В момента чета ... 62

Аз прочетох "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" на Юнас Юнасон. Много лека и забавна книга. На моменти ми идваха в повече някои фантасмагории, но и доста се посмях на други места 

Започнах да чета "Пациент 488". Съвсем в началото съм и не мога да дам отзиви.

Аз съм на средата и към момента доста ми допада.

"Пясъчният човек" също се оказа добра.

Приключих The Beauty Myth на Наоми Улф - доста силна и феминистична книга, човек бая се замисля за много неща, а и всяка жена ще се разпознае в поне няколко от описваните ситуации, въпреки че книгата е излязла за първи път през 1991 г. и е писана най-вече за САЩ и Великобритания, т.е. на базата на наблюденията и проучванията на авторката за тези две страни, но със сигурност важи и за останалата част от съвременния развит свят (към който и ние по принцип се причисляваме), а дори и за третия свят (и тук бихме могли да се впишем, но това е отделен въпрос). Митът за красотата - това е представата, че жените трябва да отговарят на определени стандарти за красота (които им се натрапват от рекламите, телевизията и т.н.), за да имат стойност като жени - за да бъдат харесвани, обичани, ценени, уважавани, а дори и за да бъдат назначавани на определени длъжности. Тезата на авторката е, че това е просто нов начин да се упражнява власт над жените от страна на мъжкия свят (като начин на мислене и институции), след като женската еманципация вече до голяма степен е факт и жените имат много повече права, отколкото са имали бабите или прабабите ни. Голямо внимание е отделено на темите за хранителните разстройства и козметичната хирургия. Наистина на места книгата ми се видя прекалено обстоятелствена, а и си личи, че е писана от американка, прекарала целия си живот в САЩ или в западния свят, но въпреки това посланието е универсално и е много важно.

Чета си Tiempos recios на Варгас Льоса и хем ми е много приятно как тече текстът, хем се обърквам, защото се разказват няколко различни истории (които явно по-нататък ще се преплетат), а текстът изобилства от имена и детайли от историята и политиката на Централна Америка.

За да редувам книгите, както ми е практика през последните години, ще започна и "Баба праща поздрави и се извинява". Нея вече всички са я прочели, само на мен ми стои вкъщи и събира прах, образно казано, та реших да я видя най-накрая. "Човек на име Уве" ми хареса.

Аааа Бабата и аз не съм я чела още,днес съм в дилема какво да хващам...избор голям,от много време съм купила Eleanor Oliphant is Completely Fine /от една почивка в чужбина взех за без пари 10-на бест селъра втора употреба,при което мъжът ми ме обяви за чисто луда хахах,едвам ги побрах в куфара/.....та май днес ще я почвам.

След "Бабата" задължително прочетете "Брит Мари беше тук" 

Да, и "Брит Мари" си чака реда.

Приключих Класическите истории с призраци. Не ми харесаха свръх, но и не бяха лоши. Бързо се четат.

Започнах "Дяволската къща" на Ричард Матисън. В началото съм и е рано за отзиви.

Малко извън темата, но искам да попитам някой дали е ползвал от тези лапички за четене в тъмното, дето се закачат на книгата? Само вечер имам време да чета и сутрин рано в сумрака, че се чудя дали да си взема, дали не натоварва прекалено много очите и мозъка такова четене.

"Бягащата с вълци" - Клариса Пинкола Естес

Аз ги ползвам от години , различни висове съм имала. При мен няма отражение на очите, понеже и аз чета все вечер това е даже по-удобно понеже е с локално осетление. Но аз малко ползвам устройства и очите ми не са преуморени.

Качили са я и на български в Рулит:
https://www.rulit.me/books/ostanalite-download-free-584894.html
По темата - прочетох "Шепотът на мъртвите" на Саймън Бекет. Толкова трупове не бях срещала в никоя книга до сега . Продължавам със следващата от поредицата - "Гробовни тайни".

През уикенда прочетох двадесет и не знам си коя книга за Джак Ричър. Ей, опасна работа е тоя човек! Бие се сам срещу петима и ги прави на нищо, спасява мацки в беда преди още те да са разбрали, че са в такава, надушва горски пожар от 60 км. и изобщо е голяма работа .

Аз пък съм в Япония със "Жената в бялото кимоно"
Над 60% минах, ами средна работа, да не кажа и под средна. Което за сетен път ми светва червената лампичка да не хващам дикиш на думите на разни литературни гурута със свои ФБ читателски групи колко "уау" е нещо - било то Бакман, било друго
Единственият плюс за мен е , че се разрових и четох за сватбените церемонии в Япония и разгледах снимки на широмуку-  церемониалното японско сватбено кимоно

Аз съм в манастир с "Монахинята".