Обичам майка ми, но понякога ме подлудява

  • 2 267
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 582
Тя е единственият човек, който може да ме изкара извън нерви за секунди, да ме натовари емоционално и да ми развали целия ден.
Обаче не мога да се карам с нея, не се чувствам добре от това. Искам винаги да е доволна, защото не ми харесва как се чувствам, когато ме изнерви.
Работата е там, че аз я разбирам напълно защо е такава, влизам ѝ в положение. Имала е труден живот, сега аз заминавам в чужбина. Напрегната е покрай сватбата ми. Тя обаче не мисли за мен. Вечно си прави планове спрямо мен без да ме попита и ми сервира решението си накрая. Или иска нещо, но вместо да го каже в прав текст, увърта и се държи като дете, после като кажа "не" се цупи и се почва "Ама ти каква си станала такава, много ти порасна работата, ще паднеш от високо". Преди бях по-окей с тези неща, но с времето тя става по-зле. На моменти не може да се говори с нея. Абсурд е пък разговор да се проведе, защото тя е от майките, които мислят за себе си, че никога не грешат. Дори и да мисли нещо, никога не го казва в прав текст, а винаги премълчава и после, ако не си се сетил става една... Пък извинение - никога.

Въпросът ми е как да спра да се чувствам виновна всеки път, когато тя не е доволна. То е ясно, че винаги ще си е такава. Усещам, че някой ден, когато имам деца ще е ужас. Няма да живея в България и няма да се виждаме толкова често и тя ще се изнервя или паникьосва още повече за всяко нещо. Имам нужда да намеря повече търпение в себе си, но не ми е лесно, защото с мъжа ми имаме също много неща на главата. Гледам да ѝ се обаждам всеки ден, да се виждаме, когато можем, НО не ми е лесно да балансирам. Баща ми, слава богу, ми помага и гледа да ѝ повтаря, че трябва да се спре да си прави планове без кръчмар, но няма резултат. Не знам просто, само си мисля някой ден как ще бъде "Ма вие сега защо детето го пращате само за 10 дни, но защо сега ще направите това, а не онова"... Тя вместо да се радва, че такива хубави неща се случват, тя се впряга как ще станат и почва да дава акъл където може и после, ако не съм съгласна, защото си имам мое мнение просто, почва да говори едни глупости... "Еми, щом не искаш да ти е хубаво, избери си каквото искаш. Аз даже няма да идвам на сватбата". Направо някой път съм в потрес как може да се изцепва така.

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
Цяло чудо, че те е "пуснала" в чужбина. Може пък да отпусне контрола, като няма да те вижда всеки ден.
Не знам дали би имало ефект, ако промениш поведението и ако вместо да се отнася към теб като с дете, да усеща твоето енергийно присъствие на равноправен възрастен, което ще рече самостоятелен, със собствено мнение.

Пробвай да я парираш с рационални аргументи, ако не става през емоцията. Понякога пробвай пък с нейните методи - манипулиране, вменяване на вина. Виж кое работи. Опитай нещо различно, за да очакваш различно.

# 2
  • Мнения: 4 577
Няма оправяне. Това е възрастен човек с вече изградени начини на реакция. Ако тя сама не сметне поведението си за проблемно и не се постарае да го промени, ти не можеш да го коригираш. Щом ще живееш в чужбина, директните сблъсъци ще са по-малко.  Пускай си покрай ушите дреболиите, старай се да не избухваш, но не й ходи по свирката. Знам колко е трудно и натоварващо, но нямаш особено много опции.

# 3
  • Мнения: 582
Пробвай да я парираш с рационални аргументи, ако не става през емоцията. Понякога пробвай пък с нейните методи - манипулиране, вменяване на вина. Виж кое работи. Опитай нещо различно, за да очакваш различно.

Пробвала съм с рационални аргументи и тогава тя ми отговаря така "Ма ти много насериозно си се взела, голям философ си станала".Expressionless
После почва даде врича в жертва, че никой не я разбира и колко е нещастна. Тя е преживяла рак на гърдата и сега всичко я боли, костите я болят. Баща ми гледа да ѝ помага и да ѝ уйдисва на акъла. Там е работата, че имам чувството как на моменти спекулира със здравето си "Аз догодина може да не съм жива, кой знае кога ще умра, само аз си знам колко ми е тежко". Разбирам, че я е страх да не ѝ се случи отново, ходи на контролни прегледи, НО 1во - не се грижи за здравето си достатъчно така или иначе, 2ро - супер пораженчески мисли, 3то - за мен не е нормално да говори по този начин след като предстоят такива хубави неща като сватба, дай боже бебе и т.н. Аз ѝ казвам, че то всеки може и утре да умре, че може и аз някой ден да имам рак, но не може да говори така всеки божи ден, тя "А, да,да, глупости, ти никога няма да имаш рак, спокойно". Просто толкова много драматизира, друг човек като нея не познавам. Добре, че мъжът ми не знае така добре български, че... Такива коментари от рода на "Ма мойто момче, защо не носиш еди-си какви панталони или еди-си какво защо не облечеш" - не ги превеждам дори.
Ще призная, че има неща, за които да, била е права, да помагала ми е, но не може така да си налага мнението и с тази първосигналност просто е ужас.

# 4
  • INFJ
  • Мнения: 9 131
Майка ти е типичен нарцис, извинявай, че го казвам. Колкото по-малко внимание обръщаш, толкова по-добре за теб. Промяна няма да настъпи, особено на тези години. Единственият начин да спечелиш, е да не играеш.

# 5
  • Мнения: 2 039
Майката е типичен хипохондрик и енергиен вампир.Играла съм я тази игра,управия няма.Моят съвет е да сведе контактите до минимум и да си движи своите задачи,като пропуска удобно всички приказки.

# 6
  • Мнения: 1 493
Моята майка също е много властен характер, много силен, който се опитва и се е опитвал винаги да контролира живота на децата /близките си. Никога не съм осъзнавала, че е така до моментa, когато цялото ми семейство мъжът и детето ми заминахме за чужбина. И тогава се е опитвала да контролира много неща, като например това дали да имаме второ дете. Дори се стигна до голяма разправия по този въпрос. Каза, че категорично не би помагала ако имаме второ дете и да не я търсим за нищо. Щяла да се побърка и разни такива от сорта манипулации. Преди много съм позволявала да ми се меси, защото не съм осъзнавала, че всъщност съм голям човек, който сам трябва да взема решенията си. Всъщност именно живота в чужбина и факта, че не се осланяме на ничия помощ в отглеждането на детето ни , както и факта , че всичко сами си постигаме в чуждата държава ми даде доста увереност да не позволявам да ми се меси за нищо, а когато стане въпрос за някакво отношение било за това дали да купим жилище, кола или дали да имаме още деца, аз давам ясно да се разбере, че в моят живот, в който сме постигнали всичко сами няма място за контрол. Няма как да ми каже някой аз няма да ти помагам при условие, че сама си гледам детето и никога не съм искала от някого да идва да ми по гледа. Това е независимост, която трябва категорично да й се покаже на майка ти.

# 7
  • София
  • Мнения: 598
Съчувствам ти. Ти наистина не си виновна за нейните притеснения и настроения. Това е емоционално изнудване за мен. Може и несъзнателно да го прави. Опитай деликатно да се дистанцираш. Поговори с психолог, ако имаш възможност. Според мен ще ти помогне да не виниш себе си.

# 8
  • Мнения: 552
Спри да и обръщаш внимание и да и играеш по свирката и ще запее друга песен.

# 9
  • Мнения: X
Повечето майки са така. Желанието им за контрол е толкова силно, че не пускат емоционалната хватка. За майката, порасналото и дете е все още част от нея и тя си го третира като подчинен обслужващ персонал. Ама не е познала.
Докато им се връзваме ще става все по-лошо. Просто си очертай едни граници, които да си браниш на всяка цена. Без непоискани съвети, без драми, без самозабравяне и вкарване на личността ти в нейния дневен ред. Да, ще има криза и сръдни, но накрая ще клекне. Майка е, няма да си отреже пътя към теб. Всяко усилие в тази посока си струва, после се нареждат нещата. Ако пък живееш в чужбина е още по-лесно.
Като гледам някои майки и си отбелязвам наум каква не трябва да ставам, като пораснат децата ми.

Последна редакция: чт, 24 окт 2019, 10:36 от Анонимен

# 10
  • Мнения: 582
Благодаря ви за отговорите. Сега разбирам, че това не се случва само при мен!
Опитвам се да я дистанцирам, казвам и да спре да е на всяка манджа мерудия, а тя ми отговаря "Ми не мога, как така, не може това да стане". Направо много е смешна. После почва да ми обяснява, че се правя на много важна или другото, което ми е любимо - била съм се държала лошо с нея. Представяте ли си??? Почва да се цупи като не знае нещо, аз не съм и била казвала нищо...абе ужас.
Животът е толкова кратък, вместо да се радваме и да се разбираме, само се дърляме и това е.

# 11
  • Мнения: 4 376
Далеч не си единствената с такава майка. Когато се установите в чужбина и се виждате по-рядко, ще усетиш разликата. Ще се променят и отношенията ви и ще сте си по-мили редките случаи като се виждате. Хубави съвети си получила в темата. Но най-важното е да очертаеш границите. Ти си ти, тя е тя. Повечето от нещата, които прави и казва, ги прави и казва, за да получи внимание. Но това внимание не трябва да е за сметка на твоето семейство, мъжа ти, децата ти. Дистанция е решението. Горкият ти баща. Тя няма да се промени на тази възраст, просто приемаш, че е такава, каквато е, и същевременно си пазиш нервите за твоето семейство, твоите деца. Ще ти трябват.

Общи условия

Активация на акаунт