Отговори
# 45
  • Мнения: 1 030
Приятелката ти как се е съгласила на това нещо,не знам...Станалото, станало.Хвани бившата си съпруга и ходете на психолог ,за да решите как е най-добре ,ако не иска я притисни,кажи и че ще вземеш нещата в свои ръце.Не го отлагай,ще стане по-зле.И гледай да не стане с месеци да търсите "подходящия" психолог

# 46
  • Мнения: 401
Но вие с първата ви жена изяснили ли сте, че раздялата ви е окончателна. Щом тя не е казала на никой от близките и роднините си може би очаква, че ще се върнете при нея. Новото дете не е само по себе си еднозначен факт, че с новата жена ще останете дългосрочно заедно. Вече сте се разделили с майкаъа на първото дете, така, че тя може би очаква да се разделите и с майката на второто и да се върнете при тях. Особено ако имате сключен брак, но не и официален развод.

Имаме развод.

Ако трябва да съм честен вторият ми син не бяхме го планирали. Бяхме само от няколко месеца заедно. Та дойде малко бързо.

Но и аз и приятелката ми сме щастливи, че го има. И за това, че до тук успешно минахме през изпитанието да станем родители. И все още да се обичаме макар, че тепърва "навъртяваме стажа" на нашата връзка.

Просто в момента се опитвам някак да разплета кълчищата в която и аз и бившата ми съпруга се омотахме по отношение на по-големия ми син.

# 47
  • Мнения: 401
Авторе, а според бившата ти съпруга , кога трябва да кажете на синът ви ? Спомена, че с нея комуникирате безпроблемно относно общото ви дете

Слава богу, след развода отношенията ни, всъщност, се подобриха. Да ми го каже някой не бих го повярвал.

Ами аз имах идеята пролетта да дойда с малкия в БГ, но бившата ми съпруга беше против това да го показвам на брат му. Каза, че може да се травмира. И, да, така е.

Преди 3 месеца реших да се местя за по-продължително време в БГ и го споделих с бившата си съпруга. Тогава тя каза, че е отишла да се посъветва с психолог и тя и е казала да не бави. Но тогава мен пък някак ме достраша.

Сега вече съм в БГ повечето време и въпросът започва да ме безпокои още повече.

# 48
  • Мнения: 56
Здравей,

Човек се учи от грешките си, мъдрия от грешките на другите. Бъди мъдър. Та на съученик на сина  баща му ги напусна когато беше 5 клас. Пубертета реагира много остро, проблеми с училище и т.н. Лоши резултати на матурите за 7-клас иначе много умно дете, но просто реагира с отхвърляне за което ти се притесняваш.

Въпроса е че малкия брат на съученика на сина беше на 4 години когато разбра, че баща му си има нова жена, а и след време, че има братче и на свой ред ТОЙ Е БАТКО. Малкия няма никакви проблеми да вижда баща си, втората му жена и по-малкия си брат. Приел ги е за нещо нормално и обичайно.

Пич направил си сина си БАТКО използвай го. По-малките по-лесно приемат такива неща естествено е че ще се разстрои и ще има криза, но колкото по-малко са годините по-малка е кризата и после последствията.

Иначе когато и да му кажеш все ще е късно. Проблема ще ти дойде от старта тъща, според мен но ще поживееш ще видиш. Няма как да ги мислиш от сега нещата.

Последна редакция: ср, 23 окт 2019, 14:55 от t_rival

# 49
  • Мнения: 401
Приятелката ти как се е съгласила на това нещо,не знам...Станалото, станало.

Ами не бяхме планирали.

Ситуацията е много деликатна и в това отношение. Затова искам да минимизирам евентуална драма, която може да я засегне нея (и индиректно и малкия ми син).

Това е още една причина да се опитвам да си сътруднича с бившата си съпруга. Всички сме в една лодка - на никой няма да му е хубаво ако тя започне да се клати.

# 50
  • Мнения: 4 378

Ами аз имах идеята пролетта да дойда с малкия в БГ, но бившата ми съпруга беше против това да го показвам на брат му. Каза, че може да се травмира. И, да, така е.


Не, не е така.
Много сте се оплели от някаква криворазбрана идея да спестите на детето истини.
От колко време сте разделени и защо изобщо не му казахте? Каква е версията ви пред него, защо не живеете заедно?

# 51
  • Мнения: 320
Авторе, а според бившата ти съпруга , кога трябва да кажете на синът ви ? Спомена, че с нея комуникирате безпроблемно относно общото ви дете

Слава богу, след развода отношенията ни, всъщност, се подобриха. Да ми го каже някой не бих го повярвал.

Ами аз имах идеята пролетта да дойда с малкия в БГ, но бившата ми съпруга беше против това да го показвам на брат му. Каза, че може да се травмира. И, да, така е.

Преди 3 месеца реших да се местя за по-продължително време в БГ и го споделих с бившата си съпруга. Тогава тя каза, че е отишла да се посъветва с психолог и тя и е казала да не бави. Но тогава мен пък някак ме достраша.

Сега вече съм в БГ повечето време и въпросът започва да ме безпокои още повече.

Това, че отношенията ви са нормални е прекрасно! Не забравяй, че таткото има право да взима решения, колкото и майката. Като всеки родител и двамата мислите и действате с най- добри намерения. Но понякога в грешна посока, не оставяй на нея да решава всичко. Поговорете и настоявай за действие. Тя трябва да обясни на синът ви, че вие не сте заедно, но сте неговите родители. Твоя е отговорността да съобщиш за по- малкото братче.
Дано успеете с минимални последствия

# 52
  • Мнения: 401
От колко време сте разделени и защо изобщо не му казахте? Каква е версията ви пред него, защо не живеете заедно?

Той беше на 18 месеца, когато се разделихме. Майка му му казва, че работя в чужбина (което по принцип е вярно).

# 53
  • София
  • Мнения: 19 286
Не мога да повярвам, че и двамата сте причинили това на детето си. То е на възраст, в която бързо ще осъзнае, че расте в лъжа и фалш. И ще изгуби доверие и в двамата си родители.
Колкото по-бързо признаете истината и се извините на детето с наистина логично и искрено обяснение, толкова по-малко щети ще му нанесете, освен вече причинените.
И дано детето не реши, че лъжата е нещо нормално.
И явно не разбра примерите, които дадох.
От племенниците ми нищо не беше крито и затова имат добри отношения помежду си и с братята на едната, докато приятелката ми, която беше лъгана и се запозна след години с брат си, отказва вече 30 г. да общува с брат си и не проговори на баща си до неговата смърт. И отделно от това, цял живот е безкрайно подозрителна към всеки.

# 54
  • Мнения: 42 385
В тая ситуация аз лично виждам трима абсолютно неадектватни възрастни.

# 55
  • Мнения: 2 118
Според мен хванете се и отидете на психолог с бившата и детето. С тези глупости дето сте ги натворили, обяснения в "неконтролирана" среда подозирам, че само ще влошат нещата.

# 56
  • Мнения: 4 518
Нямам деца, но когато бях на 13 майка ми забременя от приятеля си (нашите са разведени). Майка ми мнооого дълго време криеше, че е бременна, въпреки че аз знаех. Никаква злоба, ненавист или каквото и да е лошо не изпитвам към сестра ми. Факт е, че на нея могат да ѝ осигурят много повече отколкото са осигурили на мен и на другата ми сестра, но това не е и никога не е било по нейна вина. Като цяло никой не е виновен и се радвам, че тя има много неща, които аз не съм имала. Обичам я страшно много, подкрепям я във всичко и сме много близки. Когато и да ги запознаеш ще е късно. Братята и сестрите са огромно богатство и е хубаво да осъзнава какъв късметлия е още от сега.

# 57
  • Мнения: 24 467
Хубаво де - станалото - станало.
Време назад не се връща.
Подготви детето за новината, не се впускай да му обясняваш изобщо защо сега си решил да му я казваш. То не е много голямо. Може и да не се сети да попита. Но за всеки случай обмисли предварително един отговор, ако те попита защо чак сега му съобщаваш, който ще го задоволи, без да го засегне и действай.
Но първо му кажи, без малкият да е наблизо и не ги срещай веднага. Може големият да иска време, за да свикне с новостите. Ще прецениш по реакцията му. Не познавам децата и не мога да кажа точно кога да е запознанството. Но новината следва да е преди него.
Ако твърдо откаже да види брат си - не настоявай. Но да му кажеш трябва. Вече според отношението на големия син можеш да обсъдиш с психоложката как да стане самото запознанство и кога.

# 58
  • Мнения: 401
В тая ситуация аз лично виждам трима абсолютно неадектватни възрастни.

Абе права си. Ама по принцип отстрани е по-лесно.

Не оправдавам нито бившата си съпруга, нито себе си. Но то дори да бяхме заедно, а аз да бях в чужбина на работа пак щеше да си е проблем за детето.

Щото не пропускай този момент - до скоро той нямаше и как да ме вижда всеки месец. Та ако му стовариш и тази вест и таткото започва да изглежда съвсем далечен.

Та майка му го е лъгала (или по-скоро му е спестявала истината), ама си давам сметка защо го е правила.

Последна редакция: ср, 23 окт 2019, 16:01 от N_ik

# 59
  • Мнения: 24 467
Добре де, защо продължавате да нищите миналото и причините? Че да се изтъкват вини? Че да се търсят оправдания. Напълно безсмислена загуба на време и енергия. Това с какво ви помага да си решите настоящия въпрос?
Колкото по-прости и изчистени са отношенията - толкоз по-добре за всички. Ако досегашните не са били - направете ги такива.

Общи условия

Активация на акаунт