Вторите семейства

  • 18 826
  • 686
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 47 996
Слаба провокация, дори не ми се пише да се хабя
Децата се отглеждат уж до време, ама свекървата явно не е в течение и се налага да отглежда Коко.
Лесно е да поставиш лично щастие пред това на чуждо дете Simple Smile Много лесно даже.
Желая ти по е 3 деца Simple Smile в най кратък срок. Тогава пак ще говорим
Успех

# 631
  • София
  • Мнения: 35 143
Авторката не вижда треската в своите очи, но търси гредата в очите на другите.
Поредна тема ни внушава, как живее прекрасен живот с прекрасен мъж и се дразни на лъжите на другите. Как майката лъгала три години детето, как обещавала...... Не разбира, че на нея никой не й дължи обещания освен бащата. А реално, този който я лъже е той.

В ситуацията аз приемам авторката като осиновител. Сама и по собствена воля е избрала да вземе, отглежда и да полага грижи за детето. После не й е харесало и е разсиновила.
Аз за расиновителите, които пак повтарям доброволно са в казана имам определение - човешки отпадък.

Нека ни разтяга локуми за фирмите, които е открила на 16, за финансовата обезпеченост и изборите в животът й. Няма лошо.
Но да ни внушава правилността на действията й и ние да кимаме в съгласие - няма как да стане.

# 632
  • Мнения: 14 830
Бащата в интерес на истината опитва. Още повече, че връзката беше след 3,4 години след катастрофата.
Той говореше с децата, те приема ха уж избора му но..
В интерес на истината дори и бабите и дядовците го подкрепяха и му предлага ха помощ за децата.
Знаете ли какво сподели веднъж  жената
Каза"Той се разкъсва между мен и децата. Аз не мога да искам това от него. Не е честно"
Мъжът вече е с големи деца. Дъщеря му вече не живее с него. Синът му е с него
Може и да съжалява, не знам.
Даски това ням нищо общо с вашият пример, защото онази жена не постави никакви условия и не раздели бащата от децата. А можеше. Още повече, че бабите предлага ха да поемат грижата за децата.

# 633
  • Мнения: 21 507
Защото ме стегна шапката и си тръгнах. Бях още млада и забелязах, че мъжът ми ме тегли като котва надолу и създава абсурди. Просто подцених доколко човекът има хъс за развитие и доколко общо взето си гледа кефа и се опитва да ме пренастрои по свой модел. Не да е имало чак насилие, но едно отношение, което хич не ми пасваше на светогледа и се влоши, след като родих дете.



И също защото семейството му бяха луди езотерици, духове ли имаха у тях, че съм забравила точно историята, Мамаситка...

# 634
  • Мнения: 30 802
Това са детайли, цялостната прагматична картинка е, че има хора, които спъват живота, все канят около себе си невезение, не се адаптират реално, свиват се в свой свят и може и духове да се завъдят. Всяка трудност се усложнява десеторно, измислят се екзотични обяснения, човек култивира един начин на мислене с много фатализъм. Вместо да вижда възможности, вижда пречки, а дори си измисля такива, уж на база "духовност". Нещо като не става - "силите" го били блокирали.

Вместо като Ежко Бежко да решат нещата с 2-3 прости действия.

# 635
  • Мнения: 39 374
Едно и признавам на ЛГ-каквато и тема да пусне, отново и отново ви затъртва да се сучете около егото и.
Даже и мултиакаунта и не успява да каже нещо за НЕЙНИТЕ ДЕЦА, НЕЙНИЯТ МЪЖ Joy

# 636
  • София
  • Мнения: 17 304
Успешно ли е нейното второ семейство, как мислиш?

Даски, нито ти, нито Моана имате второ семейство, така че въпросът е неадекватен. То все едно да питам на пилето или на магарето им е по-голям хобота.

# 637
  • София
  • Мнения: 35 143
Аз бих искала да попитам авторката какво за нея е "успешно" семейство. И ако може - щастливо семейство. Благодаря в аванс!

# 638
  • Мнения: 1 432
Бащата в интерес на истината опитва. Още повече, че връзката беше след 3,4 години след катастрофата.
Той говореше с децата, те приема ха уж избора му но..
В интерес на истината дори и бабите и дядовците го подкрепяха и му предлага ха помощ за децата.
Знаете ли какво сподели веднъж  жената
Каза"Той се разкъсва между мен и децата. Аз не мога да искам това от него. Не е честно"
Мъжът вече е с големи деца. Дъщеря му вече не живее с него. Синът му е с него
Може и да съжалява, не знам.
Даски това ням нищо общо с вашият пример, защото онази жена не постави никакви условия и не раздели бащата от децата. А можеше. Още повече, че бабите предлага ха да поемат грижата за децата.

Именно, поели са си пътя. За това иде реч през цялото време, че детето не е скачен съд с родителя си до смъртното си легло. Ако човек не се научи да се адаптира към  променящата се среда когато му е времето - дете и тийн, ако не проумее, че светът не се върти покрай него и дори безусловната родителска любов към детето не трябва да се смесва с любовта към партньора, се появяват хора от типа, който гледаме непрекъснато - вечно недоволни, никой мъж/жена не е достоен за тях, все неоценени на работа, все някой им е крив ... Адаптивността е оцеляване, Джолева, нещо повече, няма успех ако не можеш да реагираш адекватно на промените в средата.

# 639
  • Мнения: 44
Второ семейство имала моята прабаба, която била красавицата на селото си. Развела се на 20 и нещо с две деца, заради алкохолизма на мъжа си, станала перачка. Тогава в нея се влюбил възрастен богаташ, много културен човек, с деца на възрастта на прабаба ми, и се оженил за нея. Емоционално дядо ми никога не го приел този човек за баща и на 13-14 тръгнал да работи тежък физически труд и да се издържа сам, искал е независимост. Но това си е дошло от дядо ми, който цял живот е бил огромен инат, а не от неговия доведен баща (?). Но пък със сигурност е получил наследство от него, защото след комунизма получихме някакви ниви и имоти по тази линия. Дядо, който също беше красавец, обаче е бил наистина обожаван от майка си.
Мнението ми е, че детството е много важен период, но категорично не е напълно решаващ. Всяко дете си има своята съдба, своите качества, които определят какъв човек ще стане и децата си намират пътя. Те имат сила и жажда за живот. С наследства или без, с мащехи и безхаберни майки, нищо не се знае за съдбата на едно дете.
Ей го нашето слънце Бойко Борисов...да не би да е бил отличник от елитна гимназия с огромни наследства и меганачетен?

# 640
  • Мнения: 15 619
Даскалка, ти смяташ, че си се адаптирала към средата ли? И си стигнала до извода, че не всичко се върти около теб!? И не си търсиш виновни? Описвайки успешното си не-нуклеарно семейство, ти говориш не за мъжа, а ако го споменеш е с някакви установени некадърности, ти говориш основно за детето, за майка му, за бабите...
Скрит текст:
Бащата в интерес на истината опитва. Още повече, че връзката беше след 3,4 години след катастрофата.
Той говореше с децата, те приема ха уж избора му но..
В интерес на истината дори и бабите и дядовците го подкрепяха и му предлага ха помощ за децата.
Знаете ли какво сподели веднъж  жената
Каза"Той се разкъсва между мен и децата. Аз не мога да искам това от него. Не е честно"
Мъжът вече е с големи деца. Дъщеря му вече не живее с него. Синът му е с него
Може и да съжалява, не знам.
Даски това ням нищо общо с вашият пример, защото онази жена не постави никакви условия и не раздели бащата от децата. А можеше. Още повече, че бабите предлага ха да поемат грижата за децата.

Именно, поели са си пътя. За това иде реч през цялото време, че детето не е скачен съд с родителя си до смъртното си легло. Ако човек не се научи да се адаптира към  променящата се среда когато му е времето - дете и тийн, ако не проумее, че светът не се върти покрай него и дори безусловната родителска любов към детето не трябва да се смесва с любовта към партньора, се появяват хора от типа, който гледаме непрекъснато - вечно недоволни,  никой мъж/жена не е достоен за тях, все неоценени на работа, все някой им е крив ... Адаптивността е оцеляване, Джолева, нещо повече, няма успех ако не можеш да реагираш адекватно на промените в средата.

# 641
# 642
  • Мнения: 14 830
Бащата в интерес на истината опитва. Още повече, че връзката беше след 3,4 години след катастрофата.
Той говореше с децата, те приема ха уж избора му но..
В интерес на истината дори и бабите и дядовците го подкрепяха и му предлага ха помощ за децата.
Знаете ли какво сподели веднъж  жената
Каза"Той се разкъсва между мен и децата. Аз не мога да искам това от него. Не е честно"
Мъжът вече е с големи деца. Дъщеря му вече не живее с него. Синът му е с него
Може и да съжалява, не знам.
Даски това ням нищо общо с вашият пример, защото онази жена не постави никакви условия и не раздели бащата от децата. А можеше. Още повече, че бабите предлага ха да поемат грижата за децата.

Именно, поели са си пътя. За това иде реч през цялото време, че детето не е скачен съд с родителя си до смъртното си легло. Ако човек не се научи да се адаптира към  променящата се среда когато му е времето - дете и тийн, ако не проумее, че светът не се върти покрай него и дори безусловната родителска любов към детето не трябва да се смесва с любовта към партньора, се появяват хора от типа, който гледаме непрекъснато - вечно недоволни, никой мъж/жена не е достоен за тях, все неоценени на работа, все някой им е крив ... Адаптивността е оцеляване, Джолева, нещо повече, няма успех ако не можеш да реагираш адекватно на промените в средата.
Абсолютно никой не твърди, че детето е скачен съд с родителя. На всички ни е ясно че те поемат пътя си.
Но аз не познавам семейство с втори брак което да е оцеляло ако партньора не е приел детето или ако детето не е приело партньора.
Рано или късно второто семейство се разпада. Именно защото не е имало адаптация

# 643
  • Мнения: X
В ситуацията аз приемам авторката като осиновител. Сама и по собствена воля е избрала да вземе, отглежда и да полага грижи за детето. После не й е харесало и е разсиновила.
Аз за расиновителите, които пак повтарям доброволно са в казана имам определение - човешки отпадък.
Абсолютно, точно еквивалент на осиновяване е. Няма и как да е иначе.
ММ би осиновил сина ми, само че биологичният му баща си иска правата, така че няма как да стане. Иначе иска, понеже има много пречки да МИ помага - основно по ходене по институции и т.н., в които се иска биологичен родител. ММ е шофьор и обичайно по такива места се влачим трима- той ни води, а аз и детето вършим работата, което би стояло по съвсем различен начин, ако той го осинови. Да, да, ама не.
Когато трябва да се води на лекар примерно и не е необходим биологичен родител, води той. Целият този ферман го написах с цел да обясня, че да - на практика е същото като осиновяване. Много хора го правят.

# 644
  • Мнения: 47 996
Не е нещо уникално, викаш Simple Smile
Е, Даскалка иска да е уникална. Тя е любител на биологията и парите. Подобни отношения са й непонятни. Опитала е, но...

Общи условия

Активация на акаунт