Безотговорни родители!

Учат те да взимаш самостоятелни решения, каква е драмата? След година като заминеш за чужбина, те ли ще решават как ще оцеляваш там и ще взимат решения за живота ти всеки ден? Като искаш да чуеш мнението им, първо си изготви собствено такова и ги покани на обсъждане. А не - дайте ми наклон. После тях да обвиняваш и да им мрънкаш, ако не ти се получи дипломирането или реализацията.. Айде, няма нужда. Нормално е за мен - да. Твоето не е нормално - да чакаш мама и тати да ти кажат какъв да станеш като възрастен.

Ти ли беше дето учителите нищо не те учели и какви били съучениците ти?

Ако си ти и сега и родителите ти са криви - ами да ти кажа може да се замислиш дали пък ти не си нещо наопаки и да се поправиш. Това вечено да си недоволен и да смяташ, че другите грешат и СА ТИ ДЛЪЖНИ не е просто взискателност и не означава, че си нещо повече от заобикалящите те. Означава, че имаш нужда от компетентен терапевт.

Ако не си ти дето плюеше учители и училище - то отговора ми е: родителите ти постъпват правилно като те оставят да вземеш сам решения. Търси, гледай, реши какво искаш да учиш и ги питай ще те подкрепят ли финансово и не само да сбъднеш решението си. Не, не е тяхна работа да те насочват, влачат и кандардисват. Ти сам решаваш, намираш университета и как се кандидатства, питаш ги ще ти помогнат ли с пари за уроци ако се налага, за изпити, да отидете заедно за квартира и толкова.

Ама да ти кажа почти съм сигурна, че ти беше с онази тема за неставащите учители ... и как нищо не те учели. 

Звучи като да имаш прекрасни родители. Повечето деца се оплакват, че ги натискат за това, или онова, или че им пречат да учат каквото искат и ги карат нещо друго . А ти си седнал да се оплакваш   Решаваш какво искаш да учиш, какво е необходимо, за да се случи (да ходиш на допълнителни курсове, да те издържат в чужбина, или друго) и го предлагаш на семейния съвет

Учителите, родителите, после ще е шефът, държавата и т.н.
Май ще е най-подходящо за теб някаква държавна военна или полицейска работа - да има кой да ти казва какво трябва да правиш, че иначе няма да стане сам.

И аз това си мислех - отсега на младежа все някой друг му е виновен за мързела и безхаберието.
Е, още малко остава и вината на учителите и родителите ще се прехвърли на цялата държава.
Която, както отдавна всички знаем, вече я съсипаха. Ужас! 

Не смятам, че е ок да не са те питали и веднъж какво искаш да учиш. Като родител смятам, че е важно да се интересувам от интересите и желания на детето си, да дам съвет, да споделя мнение. Но, ако ти имаш вече идея какво да бъде, проучи си, направи нещата, които зависят от теб за постигането на целта ти и кажи на родителите си с какво могат те да участват. Не чакай някой да те пита или да те натиска, за да вземеш нещата в свои ръце.

Аз като реших да уча в чужбина,  не съм занимавал родителите си. Всичко си проучих сам, събрах си нужните документи, подготвих се, кандидатсвах за стипендия, одобриха ме и т.н. Мисля, че единствено ми платиха един курс за TOEFL и легализиране на дипломата.

Може ли да ни споделиш към коя държава и специалност си се ориентирал ?

Възпитала съм съм синът ми сам да взима решенията си и да е отговорен за изборите си (на 18 е).
Още на 13 дойде и ми каза какъв иска да стане и как ще го постигне - в коя гимназия ще влезе и как после в кой университет иска да продължи. И до ден днешен е на същото мнени е и само ме уведомява какви пари за уроци има нужда.

И също така ми казва, че е безкрайно благодарен, за това че съм го направила толкова самостоястоятелен.

Ей, не ви досрамя и срещу едно дете да се изправите!
Но няма нищо чудно. Това е една от основните черти на милия ни форум.

По темата :
Има доста съществена разлика между пълна незаинтересованост от страна на родителите и оставянето да се вземе самостоятелно решение.

Авторът, обезателно трябва да разговаряш с родителите си. И вече след това ще решаваш какво да правиш.

Ако някой не може да направи разлика между дете и трол, проблемът е негов, не на форума. 

1. Малкият ми син в момента е 11 клас, и навърши 17 преди месец, така че авторът вероятно е роден в края на 2002 г и още е формално на 16.

2. Имплицитният въпрос на автора е дали родителите му ще го подкрепят финансово за следването в чужбина. А те вероятно избягват разговора, защото не могат да си го позволят или просто не искат. От нас чака подсказка как да поведе разговора с родителите си, а ние реално няма как да му помогнем, защото ако родителите не могат или не искат да му финансират висшето образование, няма сила, която да ги задължи.

Докато авторът не разговаря с родителите си по този въпрос, никой не може да знае имат ли хората възможност да го издържат в чужбина или не.

Как' Сийка, защо пък трол?!
Не мисля.

Или нищо не го учат, а въобще не се интересуват, след като дори не знаят как стои въпросът с матурите, нито нищо. Като съдя от подфорумите тук, нормалната родителска реакция при избор на образование за отрочето е далеч по ангажирана. Струва ми се, че е по-полезно родителят да е в течение за възможности, изисквания, университети, документи, всякакви работи, поне като гледам така правят хората, най-малкото ще го плащат тоя масраф, и на него се разчита детето да има професия и да се издържа, не би трябвало да им е все едно.

Освен това имам близки наблюдения върху голямо висше учебно заведение и мога да кажа, че единици са децата, които свършват всичко от-до, от избор на специалност, до подготовка и записване без поне родителят да даде едно рамо с консултации и съвети, ако не друго. Ако не е компетентен, поне си признава и гледа да насочи детето към други, които са такива в необходимостта от разни тапии, сертификати, изисквания, възможности и прочие.

 Като гледам, тая цялата работа 16 годишния младеж ще трябва да си я свърши сам - което е трудно, или да намери заинтересован възрастен, с когото да разговаря. Разбирам, че децата на съфорумците  са били в състояние да решат, изберат, подготвят се и завършат висше без родителите им да вземат никакво участие в тоя процес, но явно това момче не е толкова способно.

Предполагам, че ще бъдем по-полезни, ако го насочим към някакви образователни консултации, вместо да го убеждаваме, че той трябва да си знае и никой не му е длъжен да му помага, защото едва ли бихме казали така на нашите деца.

Относно това какво и къде да учиш, мисля по-правилно е ти да решиш, за да няма след 5-10-20 години обвинения от сорта "ама вие ме накарахте". Аз исках едно, ама вие ме насочихте към друго и сега съм нещастен с професията си/работата си/животът си. Достатъчно голям си, за да знаеш какво ти е интересно и какво ти се удава. В случай, че имаш колебание, има агенции, които предлагат консултации по кариерно ориентиране. Обикновено това са агенциите, които организират изложенията за следване в чужбина.

Едни ги притискат и задушават, други не ги ръчкат... Е няма угодия! Авторе, сам трябва да решиш какво искаш да учиш и къде.