Публикувана: 23 окт. 2019, 11:39 ч.
Последно мнение: 11 ноем. 2019, 02:32 ч.

Кога да запозная сина си от бившия ми брак с малкото му братче от новото ми семейство?

8 703
193
1

1
...
4
5
6
...
13
Всички

# 60 23 окт. 2019, 15:59 ч.

Мнения: 401

Цитат на: Judy в ср, 23 окт 2019, 15:55

Добре де, защо продължавате да нищите миналото и причините? Че да се изтъкват вини? Че да се търсят оправдания. Напълно безсмислена загуба на време и енергия. Това с какво ви помага да си решите настоящия въпрос?

Не нищя. И не търся оправдание.

Просто се опитвам да се подготвя за това решение - себе си и майката на сина ми. Щото сега и тя дава заден.

Та, да, отстрани всичко, разбира се, е доста по-ясно.

# 61 23 окт. 2019, 16:01 ч.

Мнения: 24 467

Говоря за темата. И какво като някой разбере защо си се забавил? Ми забавил си се. Сега какво - да се върнем 2 години назад - няма да стане. Да посочим кой виновен - няма смисъл.

Гледай в момента как е най-добре да поднесеш новината на големия син така, че да не се разстрои. И не разчитай на майка му за това. Излезте някъде двамата само и го информирай, ако тя не желае да участва. После го питай дали иска да се запознае с братчето си. И следи реакцията. Без да го насилваш.
Пак казвам - не ти познавам децата. Но голямото може да се зарадва. Има такива случаи. И да поиска само да се запознае с бебето. Може да се ужаси. Това не значи, че не бива да му се казва. Просто трябва в такъв случай да се поизчака да си намести новото положение в детската главичка.
Не отлагай много. Дай си някакъв срок, кратък, и вземи, че го спази.
Така или иначе след това животът ви няма как да остане същият. Преглъщаш и правиш неотложното.
И имай предвид, че случай със случай не си приличат. Нито човек с човек.
Ти си гледай твоите си деца и отношенията ти с тях. Тук който каквито и истории да ти разкаже - все едно. Може да нямат нищо общо с твоята.

Последна редакция: ср, 23 окт 2019, 16:06 от Judy

# 62 23 окт. 2019, 16:02 ч.

Бургас
Мнения: 3 959

Похвално е, че поне авторът се притеснява и мисли как да поднесе новината. А отговорът е бързо и достатъчно деликатно. Ясно е, че ще има първоначален шок за детето, от вас зависи да не се развие в посока на травма. Важно е да разбереш основните страхове на сина си и да отговориш на тях разсейвайки ги, за да не ги закрепи стабилно като негови убеждения - т.е. да му дадеш ясно да разбере и усети/не само на думи, но и да види в поведението ти/, че няма да е изместен, че няма основания да ревнува, че оставаш и негов баща, че още го обичаш и ще намираш време за него /и тн. обичайни страхове/, за които често няма думи и начин да изрази. Дори да не споменава нищо тревожно и да не дава вид на разочарован и притеснен, имай предвид, че децата изразяват своите страхове не като нас възрастните - възможно е да има регрес в поведението /инфантилност, характерна за по-ранна възраст, нощно напикаване и пр/. С бившата си следете за всякакви промени в поведението, режима на сън и хранене на детето и при нужда пак търсете помощ на специалист. Следете процеса и не го утежнявайте с разпри помежду си.

# 63 23 окт. 2019, 16:03 ч.

Мнения: 42 394

Ще ти кажа нашият случай. Разделих се с бащата на детето ми като беше на 2. Кристално ясно му се обясни, че мама и тати се разделят. След това баща и срещна друга жена и много бързо им се роди дете. Детето, нашето, знаеше от самото начало че тати ще има друго дете, което е същото толкова важно и специално, колкото е и то.

# 64 23 окт. 2019, 16:08 ч.

Мнения: 401

Цитат на: sigma в ср, 23 окт 2019, 16:03

Как го прие? Имаше ли някакви сътресения? Какъв е контактът му с новото семейство на баща му?

Ето такива постинги, всъщност, търсех в този форум.

При нас ситуацията се усложнява и от това, че приятелката ми не е българка. Всъщност, може и да е за добро.

# 65 23 окт. 2019, 16:14 ч.

София
Мнения: 38 351

Ник, няма как да очерпиш опит от Сигма.
Тя е казала на детето си, колкото и малко да е било.

При вас ужасът е, че детето изобщо не знае за раздялата ви! Ти си му пълнел главата за братчета, детето е мислело, че ще са от майка му......думи нямам.

# 66 23 окт. 2019, 16:17 ч.

Мнения: 24 467

Пак се чудя - кой какъв опит личен има какво значение има за вас? Вие сте си вие - различни хора, със специфични отношения, в специфична само ваша си ситуация. Каквото и да са преживели други, това няма как да знаеш дали има изобщо нещо общо с вас.
Едно е ясно - детето /голямото/ трябва да разбере възможно най-скоро, а не да ви срещне нейде случайно, например, преди това.

Не смятам, че вашата ситуация е нещо много "ужасна". Случват се такива неща. Умрели няма. Но бива вече да се реши задачката, че виси и става все по-сложна за решение с времето.

# 67 23 окт. 2019, 16:19 ч.

Мнения: 42 394

Бащата каза за бебето. Аз аз разбрах от моето дете.
От начало му е казвано, че мама и тати няма да се събират повече. Като се роди бебето, дъщеря ми беше на пет и половина като че ли се прокрадна някаква ревност. Попита ме дали не може да живее с мама и тати. Обясних спокойно, че няма как. Дори и да нямаше бебе, няма как. Разбра ме и повече не е подвигала темата.
С настоящата жена на бившият ми мъж подържам добри отношения. НО и детето ми не е губило никога връзка с баща си. Поне един път в седмицата е в тяхното семейство.

# 68 23 окт. 2019, 16:20 ч.

Мнения: 401

Цитат на: Ms.Gorgeous в ср, 23 окт 2019, 16:14

До тук постингът на Сигма е от малкото, които, всъщност, търсех - хора, които са минали през сходна ситуация. Че няма как да е идентична ми е ясна.

И, апропо, не съм му казвал точно, че ще има братче - по-скоро му казвах, че има едно малко въображаемо бебе, което го нарича "батко" и иска да си играе с него. Исках да видя как ще реагира. Той не го възприемаше като братче, но му беше интересно какво искало и какво правело бебето.

Иначе по принцип не проявява интерес към бебета изобщо. То той по принцип не е от най-контактните, но явно му харесваше сценарий в който той е "батко".

# 69 23 окт. 2019, 16:24 ч.

Мнения: 24 467

Ник, на пет години едно дете, което няма по-малко братче или сестриче вкъщи, няма представа какво наистина значи това. Няма как да се очаква някаква зряла и изобщо предвидима реакция. Няма как да се предвиди последицата каква ще бъде, особено при дете, което никой тук не познава.
И ако реагира по определен начин на една хипотетична ситуация за по-малко братче/сестриче, това въобще не значи, че реалната му реакция при съобщаване на реалната новина или при запознанството му ще имат изобщо нещо общо с предходната.
...

Скрит текст:

При моите деца, дето голямото /6г./ беше наясно още от самото начало, че планираме бебе, че такова се е задало, като го видя голо да реве се скри зад пердето изплашено. Laughing

Малкият пък /пак на тази възраст/ когато видя за пръз път реално малък свой братовчед, се ужаси как може "кукла да се движи", макар че бе предупреден, че отиваме да видим много малко бебе, дето му е братовчедче.
При брат и сестра от различни майки, с по-голяма разлика, беше притеснение как ще реагира голямото, като разбере. В началото се разсърди много, обиди се. До месец обаче започна да си посещава мъничкото и да му се радва. Прие го и толкова.
Хора- различни.
Абе как да предвидиш реакция на малко детенце? Не можеш. За това - лъжичка по лъжичка и следиш как се реагира.
Хубавата новина е, че малките по-бързо свикват с новото и по-лесно им се влияе в желаната насока.

Последна редакция: ср, 23 окт 2019, 16:33 от Judy

# 70 23 окт. 2019, 16:28 ч.

Мнения: 401

Цитат на: sigma в ср, 23 окт 2019, 16:19

Бащата каза за бебето. Аз аз разбрах от моето дете.

Т.е. ти не знаеше, че той ще му каже?

Цитат на: sigma в ср, 23 окт 2019, 16:19

Като се роди бебето, дъщеря ми беше на пет и половина като че ли се прокрадна някаква ревност. Попита ме дали не може да живее с мама и тати. Обясних спокойно, че няма как.

Ето тук е ключът от палатката. Реакцията на голямото дете. И, ОК, Вие сте се справили добре с този момент - браво за което.

Просто се опитвам да обмисля най-подходящият начин за моя син.

# 71 23 окт. 2019, 16:30 ч.

Мнения: 42 394

Не, аз не знах че ще имат бебе. Бащата беше казал на детето.
Помня че вечеряхме и то милото ни в клин, ни в ръкав го изтърси. Мъжът ми, сегашният, се задави от смях.

# 72 23 окт. 2019, 16:32 ч.

Мнения: 401

Цитат на: sigma в ср, 23 окт 2019, 16:30

Браво, че всичко е минало гладко. Мерси за постингите.

# 73 23 окт. 2019, 16:35 ч.

Мнения: 42 394

Според мен седнете с майката и поговорете с детето. Спокойно, без емоции. Важно е да му кажете, че той е прекрасен, важен е за всички ви, включително и за майката на брат му, че ще е част от общият ви живот.
Предложете му да побута количката. Обещайте му, че във вашата къща винаги има място за него. Ако трябва и във вашата къща отделете място което е само за него.

# 74 23 окт. 2019, 16:35 ч.

Мнения: 6 971

Начина по който сте говорили за бебето, което го нарича батко според мен ще спаси положението, но не да приеме братчето, а да не си мисли, че е лъгано през цялото време. Може и да греша, но мисля, че усещането, че е лъгано от най-близките си - мама и татко ще е по-голямата травма, отколкото откритието, че въображаемото бебе е реално. Много важно е да съумеете да спасите доверието на детето към вас и съответно към майка му. Приемането на братчето и запознаването е следващия етап. Освен това преди да заведете детето при новото семейство го подгответе, че новата жена не знае български и отначало няма да могат да си говорят. Ако то не е подготвено за този момент може да реши че е нежелано от нея щом тя не говори с него.

Препоръчани теми

Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 81 (м. юни)

1 355
Диети и отслабване

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 8 (23.10 - 30.10)

Бебе на 6 месеца не иска да стои по корем

Има ли смисъл?

Причина:

Причина: