Обаче не мога да се карам с нея, не се чувствам добре от това. Искам винаги да е доволна, защото не ми харесва как се чувствам, когато ме изнерви.
Работата е там, че аз я разбирам напълно защо е такава, влизам ѝ в положение. Имала е труден живот, сега аз заминавам в чужбина. Напрегната е покрай сватбата ми. Тя обаче не мисли за мен. Вечно си прави планове спрямо мен без да ме попита и ми сервира решението си накрая. Или иска нещо, но вместо да го каже в прав текст, увърта и се държи като дете, после като кажа "не" се цупи и се почва "Ама ти каква си станала такава, много ти порасна работата, ще паднеш от високо". Преди бях по-окей с тези неща, но с времето тя става по-зле. На моменти не може да се говори с нея. Абсурд е пък разговор да се проведе, защото тя е от майките, които мислят за себе си, че никога не грешат. Дори и да мисли нещо, никога не го казва в прав текст, а винаги премълчава и после, ако не си се сетил става една... Пък извинение - никога.
Въпросът ми е как да спра да се чувствам виновна всеки път, когато тя не е доволна. То е ясно, че винаги ще си е такава. Усещам, че някой ден, когато имам деца ще е ужас. Няма да живея в България и няма да се виждаме толкова често и тя ще се изнервя или паникьосва още повече за всяко нещо. Имам нужда да намеря повече търпение в себе си, но не ми е лесно, защото с мъжа ми имаме също много неща на главата. Гледам да ѝ се обаждам всеки ден, да се виждаме, когато можем, НО не ми е лесно да балансирам. Баща ми, слава богу, ми помага и гледа да ѝ повтаря, че трябва да се спре да си прави планове без кръчмар, но няма резултат. Не знам просто, само си мисля някой ден как ще бъде "Ма вие сега защо детето го пращате само за 10 дни, но защо сега ще направите това, а не онова"... Тя вместо да се радва, че такива хубави неща се случват, тя се впряга как ще станат и почва да дава акъл където може и после, ако не съм съгласна, защото си имам мое мнение просто, почва да говори едни глупости... "Еми, щом не искаш да ти е хубаво, избери си каквото искаш. Аз даже няма да идвам на сватбата". Направо някой път съм в потрес как може да се изцепва така.