Чувствам се като аутсайдер

Медикаментите ми са предписани от психиатър- флуанксол и дулоксетин

Дано терапията ти помогне. Тя ще е временна. Предполагам, че лекарствата допринасят за напълняване. Но бързото лечение, зависи от твоята мотивация за промяна. Радвам се, че не разчиташ на самолечение и самодиагностициране. Всеки е имал мрачни мисли, еуфория или спад на оптимизма. Клише е, но след мрака следва светлина. Трябва да приемаш всеки ден като нов шанс, не като даденост. Дори близнаците имат различни мисли и съдби, затова не се сравнявай с другите. Фактът, че си потърсила осъзнато помощ е положителен. Има хора, с крайно сериозни проблеми, които не се диагностицират, но парадират, че са по - висши.

Ще има пари, но не задължително ще я направи щастлива. Това имам предвид. Иначе и аз гледам да не се слушам, но на моменти изпадам пак в дупката. Трудно е да се задържиш отгоре задълго.

Познавам авторката и мога да кажа, че нито е грозна, нито има неправилни черти на лицето, взима си изпитите, т.е. не е оставила нещо и ще се дипломира тази година. Понякога лекарствата и липсата на социални контакти водят до депресия, а и до качване на килограми, а когато човек е депресиран не му се спортува и не му се спазва режим. Някои бързаха да я оплюят, да заключат, че живее с баща си (тя живее сама в собствен апартамент), не може да завърши и т.н. Истината е, че понякога, когато човек се чувства депресиран и не може да говори с най-близките си има нужда да сподели на непознати, с идеята, че няма да го критикуват и да му се присмиват, че е в безопасност и могат да му дадат съвет, за който той сам не се е сетил. За съжаление нашия български манталитет предполага първо да оплюваме, а после да се опитваме да помогнем. Нека си припомним, че преди всичко сме хора. А на авторката мога да кажа, че всичко ще оправи, просто трябва да изговаря нещата, които я притесняват с хората, които я обичат и да не се изолира. И да аз съм приятелката с които "са се разделили пътищата" и този пост изключително ме изненада.

А ако няма пари и не работи как това ще я направи щастлива? 

Значи, като споделя с непознати, на тях не им е позволено да критикуват? Само трябва да потупваме по раменце и да подсмърчаме съчувствено.
А като чуя някой да ми обобщава на "нашия български манталитет", и всичко ми се обръща. Ти откъде си - от Кеймбридж ли? Как е мисис Мидълтън тия дни, че не сме я чували скоро...

Познавам момиче, което загуби родителите си в катастрофа. Естествено потъна в депресия. Имаше гадже, приятели, среда. Но някаква бездушна леля я комплексира от раз. За съжаление първата и визита при "психиатърка" завършва зле. Държала се иронично, подхвърляйки, че като е толкова чувствителна, ще я приберат в психото. Не зная как са взимали дипломи подобни зли същества. Тя реши, че има сериозно заболяване. А реално страдаше само от леко безсъние и меланхолия. Обидите на тази "лекарка", с намеци да срещне лудите я сринаха. Започна да има крайно негативна самооценка . Добре, че и намериха добър, хуманен професионалист . Терапевта и помогна за година. Душа не се лекува с команди и липса на емпатия. И най - твърдите и самоуверени може да рухнат. Състрадание е нужно и съпричастност.

Разбира се, че е позволено да критикуват, но не мисля, че е адекватно такива остри критики да се изсипват към някой, който е депресиран и на база на никаква информация в поста да се съди кой къде живее и кой го издържа. А това за Кеймбридж ще пропусна да го коментирам, ако видите мисис Мидълтън и предайте поздрави от мен и нека пазим добрия тон все пак, ако някой иска да се заяжда, може би не е това мястото. С най-добри чувства Ви го казвам, не за да Ви обидя.

Хайде да не сравняваме загуба на близък с "имам натрапливи мисли", става ли? Ясно е, че ако не проявиш съчувствие и респект пред смъртта, значи си емоционално осакатен.
Но иначе от много емпатия се навъдиха едни "специални снежинки", които и половин дума ги праща в депресия, самоубийствени мисли, диви ревове и диванчето на някой терапевт (каквато ми звучи и авторката). Както казах, мода е 20-20-и-нещо-годишни да парадират с диагнози - кой депресиран, кой с ОКР, кой с биполярно разстройство, кой каквото си намери. И като им кажеш да се стегнат малко, аууу, ама как смееш...
На психическото здраве трябва да се обръща внимание точно толкова, колкото и на физическото. Но има състояние, които са преодолими (отново казвам, че не включвам в това число смърт и сериозни заболявания), и въпреки това хората, които страдат от тях, много държат да тънат и да дълбаят.
А който е депресиран (наистина) - има нужда от специалист, а не от БГ Мамма. Без значение как се издържа и как живее, има нужда от специалист. А добрият тон заминава, когато се чуе фразата "нашия български манталитет"...

Не зная какви точно проблеми и мисли има авторката. Но има поставена диагноза депресия. В белите страни се създават групи за взаимопомощ.Ако при всяка първа среща им бият шута, да се спасяват, определено няма да им помогнат. И мен ме отвращават примитивни, битови теми във форума или писимистични жалвания. Защо има теми от рода "Да се оплачем"?Да затормозяват хората с песимизма си ли? Вярно е, че черногледството стана нац. черта -вредна и деструктивна. Мисля, че ако авторката осъзнае решението на личния си омагьосан кръг и се запознае с много по -тежки случаи, ще има полза.
Критиците в живота и са достатъчно вредни.
Гледах предаване, с участието на психиатър. Той беше изумен от пациентки, които пият тежки лекарства (с наркотична зависимост),10, 20 и повече години. Абсурдно и неефективно. Непрофесионалното отношения на  специалисти, самолечение и търсене на панацея в  медикаменти е пагубно. Никой няма да даде точна рецепта за изход.

Депресията Е заболяване с различни причини и последното нещо, с което се преодолява са коментари от сорта "Я се стегни, стига си се лигавила". Наистина темата изобилства от такива.
За съжаление в БГ е пълно с психиатри, които тъпчат само с лекарства, не проследяват действието им, не сменят медикамента при липка на подобрение и най-важного - не комбинират лечението с психотерапия. Пълно е и със самозвани психотерапевти, защото диплом по психология съвсем не е достатъчен тя да се практикува. Мога да препоръчам д-р Владимир Сотиров в Сф (но в никакъв случай Ирина Лазарова от същия център).
Бащата и въобще семейството могат да имат ключова роля за развитие на ниска самооценка и депресия. Химичен дисбаланс не е единствената и даже водещата причина, а много често именно средата и отношенията в семейството в детството водят до депресия.
Радвам се, че се включи приятелка на момичето и то с много адекватни постове. Това означава, че не е в пълна социална изолация и има подкрепа.
На авторката ще кажа да си поставя малки ежедневни цели и да се опитва да ги постига и да не се самообвинява, ако някой ден не й се получава изобщо. Глупаво е при такава тежка специалност да започва някаква работа, само за да доказва нещо на себе си, баща.си или форума. Нека да завърши и да се оглежда за стажове/работа в сферата си.   За външния вид - да започне с освежаване на прическата, лек грим, ходене на маникюр, нова по-цветна дреха и т.н. - малки, съвсем конкретни неща. Даже и да не ги прави с ентусиазъм в началото, с времето ще й стане по-приятно и ще се чувства по-добре в кожата си. За килограмите - първо повече ходене и здравословна храна. Същото се отнася и за излизания с хора. Дори да не й се иска и да смята, че никой не я харесва за компания - да се самопринуди в началото и сама да предложи кафе след лекциите, кино, бар вечерта. Знам, че е трудно и даже плашещо, особено самото нежелание, празнота и чувството, че правиш всичко насила и затова трябва да е на малки стъпки. Определено ще й помогне да намери читав специалист. Стискам палци и успех!

Има критика и критика. Не е нужно да потупваме по раменце и да подсмърчаме, но и не е нужно да се правим на недосегаеми и застраховани от подобни неща с "кво се лигавиш ма, я се стегни, прав е баща ти, какво си се затъркаляла от кълка на кълка". И подобни "критики". Причините за такова състояние са много и различни и остенът няма да направи нищо, освен да срине човека още повече. Да не говорим, че и лекарствата, които се пият, нерядко имат странични ефекти, които усилват тежестта на състоянието. И никак не е лесно да се насилиш дори да излезеш навън - депресията те натиска отгоре като скала и ти отнема всякаква мотивация и желание да правиш каквото и да било. Другият проблем е, че повечето лекари в тая област у нас хич не си дават зор да вникват в проблема и да назначат адекватно лечение - бухнат ти там антидепресанти, понякога няколко на брой, и от теб се очаква да почнеш да се хилиш като зелка от всичко и повече да не ги занимаваш. Докато в същото време проблемът се задълбочава.

Мило момиче, спри да се сравняваш с другите и започни да се вслушваш в себе си. Виж всичките си положителни качества и се поощрявай за всяко постижение, обгрижи душата си с ласкави мисли за себе си. Обичай се, всеки заслужава да се обича и харесва. Когато вътрешната ти нагласа се промени, ще се променят и обстоятелствата около теб. Промяната трябва да дойде от вътре, от теб. Намери начин-книги, терапия, каквото прецениш.
Нищо не си изпуснала, учиш, млада си. Имаш време за всичко.
И спортувай-не заради физическата форма, а заради психическия комфорт. Намери твоят начин да релаксираш и го прави. И натрапливостите ще намалеят, гарантирано.
Успех и горе главата-всичко можеш и имаш време, за да го постигнеш!
Прегръдки!

Тук не е мястото. Настана спор както виждаш, дали бащата не е прав и авторката не става за нищо наистина. Всеки, който влезе да пише, бива оплют. Писах скоро и в друга тема, злобарският форум ни наричат. Тук там има и хора, били в положението на пишещия, които проявяват солидарност и разказват как те самите са се справили.

Елора, имах предвид, че ако си хареса някое момче, хем ще се изпълни с по-светли мисли, хем ще се мотивира да се разкраси. И нямам предвид само килограми, а по-скоро даже грим, прическа, хубави дрехи...