За "Преди да станем твои" попитайте в темата за електронни книги.
На "Институтът" му е рано още според мен.
На "Институтът" му е рано още според мен.
- Публикувана: 15 окт. 2019, 09:12 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2020, 10:27 ч.
В момента чета ... 62
В момента чета " Гласът на любовта" Мия Шеридан. Остава ми още малко от нея. Интересна е и чакам с нетърпение финала.
Заредила съм и още няколко книжки, които нямам търпение да започна.
Много ми се иска да имам повече време за четене и да прочета всички, което съм си набелязала.
Заредила съм и още няколко книжки, които нямам търпение да започна.
Много ми се иска да имам повече време за четене и да прочета всички, което съм си набелязала.
Прочетох на Хелън Ръсел " Така го правят Датчаните" - горещо препоръчвам. Книгата е лека и се основава на факти и е за датската система. Има и известна доза ирония в нея. Сега започнах на Слави Ганев"Баба Марта и месеците". Звучи обещаващо, но повече информация като я прочета.
Хем проявявам интерес към "Датчаните", хем не ми се чете. По стечение на обстоятелствата 12 години пребивавам по около месец в Дания. Първо отидох с предубеждение, че са студени и дистанцирани. Нищо подобно. Много са сърдечни и съпричастни. Средата в която се движех не беше на интелигенти. Ами думи нямам--можеш да говориш за кино, за литература. Ходят на опера, на балет. Но... никога не бих обобщила. В този град, в тази приятелска група е така.
Другаде може да е друго.
Другаде може да е друго.
Завърших 2019 г. с "Токая гранде" на Жоржи Амаду- любим мой автор, не ме разочарова. Типична за него атмосфера и сюжет.
Новата година започнах с "Големите малки лъжи" на Лиан Мориарти- прочетох я за два дни, много ме увлече. На пръв поглед прилича на чиклит, но са засегнати теми като домашното насилие, отношения деца- родители, съученици, приятели. Чела съм и "Виновни до доказване на противното" от същата авторка, която също много ми допадна. Определено ще потърся и друготе й книги.
Сега започвам "Тъмната страна"- трета книга на Коуди Макфейдън.
Новата година започнах с "Големите малки лъжи" на Лиан Мориарти- прочетох я за два дни, много ме увлече. На пръв поглед прилича на чиклит, но са засегнати теми като домашното насилие, отношения деца- родители, съученици, приятели. Чела съм и "Виновни до доказване на противното" от същата авторка, която също много ми допадна. Определено ще потърся и друготе й книги.
Сега започвам "Тъмната страна"- трета книга на Коуди Макфейдън.
Да, наистина скандинавците като цяло не са нито студени, нито резервирани, както се смята. Вярно е, че възпитанието им предполага да не се натрапват и да не започват да си разказват цялото житие на първия срещнат. Освен това са научени в разговор да не налагат на всяка цена мнението си. Но иначе са съвсем нормални хора.
За да не съм съвсем извън темата, да кажа, че продължавам с "Три часа" на Андерш Руслунд и "Братството на светата плащаница" на Хулия Наваро. "Три минути" е много увлекателна, то нямаше и как да бъде другояче след предишните две книги за Пийт Хофман. Вярно е, че единият от авторите почина, но мисля, че книгата е замислена от двамата, може би дори са започнали работа по нея заедно, а е довършена от Руслунд след смъртта на Хелстрьом. А "Братството на светата плащаница" е просто една средно увлекателна приключенска мистерия, която борави свободно с историческите факти (все пак книгата е художествена и авторката има право на въображение). Бих я препоръчала, но не трябва да се вярва сляпо на всичко написано в нея.
За да не съм съвсем извън темата, да кажа, че продължавам с "Три часа" на Андерш Руслунд и "Братството на светата плащаница" на Хулия Наваро. "Три минути" е много увлекателна, то нямаше и как да бъде другояче след предишните две книги за Пийт Хофман. Вярно е, че единият от авторите почина, но мисля, че книгата е замислена от двамата, може би дори са започнали работа по нея заедно, а е довършена от Руслунд след смъртта на Хелстрьом. А "Братството на светата плащаница" е просто една средно увлекателна приключенска мистерия, която борави свободно с историческите факти (все пак книгата е художествена и авторката има право на въображение). Бих я препоръчала, но не трябва да се вярва сляпо на всичко написано в нея.
Хем проявявам интерес към "Датчаните", хем не ми се чете. По стечение на обстоятелствата 12 години пребивавам по около месец в Дания. Първо отидох с предубеждение, че са студени и дистанцирани. Нищо подобно. Много са сърдечни и съпричастни. Средата в която се движех не беше на интелигенти. Ами думи нямам--можеш да говориш за кино, за литература. Ходят на опера, на балет. Но... никога не бих обобщила. В този град, в тази приятелска група е така.
Другаде може да е друго.
Другаде може да е друго.
Авторката е живяла в района на Стусквиле
Приключих с ,,Човек на име Уве ,, изгледах и филма иии не знам в мен ли е проблемът, но нещо не се оказа моят автор, не е лоша книгата. Имам чувството,че защото засяга чисто човешки проблеми и всичко е поднесено достатъчно опростено и достъпно, така че да жегне всеки читател и затова се харесва масово на публиката. Просто очаквах нещо уау. Ще дам шанс и на ,,Тревожни хора,, която е почти два пъти по-обемна и надявам се по-интересна.
Това май е големия град, а авторката живееше в Билунд, където е централата на Лего. 
Имате ли си читателски дневник?
Аз ще си направя тази година.
Често забравям автор и заглавие
Аз ще си направя тази година.
Често забравям автор и заглавие
Но последните две години просто си ги вкарвам в телефона в дневник. 🥰
Още по- удобно е поне за мен.
В момента чета "Кажи на вълците ,че съм си у дома".
За сега е интересна ,в началото съм.
Ще видим нататък.