Специалността, която избрах, мислех, че ще ми се отдава, защото аз се интересувам от лекарства, но като през цялото време учим неща, които не са нужни по никакъв начин за един фармацевт, т.е някакви измислени от гордите ни професори дисциплини, та вече ми се повръща от тая специалност. Не знам кога ще си взема изпитите, нещо края не му се вижда много.
Анастасия, в абсолютно всяко едно висше има дисциплини, които нямат много общо със специалността и са много далече от професията. Така е в УНСС, в ТУ. Някои за обща култура са ОК. Напр., покойният вече проф. Вучков преподаваше културология сякаш, ей така, за негов си кеф, а не за наше благо. Но пък е хубаво да се знаят някои неща, нали?
Когато следвах и аз имах такъв един период, през който исках да напускам, защото почнаха да изискват изключително много според моите възприятия. Говорих с един млад доктор, който ме разубеди, и само след 2 години бях завършила. Сега ми е смешно, че така се бях спекла тогава.
Съгласна съм и със следното мнение:
Абе я се вземи в ръце! Аз сто години да се пробвам, няма да вляза Фармация, нямам толкоз акъл.
Има специалности като твоята, които са си обективно трудни. И обратното - има лесни специалности, които се изучават от студенти, влачещи изпити, прекъсващи за по една година. Един познат 10 години учи археология. Да не ти казвам в кой ВУЗ, че ще ти стане смешно. Кой не е ревал от някой труден предмет или изпит, който не може да вземе?
) 
