Сега чета "Така го правят датчаните". И тя в началото много ме запали, но съм минала 2/3 и леко взе да ми доскучава. Някои описания ми идват прекалено излишни.
Това за мен е Малерман - интересна идея и накрая сякаш просто му писва, цапва някакъв финал и това е. Така мисля за "Кутия за птици", "Къщата на езерното дъно" и "Червеното пиано". 3 от 3
"Така го правят датчаните" много ми хареса. Изобщо не ми стана скучна. Допадна ми, че авторката не спести и лошото в Дания, а по едно време си мислих, че всичко е прекалено нереално. Опитвам се да докарам хюга у дома. Извадих всички свещи, които съм получавала някога като подаръци и си ги паля Яд ме е, че Туборг няма да вкарат коледната си бира в България, а в предишни години са го правили. В момента чета другата книга от авторката "Атлас на щастието".