Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 окт. 2019, 22:48 ч.

Проблем с оценяването в първи клас

  • 5 597
  • 238
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 9 170
Но това, което разбрах е, че като текущи оценки  не са ежедневие,не са определящи и това в 5,6 клас.  фаворизирани човечета няма.Не е ударението върху„човечета„

# 211
  • Мнения: 23 110
Мисля, че е по-добре да има текущи оценки, за да служат като маркер, по който човек да се ориентира как върви детето му. А не едва в края на срока да се окаже изненадан.

# 212
  • Мнения: 3 614
Текущите оценки или отзиви са много важни. Те дават ориентация за това как детето усвоява материала. Не става всеки ден да питаме госпожите "моето гардже как се справя?".
Ако детето получава 6,6,6, и изведнъж 4 и трябва лампичката да светне, че има нещо, което е трудно и при нужда да се помогне.

# 213
  • Мнения: 9 170
А аз мисля, че поне в първи клас, вярно, за детето ми остана назад в миналото и не помня много, но все си мисля, че в началото трябва да се дава някакъв толеранс от време, в който да се види как детето усвоява, а не колко знае от предварително наученото.

# 214
  • Мнения: 3 614
Нашата госпожа поставя оценки в ел дневника редовно. Това ми сигнализира и ми дава представа как се усвоява материала и дали някъде нещо куца.
В първи клас не поставят оценки на наученото в ПГ, поне при нас, защото тогава дъщеря ми щеше да е за 3, максимум 4. Не тръгна добре подготвена. Обаче се движеше с добро темпо и усвояваше добре. Успеха беше отличен. Да, положи повече усилия от вече научените деца, но е важен крайния резултат.
Сега, във втори клас, сама стигна до извода, че 5(звездичка) се изкарва по-трудно от 6(сърце). Но то е и логично от 2 до 5 диапазона е по-голям, отколкото от 5 до 6. Понякога и едно просто разсейване изиграва лоша шега.

# 215
  • Мнения: 2 788
Синът ми учи в международно училище. Втори клас е, но и в първи системата за оценяване беше същата. Човечета се използват за оценяване на всекидневната работа. Отделно децата правят редовно тестове, диктовки, писмени работи и прочие, които се оценяват върху сто, при това с доста голяма точност. Ако например в тест по математика първата задача се състои от десет уравнения за събиране и изваждане, всеки вярно решено уравнение носи определен брой точки. Децата учат на три срока и в края на всеки срок получават оценки върху сто, изглеждащи като 64/100, 71/100 и прочие детайли. Срочните оценки са придружени с коментари за слабите и силните страни на детето и на какво трябва да се обърне внимание. Предполагам, че това е английската система на оценяване, но не го твърдя със сигурност. Във Франция се оценява върху 20.

Към авторката на темата - била съм и вероятно продължавам да съм във вашата позиция, макар и в друг аспект. Синът ми не се интересува от човечета и оценки. Дали диктовката е вярна или грешна, дали е решил всички задачи или нито една, за него това не е тема на разговор. Просто аз трябва да отворя тетрадките, за да разбера какво са правили в училище и как се е справил той. Освен това миналата година имаше доста проблеми с дисциплината в час, което според мен се отразяваше на усвояването на материала. Отделно беше много назад с четенето по английски. Поради всичко това още от първи клас всяка вечер преглеждам тетрадките. Домашните ги пише у дома, но аз стоя до него и ако нещо не му е ясно, дообяснявам, повтарям, подесетвам и постотвам. Така съм абсолютно наясно кои са му слабите и силните страни. Ако имаме време и възможност, гледам да се позанимаваме допълнително с нещата, които не са му ясни. В момента се борим с часовника, понятия като година, месец, дни в месеца, дни в годината и парите. Признавам си, че тези занимания са ми изтощителни, но смятам, че поне за моето дете са необходими. Нямам никакви забележки към учителите му, точно обратното, но синът ми се разсейва адски много и съответно половината от казаното в клас влиза в едното ухо и излиза през другото.

Моят съвет е да поработите с детето малко повече. Говорете с учителката, разберете на какво точно трябва да наблегнете и съответно отделяйте време за занимания у дома. Наясно съм, че за работещ човек не е лесно. Аз съм в привилегированата позиция, че има дни, в които работя от вкъщи, и мога да си разпределям работното време така че от 5 до 7 да пиша домашни, а в девет да си довърша моята си работа. Но понякога е нужна малко помощ, особено в началото. Четенето, писането и смятането съвсем не са елементарни, както смятаме възрастните, и често е необходимо време, за да може мозъкът на детето да превключи.

Последна редакция: пн, 04 ное 2019, 22:37 от Nedinka

# 216
  • Мнения: 955
Синът ми учи в международно училище. Втори клас е, но и в първи системата за оценяване беше същата. Човечета се използват за оценяване на всекидневната работа. Отделно децата правят редовно тестове, диктовки, писмени работи и прочие, които се оценяват върху сто, при това с доста голяма точност. Ако например в тест по математика първата задача се състои от десет уравнения за събиране и изваждане, всеки вярно решено уравнение носи определен брой точки. Децата учат на три срока и в края на всеки срок получават оценки върху сто, изглеждащи като 64/100, 71/100 и прочие детайли. Срочните оценки са придружени с коментари за слабите и силните страни на детето и на какво трябва да се обърне внимание. Предполагам, че това е английската система на оценяване, но не го твърдя със сигурност. Във Франция се оценява върху 20.

Към авторката на темата - била съм и вероятно продължавам да съм във вашата позиция, макар и в друг аспект. Синът ми не се интересува от човечета и оценки. Дали диктовката е вярна или грешна, дали е решил всички задачи или нито една, за него това не е тема на разговор. Просто аз трябва да отворя тетрадките, за да разбера какво са правили в училище и как се е справил той. Освен това миналата година имаше доста проблеми с дисциплината в час, което според мен се отразяваше на усвояването на материала. Отделно беше много назад с четенето по английски. Поради всичко това още от първи клас всяка вечер преглеждам тетрадките. Домашните ги пише у дома, но аз стоя до него и ако нещо не му е ясно, дообяснявам, повтарям, подесетвам и постотвам. Така съм абсолютно наясно кои са му слабите и силните страни. Ако имаме време и възможност, гледам да се позанимаваме допълнително с нещата, които не са му ясни. В момента се борим с часовника, понятия като година, месец, дни в месеца, дни в годината и парите. Признавам си, че тези занимания са ми изтощителни, но смятам, че поне за моето дете са необходими. Нямам никакви забележки към учителите му, точно обратното, но синът ми се разсейва адски много и съответно половината от казаното в клас влиза в едното ухо и излиза през другото.

Моят съвет е да поработите с детето малко повече. Говорете с учителката, разберете на какво точно трябва да наблегнете и съответно отделяйте време за занимания у дома. Наясно съм, че за работещ човек не е лесно. Аз съм в привилегированата позиция, че има дни, в които работя от вкъщи, и мога да си разпределям работното време така че от 5 до 7 да пиша домашни, а в девет да си довърша моята си работа. Но понякога е нужна малко помощ, особено в началото. Четенето, писането и смятането съвсем не са елементарни, както смятаме възрастните, и често е необходимо време, за да може мозъкът на детето да превключи.
Най-после да прочета мнение на родител, който има желание да работи с детето си извън училище и не анатемосва учителите.

# 217
  • Мнения: 2 788
Не знам дали е желание или необходимост. Ако имах дете, което разказваше какво се случва в училище, споделяше за успехите и неуспехите си, внимаваше, когато му се обяснява, и сядаше да си напише домашните след петото повтаряне, а не след петдесетото, и влагаше поне минимално старание, сигурно нямаше да ми се налага да разлиствам всяка вечер тетрадки и учебници. Но поне от опита ми от една година смятам, че работата и у дома дава резултати - в крайна сметка синът ми се справя много добре с учебния материал и за една година успя да навакса изоставането с четенето на английски. Не съм убедена, че щеше да има подобни резултати, ако разчитах само на училището. И пак подчертавам, че проблемът изобщо не е в училището, поне в нашия случай. И съвсем не съм амбициозна майка - амбициите ми изчезнаха около месец след започването на първи клас, когато всяко писане на домашно беше съпроводено с хленчене, а понякога и със сериозни кризи. Тази година поне кризи не прави.

# 218
  • Мнения: 4 720
Нединка, аз трета година се боря рамо до рамо с детето ми. Всяка вечер преглеждам, но тя не винаги записва или не е коректно записано какво имат за домашно, така, че често й се случва да е писала напред, а на практика да е без домашно на другия ден. Ходи и на занималня, но като откаже да пише я оставя госпожата, за да не изтерясва и да проваля на всички часа. Щото инатът й е в пъти повече. Запъне ли се като магаре на мост, че й е трудно или няма да пише ела да видиш какво става. Резултат от допълнителната работа у дома определено има. Лоша памет има, но научава. Сега се съпротивлява, че й помагам, но сама не се справя, а и там, където знае има нужда от психологическа подкрепа - да седна до нея и да пита "така ли?" докато пише, за да не оплете конците.
Това, което описваш за сина си много намирисва на нашата диагноза (част от нея) - дискалкулия. Часовникът го научи сама на около 8,6-9 години. Сега правилно прехвърля от 24-часовия към 12-часово отчитане на времето, т.е преизчислява, че 14,30=2,30, но още й е трудно ако минутите са след 30-та да отчете "без". Например 12,40= 1 без 20.
Дните, месеците и година трудно ги оправя. Сякаш ги е наизустила, но не разбира значение/ смисъла.
Относно парите, за нея те са нещо, срещу което може да получи друго нещо и да там. Изобщо не осмисля стойността им, не умее да прецени дали ще й стигнат, да ги разпредели (закуска и обяд), при условие, че знае колко й струва обедът, т.е колко трябва да й останат... Не разбира кога има ресто, както и обмяната на парите (уедряване или разваляне). Пример: искам да й уедря парите в касичката като й дам книжни 10лв (1 банкнота) срещу 10 лв на монети от касичката. Броим заедно и отделяме 10 лв, обяснявам какво ще направим, подавам банкнотата, но посегна ли да взема монетите изпада в истерия "Защо ми вземаш парите? Така няма да ми останат пари! Ти всичко искаш да ми вземеш! Аз няма да имам. Остават много малко..." И изобщо не може да проумее, че 10лв на монети са 10лв банкнота...
И при нас трудностите в училище водят до поведенчески проблеми. Честно казано не завиждам на класната й, защото знам колко е трудно да се работи така.

# 219
  • София
  • Мнения: 39 049
Няма значение дали детето е от тези, на които им се сяда на петото, а не на петдесетото повтодерие - винаги родителят трябва да следи какво се учи и как се справя детето. И не от амбиция, макар че по нашенско амбиция е мръсна дума, а защото това е основата, с която детето ще отиде в гимназия. Ако щеш приучва и на дисциплина и двете страни - дете и родител - детето гледа от родителя какво е отношението и какви са изискванията. Не само житейски, но и служебно го виждам всеки ден - когато родителите правят каквото трябва вкъщи, детето върви напред. Обаче първо родителят трябва да мобилизира себе си и да приключи с детинските оправдания как само учителката е виновна за всичко, както и че родителите на другите деца са виновни, че техните деца знаят и могат. Всеки отговаря за своето дете и никой друг не може да направи за него това, което родителят прави.

# 220
  • Мнения: 8 810
А... то тука в бг мама ако кажеш че следиш и помагаш при затруднение с домашните или се интересуваш къде са пропуските те анатемосват че или детето ти не е научено да внимава/мързеливо в час или си прекалено амбициозен родител.
Много теми пръкват в бг мама такова естество което за мен дава два ясно знака
1. Образователната ни система буксува колабира (да трактува кой както иска) .
2. Има родители които го виждат, не си заравят главата в пясъка, но трябва да имат достатъчно доблест (непукизъм) да го признаят. Иначе са заклеймени или те или децата.
3. Има и деца които се справят ок без са са намесени занимални, родители и др. Но те не са много. По сравнение с миналото където масово се справяхме без чуждо участие.

И не напоследно място, това е много видимо сега  за деца от долните класове. Аз имам и голяма дъщеря завършила преди три години. И по нейни време имаше знаци на влошаване, но сега не са просто знаци.

# 221
  • Мнения: 20 294
Скрит текст:
Синът ми учи в международно училище. Втори клас е, но и в първи системата за оценяване беше същата. Човечета се използват за оценяване на всекидневната работа. Отделно децата правят редовно тестове, диктовки, писмени работи и прочие, които се оценяват върху сто, при това с доста голяма точност. Ако например в тест по математика първата задача се състои от десет уравнения за събиране и изваждане, всеки вярно решено уравнение носи определен брой точки. Децата учат на три срока и в края на всеки срок получават оценки върху сто, изглеждащи като 64/100, 71/100 и прочие детайли. Срочните оценки са придружени с коментари за слабите и силните страни на детето и на какво трябва да се обърне внимание. Предполагам, че това е английската система на оценяване, но не го твърдя със сигурност. Във Франция се оценява върху 20.

Към авторката на темата - била съм и вероятно продължавам да съм във вашата позиция, макар и в друг аспект. Синът ми не се интересува от човечета и оценки. Дали диктовката е вярна или грешна, дали е решил всички задачи или нито една, за него това не е тема на разговор. Просто аз трябва да отворя тетрадките, за да разбера какво са правили в училище и как се е справил той. Освен това миналата година имаше доста проблеми с дисциплината в час, което според мен се отразяваше на усвояването на материала. Отделно беше много назад с четенето по английски. Поради всичко това още от първи клас всяка вечер преглеждам тетрадките. Домашните ги пише у дома, но аз стоя до него и ако нещо не му е ясно, дообяснявам, повтарям, подесетвам и постотвам. Така съм абсолютно наясно кои са му слабите и силните страни. Ако имаме време и възможност, гледам да се позанимаваме допълнително с нещата, които не са му ясни. В момента се борим с часовника, понятия като година, месец, дни в месеца, дни в годината и парите. Признавам си, че тези занимания са ми изтощителни, но смятам, че поне за моето дете са необходими. Нямам никакви забележки към учителите му, точно обратното, но синът ми се разсейва адски много и съответно половината от казаното в клас влиза в едното ухо и излиза през другото.

Моят съвет е да поработите с детето малко повече. Говорете с учителката, разберете на какво точно трябва да наблегнете и съответно отделяйте време за занимания у дома. Наясно съм, че за работещ човек не е лесно. Аз съм в привилегированата позиция, че има дни, в които работя от вкъщи, и мога да си разпределям работното време така че от 5 до 7 да пиша домашни, а в девет да си довърша моята си работа. Но понякога е нужна малко помощ, особено в началото. Четенето, писането и смятането съвсем не са елементарни, както смятаме възрастните, и често е необходимо време, за да може мозъкът на детето да превключи.
Най-после да прочета мнение на родител, който има желание да работи с детето си извън училище и не анатемосва учителите.

И на родителите се случват не особено често да прочетат мнение на учител, който си знае ангажиментите, проявява истинско професионално отношение към работата си и си спазва задълженията.
Тук го прочетох, например, от учител, който разбира, защото сам има дете с проблеми.
И се питам трябва ли у нас, за да стане един човек истински добър учител, сам да мине през това? Вероятно тук е нужно, като гледам каква смяна нова дойде и каква "се учи" и подготвя в момента.
Аз съм родител, който си е готвил голямото дете за влизне в МГ в 5-ти клас и в гимназия самостоятелно, който си готви сам децата за състезания и се е справял сам с проблема с дете с дислексия и дисграфия, като го е добутал до прилично класиране на областна олимпиада по БЕЛ и история, както и до няколко награди по математика. Аз лично съм го научила да чете и да пише, да решава задачи. Детето го знае и когато бъде попитано кой го е учил, без колебания обяснява, че това е майка му. Защото е така. Никаква помощ за справянето с този проблем от училище не съм видяла. Добре, че не съм и разчитала на такава.
Сиреч - не съм само родител, койтопросто  "има желание да работи с детето", а реално работя и с двете си деца от най-ранната им възраст. И точно това прави погледа ми по-обективен за системата и работещите в нея.
НО съм имала възможност да помогна - времева, финансова, квалификационна. Не всеки родител има такава. И ако за родителите тази липса е извинителна /никой не дава диплом за родителство/, то за учител липсата на подготвеност и възможност за помощ, неадекватното отношение към децата и педагогическата немощ е недопустима.
Никога не съм поставяла некадърни учители в един кюп с качествените професионалисти. Понеже ги има и от двата сорта, както и най-разнообразни междини. И във форума съм давала примери и за двата типа. Цялата гилдия е безсмислено да се засяга. Само този, който се припознава в описанието на неадекватния учител, евентуално е логично да се почувства настъпан, но това би било и справедливо.

Тук да се върнем на темата - проблемът е учител от тип едно. За жалост се намират и в начална степен и опропастяват тотално изначално отношението на децата към училището и ученето. Да не говорим какви големи поражения на психиката нанасят.
Нека се придържаме към темата, без излишни обобщения и криволици в страни от нея.

Последна редакция: вт, 05 ное 2019, 12:42 от Judy

# 222
  • София
  • Мнения: 549
Джуди, съгласна съм с всяка твоя дума.
Моето виждане е абсолютно същото.
Не разчитам на учителите, или поне не само на тях.
Майка ми е пенсиониран учител по история, но това беше в едно друго време, един друг живот. Сега нещата са коренно различни.

# 223
  • Мнения: 4 039
Не ми харесва да се повтаря тази мантра, че видиш ли едно време всички се справяха без чужда помощ. Не, не се справяха всички. Учила съм през 80-те и имаше един куп деца, които не се справяха добре, въпреки че, по мое мнение, аз имах доста свестни учители и в начален и в прогимназиален етап.

# 224
  • Мнения: 1 860
Judy, страхотен пост! И аз съм съгласна с всяка дума от него.
ston, не харесвам сравненията и идеализирането на миналото, но е факт, че днес се разчита много повече на участието на родители , частни занимални, допълнителни учители, още от началните класове, за компенсиране на нефелната образователна система. В момента дете с  необразовани и материално затруднени родители няма почти никакъв шанс да постигне добри резултати, дори да е умно и прилежно.

Общи условия

Активация на акаунт