Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 окт. 2019, 15:26 ч.

Шефове гадняри

  • 3 125
  • 79
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 21 723
Не бе, той е в развод и не исла да погледне други жени! Ох, стига глупости. И то пак се видя българската работа, даже в сериала. Ако шефа е готин, ще има един кофти под шеф, който краде пари и прави врътки с тд.

# 61
  • Мнения: 962
Такива буламачи не гледам.

Иначе розовите очила никога няма да сваля, нито ще позволя на някого да го направи.
Колкото и да е гаден живота, все пак е хубав Simple Smile

Забелязвам, че масово хора, които не са имали кой знае какви сериозни проблеми и изпитания в живота, обичат да драматизират, да плюят и злобеят. А пък тези, за съжаление като мен, на които животът им представя от най-големите си гадости и то накуп, винаги го оценяват и виждат положителната страна. Вземете един онкоболен, сравнен с клинично здрав човек. Онкоболните, когато са в ремисия, а и докато се борят са едни от най-позитивните и усмихнати хора, които съм виждала, докато останалите са с намръщени, гадни, изкривени физиономии. Интересна концепция.

Хубаво е да оценявате и да се наслаждавате на живота, момичета. По-малко злоба, плюене, скубане на коси и повече усмивки. Доста е кратък и изчезва, докато се усетим Simple Smile Аз приключвам с темата, защото нещо взехте да ме напрягате с настървението си да ми докажете колко ви е тежко положението и колко ви е труден живота Simple Smile

Последна редакция: пт, 08 ное 2019, 16:32 от KPP

# 62
  • София
  • Мнения: 9 329
КPP, като си такава елегантна манипулаторка, защо никой не те харесва в твоите "бизнес среди"? И като видя това, започна рязко да тропаш с краче. Иска ти се да си лайкабъл, но не си. Макар че имаш доста хубава по мои критерии външност. Наблегни на коректното отношение, а не на прозиращата арогантност и може да нямаш нужда от манипулации.
Позволявам си да пиша конкретно към теб, тъй като за днес си втората,която завърта цяла тема около себе си.

# 63
  • Мнения: 14 069
The Catcher in the Rye , недей! Обречена кауза...

Но аз понеже съм злобна и плюеща лелка....сигурно затуй не я разбирам момата!

Елегантна манипулация....хахаххаха, само като се сетя.  Joy

# 64
  • София
  • Мнения: 9 329
Бях забравила, че само преди няколко месеца мрънкаше в темата за работата, че нямаш работа и дремеш по цял ден.
А по други теми излиза, че спасяваш света. Joy

# 65
  • Мнения: 22
Момичета, как е редно да постъпи служител в следната ситуация:

Отдел с двама служители и един пряк ръководител. Прекият ръководител има лични отношения/симпатии към единия служител и постоянно омаловажава приносите на другия служител - постояно заяждане, видимо недоволство когато му предаваш свършената работа/отчети и тн./, постоянно търсене на грешки - "това не е вярно, това са глупости, вземи се научи как се прави най-после, викни колежката ти (другия служител в отдела) да ти помогне, тя знае как и т.н." ВСЕКИДНЕВНО. А всъщност нещата/отчетите са направени по негов образец, с негови думи, които е дал например миналата седмица. Двамата служителя се занимават с коренно различни дейности - маркетинг и деловодство.... Всеки ден прекия реъководител и служителя от отдел деловодство обядват заедно и дори не се опитват да приобщят другия служител. За капак, прекият ръководител взима със себе си служителя от отдел деловодство, при среща с фирма, с която се занимава служителя от отдел маркетинг....
Трябва ли пренебрегнатия служител да напусне или да говори с работодателя /не прекия ръководител/? Какво е редно да се направи в тази ситуация?
Извинявам се, че се намесих в тази тема, но не исках да създавам нова.

# 66
  • Мнения: 9 231
Винаги ще има някой, който ще е по-симпатичен на шефа от теб. Ако не ти пречи много в работата, приеми ситуацията. Ако не - напускаш, но няма какво да направиш насила. Не те съветвам да говориш с непрекия шеф, ще се влошат нещата така. А и кой с кого ходи на обяд не би трябвало да е твоя работа.

# 67
  • Мнения: 67
Според мен също няма смисъл да говориш с прекия ръководител. Няма да те разбере, а дори и да знае за какво говориш, ще се направи на ни чул, ни видял.
Помисли си до колко зависиш от тази работа. Пусни си СВ-та на други места, отиди на няколко интервюта. Не позволявай да ти втълпят, че за нищо не ставаш и не можеш да се справиш. Когато човек е под напрежение и очаква всеки път да му направят забележка, няма как да се получи. В един момент ще започнеш да мислиш повече какво ще каже шефа, от колкото дали реално си направила грешка. Особено, ако искаш да се развиваш това не е мястото. Ако отиваш всеки ден с нежелание, това пак не е мястото.
На работното място прекарваме повече от половината си ден. По пет пъти на седмица. Дори и да правиш грешки, ако се чувстваш неразбрана и потисната, едва ли нещата могат да се променят. Просто всеки всеки човек се чувства добре в определена среда.
Аз бях в абсолютно същото положение и рискувах, за да намеря своята среда и успях. Благодарна съм всеки ден, че дори и след една година реших да взема решението и да си тръгна въпреки многото несигурност след това.
Така, че успех! Дали в маркетинга или в деловодството има много фирми и с различен начин на работа, подход към хората. Търси нещо свежо, ходи по интервюта и ще намериш. Който търси, намира.

# 68
  • Мнения: 22
Скрит текст:
Според мен също няма смисъл да говориш с прекия ръководител. Няма да те разбере, а дори и да знае за какво говориш, ще се направи на ни чул, ни видял.
Помисли си до колко зависиш от тази работа. Пусни си СВ-та на други места, отиди на няколко интервюта. Не позволявай да ти втълпят, че за нищо не ставаш и не можеш да се справиш. Когато човек е под напрежение и очаква всеки път да му направят забележка, няма как да се получи. В един момент ще започнеш да мислиш повече какво ще каже шефа, от колкото дали реално си направила грешка. Особено, ако искаш да се развиваш това не е мястото. Ако отиваш всеки ден с нежелание, това пак не е мястото.
На работното място прекарваме повече от половината си ден. По пет пъти на седмица. Дори и да правиш грешки, ако се чувстваш неразбрана и потисната, едва ли нещата могат да се променят. Просто всеки всеки човек се чувства добре в определена среда.
Аз бях в абсолютно същото положение и рискувах, за да намеря своята среда и успях. Благодарна съм всеки ден, че дори и след една година реших да взема решението и да си тръгна въпреки многото несигурност след това.
Така, че успех! Дали в маркетинга или в деловодството има много фирми и с различен начин на работа, подход към хората. Търси нещо свежо, ходи по интервюта и ще намериш. Който търси, намира.


Благодаря Ви за съвета! За съжаление в момента съм силно зависима от тази работа Disappointed
Явно за момента трябва да се примиря със ситуацията.

# 69
  • София
  • Мнения: 21 723
От опит - като те нарочат, особено ако си маркетинг, става много кофти. Ти им даваш отчети, правиш кампании, в крайна сметка повишаваш продажбите, обаче шефа не го вижда. Според него фирмата и търговията си върви и без маркетинг.

# 70
  • Мнения: 22
Скрит текст:
От опит - като те нарочат, особено ако си маркетинг, става много кофти. Ти им даваш отчети, правиш кампании, в крайна сметка повишаваш продажбите, обаче шефа не го вижда. Според него фирмата и търговията си върви и без маркетинг.

В самото начало беше различно, докато въпросната не започна да носи баници, мекици, яхнии и подобни.

# 71
  • София
  • Мнения: 21 723
Ама в смисъл, готви вкъщи и черпи колегите?
Ами донеси едни бонбони и ти.

# 72
  • Мнения: 962
rose_m, според мен си се пренастроила и се изнервяш не толкова от техните действия, колкото от самите ти разсъждения. Според мен ако опиташ да погледнеш нещата не толкова черногледо, а въпреки това да се опиташ да им дадеш шанс, ще ти е по-добре. Казваш, че тя носила баници и т.н. - ами носи и ти. Аз например, когато следобеда излизам до магазина, почти винаги се връщам я с кутия бонбони, я с някакви вафлички и ги слагам да хапнат колегите. Такива неща, плюс усмивка и липса на кисели физиономии вършат чудеса и хората ти дават шанс. От личен опит - винаги, когато се държиш добре с някой, в крайна сметка накрая и той започва да се държи добре и с теб.

От къде съдя зза думите си - ами ти веднага си тръгнала с лошо - ще го докладваш на началник, на обяд ходели заедно, пък тя баници носела. Повярвай ми, ако започнеш да се държиш добре с тях и се опитваш да се впишеш (защото за мен в момента си се изолирала) нещата ще се оправят.
В крайна сметка, виновни за собствените си проблеми сме само ние Simple Smile

Ако пък стане много нетърпимо, напускаш и това е.

# 73
  • Мнения: 9 231
Аз нещо не съм фен на баниците и яхниите на работното място. Почерпки правя само по повод и то на близки колеги. Ако шефът ме държи на дистанция, забрави на му чукам на вратата с манджа.

# 74
  • Мнения: 2 613
Представям си деловодителка с плетено елече,  тава с баница и пълен, топъл  глинен гювеч.
Наредили си маса с шефа и сърбат. А в обедната почивка излизат до близкия  хотел за почивка ....

Общи условия

Активация на акаунт