Вторите семейства

Детето не е скачен съд с родителя след 18-тата си година.
За случаят, който цитира Джолева, децата са се изнесли, когато са достигнали пълнолетие, не преди това.
Верно е психопатско.
Приятелка ми разказва за племенника й, който след развода на родителите си остава да живее с майка си/снаха на приятелката ми/. Тази жена е имала възможност да се ожени, но мъжът е казал, че не иска детето и тя се разделя с него. Случаи от близки и познати бол, не психопатски.
При мен пък е наопаки - ММ има много трески, ама под много имам предвид наистина много - за дялкане, но се съобразявам с тях именно заради родителската му функция по отношение на сина ми от предишния брак. Като чета тук, не бих и могла да искам нещо по-добро. Въпрос на приоритети!

Luna, аз съм се адаптирала, създала съм си среда, имам приятелски кръг и т.н. Със семейството на мъжа ми - разбирай родителите - му опитах, не се получи, няма драма, виж и в свекървенската колко случая има на прекъснат контакт със старите дори не в контекста на второ или последващо семейство. При положение, че не си приет от родителите на половинката си, без значение от причината, няма какво да се напъваш и да се буташ, гледаш си собственото огнище и това е.

Децата, вече, са друга бира. Те нямат капацитета да преценяват и взимат решения, така че могат и трябва да бъдат зачитани, но не на всяка цена и не за всяко нещо.

Тук говорим дефакто за три структурни стъпала в семейно-поколенческата схема.

Да го представим образно.

Ако свекърите са стъпало едно, а ние стъпало две като следващо поколение, поради възрастта ни позицията на стъпало две не е йерархично под стъпало едно, а една идея встрани. Съществува биологична връзка с единия партньор, но до там, говорим за самостоятелна социална единица, която не е задължително да поддържа контакт, съобразява се с и прочее по отношение на стъпало едно.

Детето идва поколенчески стъпало три, но поради непълнолетието си то има пряка йерархична подчиненост на родителя/ите си, тоест ако го рисуваме на схемата ще е пряко под стъпало две. Стъпало три има свобода на движение на своето си ниво, но не може да се качва по-нагоре.

При нас драмата идва от това, че

1. Стъпало едно очаква стъпало две да е в пряка подчиняемост, като когато му изнася качва дори стъпало три над себе си.

2. Стъпало три се приема за над стъпала едно и две.

Очевидно е, че такава конфигурация няма как да се просъществува в никаква семейна система защото е структурално погрешна и противоестествена, и последва напълно резонният развой на събитията. Стъпало две скъса връзката на зависимост пряко под стъпало едно и си зае твърдо позицията встрани от него, като постави стъпало три там, където е неговото изконно място - под стъпало две.

И да, за това нещо съм "виновна" пряко аз.

Да, много хубаво, само че повечето хора не виждат света в такива сложни схеми и не им пука кой на кое стъпало ги е сложил. Затова хората не се строяват, слагат в роли и конфронтират директно, но понякога си имат копчета за натискане и могат да се водят и карат донякъде.

Обаче - на никой не му пука според каква теория трябва да си съобрази поведението.

И вече е личен избор дали да се занимаваш или да не се занимаваш.

Говорихме за дете в детската градина, дето си притеснило  от думи на учителката ,че ще ги наказват ако направят нещо си...Някъде не са в час,че вече не се говори така, не е това подходът към деца.Та с твоя стил висок в тази среда нищо чудно да изглеждаш бяла врана.Да не те разбират нито подбудите ти.
Аз се старая  и пак изпускам на места  думи  идействия дето знам , че не са актуални вече ,но ми е врастнало в манталитета.Някога моите можех да дръпна за ръката и да ги отмъкна , но сега трябва първо да се обясни на детето кое  и защо така, да те разбере  и това отнема време и нерви ,но си трябва и го харесвам да е такова, нищо че имам пропуски ,старая се за следващ път .
Старай се и ти да си достъпна в обяснение на решенията, не става със сила и набързо.

    Ставало ли е изобщо дума във вашето"семейство",да се уредят юридичски отношенията е детето да го осиновиш?Ама ще трябва Нероден Петко да дели имотите ти???

Абсолютно. Моят син например се сърди на ММ за неща, за които не се сърди на биологичния си баща. Ми - оправям го много набързо. Двоен стандарт - ц.
При смърт  на съпруг не знам дали бих оставила децата да ми определят. Не вярвам. И все пак, човекът е по-отговорен от Мунчо на Даски.

Краси, вероятно Моана няма да се откаже от правата си, така че осиновяване не е възможно. Не, че е такъв казуса тук де.

Само дето стъпало три е под стъпало едно, а не под две. Тоест вие с мъжа бъркате твоята йерархия на семейната система. И после мрънкате, че детето било объркано. Ми как няма.
От много сметки без кръчмар, внимавай да не паднеш от стълбите в системата.

Ти не осъзнаваш никакви грешки в себе си, така ли? За нищо не си виновна, просто не се е получило? Пет човека срещу теб са в грешка, така ли?

Бла, бла, бла, бла.....
Земята под краката ви се клати, ти си вигнала крак по стълба да се качваш

Детето не е решен проблем, капиш?

Аз друго ще те попитам, Даски.
Как виждаш второ семейство с проблемно дете. Дете което не приема вторият партньор. Как си представяш едно щастливо второ семейство при такива обстоятелства.

Явно Даскалка е от хората, които наистина са готови да положат големи и дори неестествени усилия за целите си. А всъщност най-добри резултати се получават, ако усилията са по-близки до човешката природа. Не знам как ще ти е кеф да живееш, ако всичко ти е едно такова затегнато и дирижирано - кой на кое стъпало, кой от коя сурогатна майка, само и само да постигнеш някакво подобие на "семейство"...и аз нямам дефиниция, но по принцип ако едно нещо не се случва по нормалния начин, не е хубаво да се опитваш да го постигнеш по ненормален начин.

Има опасност от пирова победа.

Браво. Много добре го каза.
Подобие на семейство. Изкривено, де формирано.

ако недай си Боже да се разведа с мъжа си, никога не бих искала друг партньор да осиновява децата ни. Идеята ми се струва много крайна и само в случай, че биологичният родител не желае да си изпълнява задълженията или е загубил правата си, или пък не е жив.
Явно все пак мъжете са по-добрият и толерантен пол, защото повечето деца са приети от пастроците си "като свои", а при симетрична ситуация мащехите  по-трудно приемат чуждите деца.
Но и да си майка изисква повече емоционално влагане, което е по-трудно към чуждо дете.
Та от темата си правя извода, че майка с дете и пастрок е по-добрият вариант за детето, жената се грижи и отстоява правата на детето си и в новото семейство. Дете с мащеха е много по-трудно за детето, тъй като жена по-трудно приема чуждо дете за свое, а и семейството винаги се движи от жената, която манипулира мъжа по един или друг начин. Приказките за зли мащехи не са случайни. Явно основно майката брани и защитава интереса на своето дете и, ако тя абдикира, детето е в опасност. Особено тежка е ситуацията за доведеното дете при поява на ново общо дете с мащехата и тогава борбата за ресурсите на мъжа е много жестока, а силата е  в ръцете на мащехата. Доста страшничко. Ако пукна, се надявам мъжа ми никоя да не го погледне...

Да, и като се добави, че жената е вратът, а мъжът главата, т.е. жената командва вкъщи и задава общия тон, се получава точно това - Пу*ьо Маринкин няма думата относно собственото си дете  за 5 стотинки.

тайничка, точно така, лесно се манипулират мъжете и това не ги прави добри застъпници за техните си деца.
В сходна ситуация, майката може да бъде опасна само ако няма акъл и женска интуиция за пет пари и се хване с някой опасен педофил или убиец и така изложи детето си на риск, но тези случаи са единици.
Хубавото в случая е, че както писах, всяко дете си се ражда със заряд, с характер и със съдба, която се преплита със съдбата на човешкото общество. Дори и при много тежко детство, нещата могат да се компенсират при будно, амбициозно дете с късмет.  А понякога това дава и закалка и уроци.