ОСМОКЛАСНИЦИ шестици редят, мама и татко в Школо ги следят

Адора, това е наказание за всеки тийн. Преди месец нали я взех от училище да ходим на гости при баба ѝ. Каза ми да я чакам в близко заведение на тайна явка. Хубаво срещнахме се там, но като слязохме в метрото, се оказа, че има окъснели съученици, с които се засякохме. Веднага се отдалечи на 5м. от мен, а аз схванах намека и не я заговарях повече докато не премина опасността
ММ често си прави шегички с щерката и тя все още му се връзва. Питам я не му ли научи смешките за толкова време? Но явно - не. Една от тематиката са гаджета. Днес пак я подхвана. Тя му обяснява, че трудно се социализирала, а той ѝ каза като не може да се социализира, да вземе да се капитализира, като си намери ултра богато гадже Ама като чета някои други татковци във форума, явно това е популярен бъзик с дъщерите.

Ех, уникални са децата!!!

За чистене и аз не ги тормозя, върша го сама. Те знаят да си оправят леглата, да си сгъват дрехите, а мръсните да слагат за пране. Отсервират си след ядене... ей такива простички неща.

Синко не го е срам да го виждат с мен - добре му е да го карам до училище и да го взимам, когато мога. Е, вече не го целувам за довиждане, но вечер за "лека нощ" - да

Миа, сигурно си права, но при него имам чувството, че всичко това е прекалено изострено.

Здравейте, една приятелка има седмокласник , но не ползва БгМама. Някой има ли мин-макс баловете от изминалата кампания за София?

Синът ми плува от втори клас. Старателен е, но на море не обича да плува, а да си шляпа и скача във водата. Издръжлив е на физически натоварвания, но не ги обича. Колело така и не заобича, обича футбол предимно като фен, но и да играе (вратар). Най-малко понася директно слънце и жега. В природата се чувства добре, на разходка с кучето на дядо му, ходи ежегодно на лагер във ферма с коне. Общителен е, добряк, спокоен и балансиращ в компания. Много добре се отнася с малки деца. Предпочита телефон, РС, PS пред всичко друго. В училище е отговорен, но не му е приоритет от душа...би предпочел вечна ваканция. Не е амбициозен, няма спортна злоба, но го боли като не се справя или губи неговият отбор...бързо му минава всичко. Вкъщи си слага дрехите за пране, но за стаята...би се превърнала в нещо ужасно, ако не я почиствам. Абе, добро, незлобливо, ведро дете, което съвестно си отмята задълженията, но си го интересуват и го вдъхновяват забавленията.😀

Ееее, стига де, не мога да си го представя това Да си ходи сам на зъболекар ПЪК
semelyna, в нета лесно се намират (примерно при danybon), както и в сайтна на РУО-то
J_M_M, ти не се впрягай на сегашните седмокласни майки - всичко още им е доста ново.

Дами, споделете (може и на ЛС) от кой летен лагер са доволни децата! Миналата година не се събра група за този, на който го бяхме записали с bikearea. Тази година искам отрано да му ангажирам лятото.

Да погледне тук

Това лято ходи на сърф лагер на Лимнос - много и хареса.
Интересен и беше и лагера в Макоцево - ранчо "Конникът".

Ох, много ми хареса това с описанието на децата. Ще се включа.
Моето момче е изцяло Outdoor типаж. Спортна натура е, много активен и подвижен. Кара колело, ролери, кънки, уейвборд, скейтборд. Ски все още не е карал, но се надявам зимните училищни лагери да поправят това. Плува много добре, всички стилове. Тренираше плуване. Отрази се много добре на физиката му.
Обича да играе на компютъра и на телефона, но ако има с кой да е навън, излиза.
Много е разпилян и разсеян. Над дребните подробности е, както в битовизмите, така и в отношенията си с хората. Трудно може да се впечатли от крива дума, не е обидчив.
Не обича да е подробен в своите обяснения, но иначе, когато някой му разказва нещо, е същинска клюкарка. Трябва да изясни до последна подробност кой, какво, защо!
Не обича да повтаря една и съща дейност до безкрайност, бързо се отегчава.
Не е внимателен към детайлите, освен в случаите, в които нещо му е наистина интересно. По тази линия, има предмети в училище, по които е непоклатим и такива, които не е ясно как ще избута. За него проблем няма, работел си по неговите интереси, а другото както дойде.
Вкъщи помага съвсем умерено и само ако е помолен. Сам трудно се сеща, но и не отказва.
Не съм забелязала да се срамува да се движи с мен по улиците, но преди РС примерно, ме е питал няма ли да отида на фризьор.
Суетен е, има претенции за всичко, от обувките до прическата.
Не е амбициозен, в аспекта да гони изключителни и високи резултати, заради самите резултати, но преследва конкретни цели.
Като цяло, лек характер е, но е характер.
И все още е дете. Понякога, все още, идва при мен с въпрос: Ще ме гушнеш ли за малко?

Мерси , аз пък въобще не се сетих за РУО-то .

А над моята, на полилея, виси хартиена русалка по модел от Крокотак. Името й е Матилда. Матилда е с избелели цветове, лепена със скоч, но хлапя не дава реч да се издума за премахването й. Очевидно русалката е връзка с детството, с приказното, от което е лишена не самоволно. Като цяло все още е много повече дете отколкото тийн и трудно се разделя с детството.

Моят сладур  може да рисува. Но да рисува само това, което му харесва- комик герои- Наруто, Ю-ги-о, и др. Лесно пали, но и много бързо гасне. Безкрайно обичливо и гушливо момче. Не се бие, не е агресивен, никога не е бил непочтен и некоректен към приятелите си. Не е клюкар и това му е изигравало доста кофти моменти досега, но той сам си вади изводите от своите и на приятели постъпки досега.
Спортен е- много добре играе футбол, баскет, плува, но на море обича да се пече и да е в безтегловно състояние. Не играе на компа. Много рядко да пусне някоя игра. На телефонът играе на Ю-ги-о.Кара ски, може да кара колело, но не е фен. Така си ръждясва колелото на етажа. Обича да ходи на кино и да се шляе с момчетата, които са му приятели още от дг. Суетен и влюбчив. Не може да пее, но си пее. Не може да танцува, но си има някакви движения. Изпълнява горе-долу домашни задължения, но в много постен вид. Гърми и трещи ако не е съгласен с мен или с баща си. Много обича сестра си. Имат голяма разлика и той много страдаше, че е сам и няма брат или сестра. И когато разбра, че ще става батко, научи цялото училище. Обича да блести и да прави впечатление. Малко фукльо си пада в някои моменти.

Ох, приказното, детството... преди малко имаше стонове, че не ѝ се учи, че не ѝ се ходи утре на училище, че може би е направила грешка - трябвало да си остане в старото училище и да си клати краката в стария клас. Казвам ѝ, че стар клас вече няма - 2 деца са останали от него. Напомних, че в 5 клас пак се чувстваше леко нещастна на ново място. Явно още не се чувства в свои води. Никой не гледал аниме в този нов клас.

Всички сме минали или някои от вас минавате през този етап, когато вашите тийнейджъри "се срамуват" да сте до тях. Аз вече съм с две големи дъщери, съответно на 26 и 21 години.
Самата аз карах тежък пубертет като момиче и досега си спомням как ме беше срам да излизам с родителите си.
Малката ми дъщеря, Моника завърши през 2016 година 73.СУ.
Няма да забравя как в 8 клас упорито настояваше да нямаме никакви връзки в училище. Все едно е срамота, че сме в едно училище. Слава Богу, че не съм й преподавала. В 9 клас, към средата на втори срок неочаквано се промени. Когато ме видеше в коридора, ме спираше да ми разкаже нещо, дори в 10 и 11 клас ме прегръщаше. Никога няма да забравя определени моменти:
1) В едно междучасие си хапвам ябълка през голямото междучасие и си вървя по коридора. Насреща виждам Моника, която като вижда, че ям ябълка, започва да преглъща. Разбира се, че й дадох да я изяде
2) Пак мил спомен. С Мони излизаме през зимата рано сутрин за училище ( тя вече е 11 клас и този "срам,че мама е учител в 73-то вече не съществува), забелязвам пред входа, как моето дете се пързаля. Поглеждам и какво да видя- Моника излязла с домашните чехли. Толкова й се е спало сутринта, че не се е обула.
И най- милия спомен, който ще помня цял живот.... Моника в 12 клас, след изпита по ДСД ( немска езикова диплома), в деня, когато очакваме резултатите.Пътуваме с нея обикновено сутринта и тя внезапно ме попита:
'Мамо, ако съм изкарала В2 ( най-високият резултат е С1) ще ме обичаш ли?
Тогава вече ревнах, защото разбрах колко е притеснена.
' Как няма да те обичам, моето момиче? Ти си моя единствена! Независимо колко изкараш на този изпит, моята любов винаги ще е безусловна."
Изкара С1. И това е още един спомен, който винаги ще остане в мен.
В деня, когато излязоха резултатите, моя колежка, която й беше учителка по НЕ ми каза, че Мони е с С1. Отивам радостна, да й  споделя добрата вест, моето ме вижда и като започна да реве....
Мами, тези всички хубави, понякога неприятни мигове, ще си ги спомняте след време с много обич Ценете всеки един миг от живота на децата си!  
Тези мигове ни учат да бъдем добри родители и децата ни да бъдат добри деца! Най-важното е доверието, което ще изградите. Това е един безценен мост, по който вашите деца ще продължат започнатото от вас!

ganis, и мен ме хвана за гърлото въпроса на дъщеря ти (но аз съм си видна ревла)
Толкова обич струи от всяко едно описание, много хубава стана темата днес. Страхотни са ни децата, да са ни живи и здрави!

Моят син все повтаряше как всички имали братя или сестри, само той си стоял сам. И когато му казахме, че съм бременна, се разплака. Това му бил най-хубавия подарък.