Доня Есперанца, каква преклонна възраст, бе джанъм... Таз тройка Ви й размътила главата.
Ето тази плът
се завтече да спасява Мю.
Ето тази плът
се завтече да спасява Мю.
- Публикувана: 16 юли 2006, 20:34 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2006, 12:12 ч.
Хавански клуб III
Доня Мю тъкмо беше свършила във водата, каквото имаше за вършене и се чувстваше доста по-добре, когато видя един устремен към нея Чикито, порещ вълните. В първия момент го помисли за акула и го центрира с безпогрешно кроше право в десетката. Това така го изненада, че се пльосна по гръб във водата и бавно потъна, изпускайки балончета. Доня Мю го прескочи и излезе от водата. " Днеска па така да не ми върви", си помисли Чикито и заплува кучешката към островите Галапагос.
Доня Есперанца, каква преклонна възраст, бе джанъм... Таз тройка Ви й размътила главата.
Ето тази плът
се завтече да спасява Мю.
Ето тази плът
се завтече да спасява Мю.
Тя, доня Мю е човеколюбива, но се е заблудила с тоз младеж...нещо не му е наред от кръста надолу, но аз може от годините и да не довиждам в сенките Му нещо...пък и цяла бутилка коняк не ми се опря...и с претенции съм от младини
...
След като излезе на брега и отърси мокри коси,подобно съща русалка,сеньора Мюриелита бе заинтригувана от приближаваща се по пясъчния път кола.Колата спря в близост до хасиендата.Останалите старици вече приготвяха вечерните си тоалети за предстоящата танцувална вечеринка в бара и никой не забеляза неочаквания гост.От колата слезе възрастен мъж в тъмен костюм,на младини сигурно е бил голям красавец,и се отправи към мократа все още сеньора.Той не знаеше,че къщата е обитавана от поне още петнадесет подобни призрака,и се обърна към жената направо по име:"Доня Мюриелита?"Тя потръпна в странно очакване...Симпатичният някога мъж бе дон Калмар,известен някога латино-певец,а по настоящем продуцент.Той бе чул за неоспорвания талант на артистичната бунтарка и бе дошъл да й предложи да запишат заедно революционния химн:"Вива кубанерос,пуерториканос, латиноамериканос!Венсеремос,комбайнерос!"Мюриелита както никога не знаеше,какво да каже от изненада,само заглади коси и се зачуди,дали изглеждаше добре без червило.Но дори и да беше с червило,тя надали щеше да изглежда по-добре...
- Санта Чечилия, пресвета Лукреция, не мога да говоря!! - потресена вдигна ръце към резбования таван, гдето мъждукаше прашасал Букурещски полилей, бедната мадам прИвет. Тъкмо беше забъркала нова смес, но явно от изпаренията, които вдиша по невнимание, тя бе получила страничен фефект, незнайно докога валиден. Дори изпитваше гърлена болежка, но определено ни звук, не стон успяваше да сътвори с малиновите си устни. Примигна два пъти и свали синята перука, с реверанс към някакъв овехтял портрет, навярно някоъ си либовник.
Мъжът от стената я гледаше все тъй невинно и не даваше признаци на живот, мълчеше също като нещастната старица и пръскаше благосклонност и миролюбие в натруфената стая. Към момента, свърталището на сеньора Алмуниня бе обзаведено в ренесансов стил. Тя често сменяше интериора, омръзваше й едно и също обзавеждане...
След сполетялото я нещастие, което по правило щеше да трае поне 3 часа, старата баба реши да се остане в покоите и да си хвърли карти Таро. За лош късмет, случи й се да изтегли възмутителна карта, предричаща промяна в телесното тегло.
Това още повече потресе безпомощната сеньора и тя взе решение да не мисли повече, а да си допие бутилката ром и да ляга в разкошни сънища. Харесваше сентенцията, че Утрото е по-мъдро от вечерта, смъкна балдахина, който вече я дразнеше и смяташе да подари на нейният приятел-рибарят Закариас, щото преди седмица й бе донесъл нещо доста екзотично, подходящо за очарователна семпла магийка за поникване на коса. Намести пухените си възглавки, издиша върху ароматната ванилова свещ и се отдаде на заслужен покой тази нощ. Мислеше за карнавала в Хавана. Щяха да ходят там другата седмица.
Мъжът от стената я гледаше все тъй невинно и не даваше признаци на живот, мълчеше също като нещастната старица и пръскаше благосклонност и миролюбие в натруфената стая. Към момента, свърталището на сеньора Алмуниня бе обзаведено в ренесансов стил. Тя често сменяше интериора, омръзваше й едно и също обзавеждане...
След сполетялото я нещастие, което по правило щеше да трае поне 3 часа, старата баба реши да се остане в покоите и да си хвърли карти Таро. За лош късмет, случи й се да изтегли възмутителна карта, предричаща промяна в телесното тегло.
Това още повече потресе безпомощната сеньора и тя взе решение да не мисли повече, а да си допие бутилката ром и да ляга в разкошни сънища. Харесваше сентенцията, че Утрото е по-мъдро от вечерта, смъкна балдахина, който вече я дразнеше и смяташе да подари на нейният приятел-рибарят Закариас, щото преди седмица й бе донесъл нещо доста екзотично, подходящо за очарователна семпла магийка за поникване на коса. Намести пухените си възглавки, издиша върху ароматната ванилова свещ и се отдаде на заслужен покой тази нощ. Мислеше за карнавала в Хавана. Щяха да ходят там другата седмица.
Сердцето на сеньорита Мю бе разтуптяно от възхита, че може да осъщсетви мюзикалната си мечта. Но редом с това революционни мисли сполетяха умната й главица.
Кой ще организира революциите в настоящия им вид?
Кой ще указва тайният път към тайното скривалище на съпротивата?
От где ще се пръкне новата сеньорита Кармелита, гдето да сбира ропот и гняв, плюнки и жлъч срещу неправдата?
Кой ще обучава новите революционери?
Кой ще обитава прекрасната й спалня, цял живот бленувана?
Какво ще се случи с най-преданите й подчинени мъжове?
Струваше ли си да повярва на розовите словоизлияния на тоз дон Калмариньо, че и хубав й се види, но да се раздели с постигнатото с птича кръв и говежда тор до момента? Трябваше да събере мисълта си, пръсната с морската пяна и да помисли трезво, без тютюн, без мохито, без салса, без шопска салата дори. Сбърчи нос, щракна с пръсти на краката и покани гостът на прохладната веранда.
Кой ще организира революциите в настоящия им вид?
Кой ще указва тайният път към тайното скривалище на съпротивата?
От где ще се пръкне новата сеньорита Кармелита, гдето да сбира ропот и гняв, плюнки и жлъч срещу неправдата?
Кой ще обучава новите революционери?
Кой ще обитава прекрасната й спалня, цял живот бленувана?
Какво ще се случи с най-преданите й подчинени мъжове?
Струваше ли си да повярва на розовите словоизлияния на тоз дон Калмариньо, че и хубав й се види, но да се раздели с постигнатото с птича кръв и говежда тор до момента? Трябваше да събере мисълта си, пръсната с морската пяна и да помисли трезво, без тютюн, без мохито, без салса, без шопска салата дори. Сбърчи нос, щракна с пръсти на краката и покани гостът на прохладната веранда.
Явно нощта щеше да бъде дълга и безсънна за сеньорита Мюриелита.Затова тя предостави спалнята си на дон Калмар,а самата тя седна на верандата,запали пура и се вгледа в самотната луна,която рисуваше по морската повърхност.
**********
Доня Есперанца се събуди още преди петелът да подгони кокошките на сеньора Донита,за да докаже мъжкото си надмощие.Цяла нощ тя бе сънувала кошмари.Присъни й се,че Груйо се е надвесил над нея и се опитва да я души с някакъв вмирисан чорап.В съня си видя и сина си като малко момче,който бе застанал пред входната й врата,бос,гладен и несресан,и я молеше за храна и вода.Явно вследствие на толкова много ром,мъже и греховна сладост,някаква тънка струна в нейното подсъзнание се бе раздрънкала.Някаква тежест бе заседнала в гърлото й.Тя се опита да се надигне,при което отметна нечия ръка от шията си.Незнайно как Есперанца бе заспала до люлеещия се стол в дневната,а Донита се бе дотъркаляла до нея и метнала в бурния си сън ръка връз шията й.Явно в спиртното си ромско опиянение и двете не бяха стигнали до там,за където бяха тръгнали.
Не може да продължава така!-каза си Есперанца.Цял живот се бе включвала в разни мисии и каузи,а сега се бе отдала само на греховна наслада.Тя не искаше да вижда повече Груйо-ни на яве,ни на сън,затова трябваше да сложи край на тази агония.Сеньората грабна някои от любимите си фусти,кутията със спомени и неотменната томахавка и се запъти към кея.Есперанца написа писмо-обещание до дружките си,че често ще ги навестява,ще ги снабдява с пури от фабриката на Едуардо и ще им води от мъжете,работещи в неговите плантации.Сложи бележката под чашата на спящата на верандата Мюриелита и се отнесе с бърза стъпка към малкия мостик,където вече я чакаше яхтата на дон Едуардо.Нейният любим тъкмо бе приключил бизнес-делата си в Доминикана и сега бе дошъл да я отведе.
*******
В същото това време и друга от стариците се бе разбудила.Доня Алмуня също се събуди задушена от някаква тежест.Тежаха й ръцете,тежаха краката,цялото й тяло...Опита се да се намести в леглото,но нещо й пречеше.Плътно до нейното тяло се бе опнало друго такова-явно мъжко.Сеньората се изправи в недоумение.Вгледа се в младия мъж и...О,ужас!Виторио!Зелената игуана!Позна го по панделката,която му бе закачила преди и която го обгръщаше сега във вид на хавайска риза.Досети се,че по време на снощните й занимания той се навърташе около казана с нейните отвари...
Алмуня се огледа.О,не!Сякаш бе попаднала във филм на ужасите.От Бароковото й огледало втренчено я гледаше жена,видимо по-млада от нея,но...Фустата й бе впита в плътните й меса,а блузата й направо бе експлодирала от напрежението,което се изливаше извън нея. Предзнаменованието на картата на Дебелата Дама се бе сбъднало...Алмуня отчаяно скри очите си с ръце.Вече наистина бе време да се откаже от тази професия!
"Ваш роб ще съм до гроб,сеньора!"-стресна я гласът на разбудилия се Виторио.
**********
Доня Есперанца се събуди още преди петелът да подгони кокошките на сеньора Донита,за да докаже мъжкото си надмощие.Цяла нощ тя бе сънувала кошмари.Присъни й се,че Груйо се е надвесил над нея и се опитва да я души с някакъв вмирисан чорап.В съня си видя и сина си като малко момче,който бе застанал пред входната й врата,бос,гладен и несресан,и я молеше за храна и вода.Явно вследствие на толкова много ром,мъже и греховна сладост,някаква тънка струна в нейното подсъзнание се бе раздрънкала.Някаква тежест бе заседнала в гърлото й.Тя се опита да се надигне,при което отметна нечия ръка от шията си.Незнайно как Есперанца бе заспала до люлеещия се стол в дневната,а Донита се бе дотъркаляла до нея и метнала в бурния си сън ръка връз шията й.Явно в спиртното си ромско опиянение и двете не бяха стигнали до там,за където бяха тръгнали.
Не може да продължава така!-каза си Есперанца.Цял живот се бе включвала в разни мисии и каузи,а сега се бе отдала само на греховна наслада.Тя не искаше да вижда повече Груйо-ни на яве,ни на сън,затова трябваше да сложи край на тази агония.Сеньората грабна някои от любимите си фусти,кутията със спомени и неотменната томахавка и се запъти към кея.Есперанца написа писмо-обещание до дружките си,че често ще ги навестява,ще ги снабдява с пури от фабриката на Едуардо и ще им води от мъжете,работещи в неговите плантации.Сложи бележката под чашата на спящата на верандата Мюриелита и се отнесе с бърза стъпка към малкия мостик,където вече я чакаше яхтата на дон Едуардо.Нейният любим тъкмо бе приключил бизнес-делата си в Доминикана и сега бе дошъл да я отведе.
*******
В същото това време и друга от стариците се бе разбудила.Доня Алмуня също се събуди задушена от някаква тежест.Тежаха й ръцете,тежаха краката,цялото й тяло...Опита се да се намести в леглото,но нещо й пречеше.Плътно до нейното тяло се бе опнало друго такова-явно мъжко.Сеньората се изправи в недоумение.Вгледа се в младия мъж и...О,ужас!Виторио!Зелената игуана!Позна го по панделката,която му бе закачила преди и която го обгръщаше сега във вид на хавайска риза.Досети се,че по време на снощните й занимания той се навърташе около казана с нейните отвари...
Алмуня се огледа.О,не!Сякаш бе попаднала във филм на ужасите.От Бароковото й огледало втренчено я гледаше жена,видимо по-млада от нея,но...Фустата й бе впита в плътните й меса,а блузата й направо бе експлодирала от напрежението,което се изливаше извън нея. Предзнаменованието на картата на Дебелата Дама се бе сбъднало...Алмуня отчаяно скри очите си с ръце.Вече наистина бе време да се откаже от тази професия!
"Ваш роб ще съм до гроб,сеньора!"-стресна я гласът на разбудилия се Виторио.
Славата на Хаванския клуб растеше с неподозирана скорост. Легенди се носеха из цяла Куба. Един ден в хасиендата черният бързоног юноша, който изпълняваше функциите на съобщителна служба за дамите, донесе писмо. Ама едно такова авторитетно изглеждащо, с разни печати и красиво надписано. Ламелита нервно скъса плика, даде на момчето 2 пури за услугата и се провикна:
- Ейййй, бабиерос, имате поща!
Жените се събраха в градината, около Ламята, понеже първоначално решиха, че ги вика да ядат.
Писмото беше от Фидел. Другата седмица празнуваше сто и десетия си рожден ден и подготвяше грандиозен бал. Беше решил Хаванските клубарки да внесат артистичен привкус в празненството и ги канеше най- учтиво, като споменаваше, че и една тяхна сънародничка ще пее на празника - доня Йордана де Кристо.
След първоначалната тишина бабите се засуетиха. Ами че това си беше събитие, какво щяха да облекат, какво щяха да подарят!
- Ейййй, бабиерос, имате поща!
Жените се събраха в градината, около Ламята, понеже първоначално решиха, че ги вика да ядат.
Писмото беше от Фидел. Другата седмица празнуваше сто и десетия си рожден ден и подготвяше грандиозен бал. Беше решил Хаванските клубарки да внесат артистичен привкус в празненството и ги канеше най- учтиво, като споменаваше, че и една тяхна сънародничка ще пее на празника - доня Йордана де Кристо.
След първоначалната тишина бабите се засуетиха. Ами че това си беше събитие, какво щяха да облекат, какво щяха да подарят!
Рожденият ден съвпадаше с карнавалът в Хавана. Очертаваше се луда фиеста, наквасена с много спирт и обвита в мъгла от тютюневи кълба.
Сеньора Алмуниня набра смелост, бръкна в пазвата си, извади стъклена миниатюра с неизвестно съдържание и гаврътна половин глътка. След 3 дни щеше да подейства чудодейството и да се превърне в знойна красТавица. Един път в годината си позволяваше таквиз магии, струваше си. Девойките я гледаха съмнително,дори леко коварно. Шишкавата сеньорита взе лъжички и предложи на всяка колежка по половин гълток младост. Никой не отказа. Хавана не предполагаше какво я очаква.
Трябваше да изберат подар за Фиделито. А това бе много тежко задание.
Сеньора Алмуниня набра смелост, бръкна в пазвата си, извади стъклена миниатюра с неизвестно съдържание и гаврътна половин глътка. След 3 дни щеше да подейства чудодейството и да се превърне в знойна красТавица. Един път в годината си позволяваше таквиз магии, струваше си. Девойките я гледаха съмнително,дори леко коварно. Шишкавата сеньорита взе лъжички и предложи на всяка колежка по половин гълток младост. Никой не отказа. Хавана не предполагаше какво я очаква.
Трябваше да изберат подар за Фиделито. А това бе много тежко задание.
А подарък, подарък? За плътски удоволствия Фидел им се струваше леко попреминал, затова трябваше да измислят нещо, което истински да зарадва Вожда.
- Дали да не му подаря Оръжието? - Зачуди се Мю. Но бързо прогони тази мисъл, сърцето не и позволяваше да се раздели със символа на революционната си младост.
- Дали да не му подаря Оръжието? - Зачуди се Мю. Но бързо прогони тази мисъл, сърцето не и позволяваше да се раздели със символа на революционната си младост.
Препоръчани теми