствената двойка,  където дефакто родителите са поставили личното си щастие на дневен ред не по-малко, отколкото това на детето.

Ето, при нас, детето дефакто не живее с майка си. Част ли е от нейното семейство? Не е вече и при нас. Член ли е на нашето семейство? Къде му е семейството? При вас не стои това на дневен ред това просто защото сте нормални майки и си гледате децата. Но при нас майката я няма и самото дете отказва да приеме, че родителите му няма да се съберат отново, цикли и бори за това ежедневно, въпреки, че вижда, че това няма да стане. И двамата му родители са с новите си партньори устойчиво, до степен, в която дори може са се каже, че сме надделели като приоритет над детето за момента. Е добре, какъв е полезният ход в тази ситуация? Ами че малкият може и докато е жив да не приеме раздялата на родителите си, означава ли това, че всички други трябва да спрат да живеят, за да му угодят?

Изобщо, няма една мярка и теглилка за тези неща.