Прочетох ,,Малки големи неща ,, от Джоди Пико - като цяло ми допада идеята,която е разгледала за расизма ,както и омразата и любовта. Не ми допадна прекаленото описание за връзките и спомените на героите, просто предпочитам по-бързо да се развива действието, а те го забавяха и съответно обемът ми се видя излишен, но пък друг читател може да мисли различно.
Като цяло не е лоша, предлага теми за размисъл, малко фантастика ми беше съдебното решение и развоя, но все пак е художествена измислица. Не е нещо улау, поплаках си.
Като цяло не е лоша, предлага теми за размисъл, малко фантастика ми беше съдебното решение и развоя, но все пак е художествена измислица. Не е нещо улау, поплаках си.
Не ме грабва, трудно върви. Тематиката е интересна, действието се развива в Хонконг в два времеви пласта - по време на Втората световна война и 6-7 години след нея. Но е написана някак хаотично, героите са ми едни повърхностни, очевидно има драма в живота им, но аз не я усещам тази драма. Не знам дали е заради силната книга, която четох преди това, или просто тази си е такава. Някой чел ли я е? 
