Обикновено гледам да избягвам до колкото е възможно дразнителите, за които знам, че предизвикват такива реакции. Например, като знам че, ако види бутилка с Кола ще иска и ако не я дам ще има истерии, крия бутилката или изобщо не внасям такова нещо вкъщи. Ако все пак дразнителят е налице, веднага започвам да му говоря за нещо друго, обикновено това е нещо, което знам че му е също много интересно, опитвам се да го разсея. Всичко това с лек и безразличен тон, все едно не ми е направило впечатление, че предстои тръшкане. Когато бурята настъпи, го оставям да се потръшка докато му мине, понякога трае много дълго, а ако сме навън обикновено се прибираме вкъщи. Детето ми е на възраст, в която все още нямаме пълна комуникация. Той почти не говори, усещам че ме разбира, но си мисля, че все още не е на етап да попие сериозните обяснения, които се опитвам да правя.
yanita, нали не смяташ, че майките на инатливи деца им позволяват да им се качват на главата, защото не са добри възпитатели. Тук става въпрос за темперамент и характер и справянето с тях. На всички ни е ясно, че трябва да налагаме ясни правила и те да се спазват от всички, но при някои деца това не сработва, а отшумява постепенно с времето.