ОСМОКЛАСНИЦИ шестици редят, мама и татко в Школо ги следят

Аз пък имам едно човече, дето на всичко се хвърля. Е, понякога не си преценява възможностите, ама - мерак. Плува и то добре, кара ски и то добре, кара всичко, което й е достъпно - колело, ролери, зимни кънки... Много е гръмогласна, пее от бебе - вярно, но аз отказах занимания, защото нямаше време. Свири на пиано 6 години, беше добра, има награди от конкурси. Сега не свири, НВО-то уби някои неща. Но е ужасно разсеяна и не блестяща в учението. Вкъщи помага, ако иска - прахосмучи, пуска пералня, но  може да забрави да простре например. За разлика от нея аз не мога и 1/3 от изброеното. Е, аз простирам

Мойто диване е спортна натура. Какъвто и спорт да е подхванал, все му се отдава. То плуване, фигурно пързаляне, ски, сноуборд, уейкборд, а и колелото не се прибира, пробва и митора на един негов приятел, май и още има... Най-голямата и най-постоянна любов обаче е футболът. В петък свали шината, днес - да ходел на тренировка. Спрях го, де.
Иначе уж помага, прибира, изпълнява домашните задължения след леки подканяния. Общо взето е оутдор-ориентиран, но покрай шинирането поигра 3 седмици на компа.
Зор му е по литература - има есе и проект да пише. Голями пуфтене иде от детската.
Като гледам - метнал се е на тате и мама

Адора, смях се с глас
Мойто син не си пада по разни спортове, освен футбол. Има колело, но го е карал може би 5 пъти. То вече му е малко, де. Трябва да го продам.
 Добре че се среща с приятели, че да поизлезе на въздух. Иначе сигурно все вкъщи щеше да стои. В това отношение много си приличаме с него.
Историята (I и II СВ също са голям хит) и географията са на голям почит. На 6 год. научи флаговете на всички държави, а още не можеше да чете като хората. Изпадна в транс почти, като му подарихме глобус и карта на света (пак по това време).
Зададох му въпроса за природата: щял да си полегне на полянка

Аааа, на характеристика на жив герой ли минахме?

Моята не е спортен тип. Метнала се е на мен - мога да чакам транспорт за една спирка и над 20 минути. Кара колело, ролери, кънки,  плува свой си стил /неправилно/, иска да я запиша на ударни инструменти, а аз все отлагам...Пее фалшиво, а умира за музика, слушалките са вечно в ушите й. Доверява се трудно в приятелствата, но приеме ли някой, прави фатално силни връзки и при разпадането им страда. Най-ценното за нея е ксерографският й тип памет. Аз нямам механична памет и винаги помня асоциативно. Затова е трудно да й помагам - възприятията и нагласите при обработка на информация  са различни. Още не знам доколко траен е този тип памет. Според мен, ако наученото не се затвърждава, скоро ще се заличи от РАМ-а. Разсеяна и разпиляна, но вътрешно спокойна и овладяна. Под знака на алергия към прах и акари не помага. В градината пък е "ияуу червееей" или "писък - оса"  и дезертира. Обича природата, вдъхновява се от красиви места и като цяло има око за красивото, без самата тя да е суетна. Антагонистка е на кифленското поведение и по-лесно намира общ език с момчетата.

Не запомних кой смени ракурса на дискусията, но за първи път се опитвам в сбит вид да я опиша. За мен беше много полезно!

При моята съм споменавала. Всичко свързано не само с рисуване, а и с творческа дейност на ръцете е на почит. Аз бях същата, но се опитвам да си спомня дали станах прецизна по-рано. Това ѝ е лошото - не е прецизна в изпълненията си. Мацоти, а един артист, за да мацоти първо трябва да се е научил да е прецизен. Изобщо е мърлява - дрехите, стаята, тетрадките.
На ММ не му издържат нервите да ме слуша как крякам по децата и затова свика семейния съвет, да вземем решение. Върнахме се с 5-6 години назад, когато имахме табло с черни и червени точки. Сега съм заменила точките с подпис по разбираеми причини. Едно от правилата е да не се зяпа в телефона непрекъснато. Под непрекъснато се разбира, докато си в тоалетната, докато си на масата, докато си обуваш обувките, докато се возиш в колата.

Еее, Шарлот, благодаря ти. Отпадна необходимостта да описвам щерката.
Припокрива се 1:1 с твоята с разлика от липсата на алергия, заменена с мързел. Това, обаче не помага, когато сме в седмичното почистване. Нейните задължения са прахообиране и прахосмучене

Стихията на моята девойка е всичко, което се изработва с ръце. Плетене, шиене, бродиране, рисуване. През всичко мина, като за уроци основно ползва или Ютюб,  или баба си. Последното, което поглъща всяка нейна свободна минута са калиграфски надписи и изработването на джърнали - това й е някакво течение, което си взе от К-попа - представлява изработване на страници на конкретна тема, но аналогови, а не дигитални. Намерила си е девойки по цялото земно кълбо - Малайзия, Филипините, Индонезия, САЩ, Франция, Монголия, с които си пишат писма в този пенпал стил, така се казвало. Купуват се някакви специални калиграфски маркери, разни специални хартии, в общи линии за това й отиват всички джобни. Другата мания е декорация на стаята й. Вече три пъти пренареждахме и пребоядисвахме, а после тя сама ходи и си купува разни неща да си украсява. Като й писнат, отиват  в стаята на сестра й, в резултат, тя прелива от възглавнички, одеалца, лампички и подобни.

Толкова хубаво сте описали децата, за мен е трудно да направя такъв обстоен синтез.. Може би ще ми е по-лесно, ако опитам с - "бих искала да е по-...", "не ми харесва, че е".. Но тя е! Тя е точно такава каквато е и заради нас самите като родители, но и въпреки нас. Затова просто с всяка изминала година с интерес и любов наблюдавам метаморфозите, които претърпява, изграждайки се постепенно като личност и жена. За някои оказваме влияние, но други просто констатираме с усмивка и си я обичаме сякаш все по-силно!
Либерална съм към битовизмите и задълженията й вкъщи, знам, че не е правилно, но просто не успях да създам ясни и точни правила. Съответно е на периоди по отношение на подреждането и грижата за личните си вещи и стаята. Всичко се повтаря - мен самата майка ми не ме е карала нищо да правя, тъй като тя е перфекционист на тази тема. Приятелки имаха ежедневни задължения, аз никога, по желание чат-пат бършех прах, но се включвах в готвенето с голямо удоволствие. В крайна сметка, може би защото все пак съм имала примера, станах прилична майка и домакиня, поне така мисля. Вероятно този факт ми действа успокояващо когато й спестявам много неща, просто защото не съм съумяла да бъда постоянна в изискванията си, или защото съм я съжалила, че има много да учи и пр. Не че безброй пъти не съм заплашвала, че ще й хвърля дрехите през прозореца..
Може да са се спекли нещо, но наистина тук сме си все готини - и малки, и големи, и гостуващите ни прекрасни съфорумки, които продължават да ни правят компания и след 7 клас!! И всичко това, и последните страници, а и тази темичка въобще, го доказват много красноречиво!

Да напише "есе", може учителката да има чувство за хумор! Но после да извади истинското.

Страхотно се справяте с описанията! Много интересно ми беше да прочета за всички деца (и ще ми бъде интересно, ако още някой сподели).

Хаха, Сиси, ще му кажа
Вярни ст/ме готини в тая тема

Сиси, аз заплашвам, че ще снимам разбутаната стая и ще пусна снимката във ФБ Това го чух от един колега, когато неговата дъщеря беше тийн (моята беше още малка). Той твърдеше, че на полилея в стаята ѝ висял сутиен, но все пак мисля че хиперболизираше (нали това е изразното средство).

Аз заплашвам, че ще вляза, ще овършея всичко и ще подредя как си знам. Веднъж вече го направих, седмица след началото на учебната година. Още им държи влага и мърморят "това къде ми е, онова къде ми е".

Колко хубаво ги описвате
Моята е много съвестна с всичко,  което е задача за вършене - учене,  тренировки,  подреждане. Прекалено е педантична и стриктна,  което я нервира когато зависи от други хора. Спорта й се отдава,  и го прави с много голямо желание, съответно почти няма социални контакти извън басейна. Предпочита да си стои вкъщи,  вместо да кръстосва улици. Гледа дисни,  страх я е от каквито и да е било филми с дори малка драма и сълзи. Има изключително силна фобия към звуци,  издавани от хората,  докато дъвчат,  смъркат сополи, или просто дишат,  влудява я наистина силно. Обича да реже и лепи разни хартийки,  но няма талант в рисуване и музика. Събира си всякакви нещица с години,  и не дава да се хвърлят - пример чаша от старбъкс 2017г от Прага,  върбов венец от един храм в Белград тази пролет ))
По отношение на домакинстването,  същото като при Сиси

Наистина много интересни описания!! Страхотни деца!

M_I_A, доста е идейна тази заплаха, може да пробвам някой път, макар че май вече просто думите ми не хващат дикиш. Струва ми се и на мен преувеличено за сутиена, но пък знае ли човек. Моята има един люлеещ се стол в стаята, който постепенно се превърна в нещо между закачалка и кош за пране, но определено не се ползва по предназначение. Редовно ходя да обирам от него забравени неща, заканила съм се да го изнеса от стаята.

ЕлиТ, същото е и при нас! Не стига че подреждам, ами и после се сърди и е недоволна, че съм й преместила нещата.. Тя си имала начин да се ориентира в собствения си хаос и знаела точно кое къде стои. Най-много се дразня за бижутата, тъй като се погрижих да има за съхранението им най-различни органайзери, кутийки, сандъчета и все не са прибрани и подредени.

Утре има тест по математика и сега разглежда сборника на Веди, за който прочетох от вас и купих. Поставих го дискретно при вещите й и нямаше никакъв коментар, но май ще влезе в употреба. Ура! И благодаря! Много ми се иска да не изостава с математиката. В края на 7 клас я обичаше повече от БЕЛ, което беше нещо съвсем ново, никога не й е била любима. И макар че имаше издънка на НВО и то на задачи, на които по принцип беше силна, мисля че подготовката й миналата година беше много добра и полезна. На входните нива и по двата предмета има 6, но все пак беше изненадана от математиката, а аз се възползвах да я мотивирам със сборника, за да продължи евентуално в същия дух и да не изгуби инерцията от 7 клас.

Моят изпитва душевен, болезнен гърч при мисълта, че някой от съучениците му може да го вид о, ужасТ! с майка му случайно. Та в кръга на шегата (моя кръг) съм го заплашвала, че ще отида да го чакам след училище и пред всички ще го прегърна с подскок, със замах ще му залижа перчема и с невинен глас ще кажа "Ох, на мама мишлето". Потресът в очите му беше съвсем истински.